by PC Mania
Един от най-великите геймърски идоли е на път да се превърне в колос на глинени крака. Този идол се нарича Id Software – фирмата, създала първия триизмерен екшън в историята на компютърните игри и превърнала се в непоклатим лидер на този пазар през последните 5-6 години.
Програмистите, дарили геймърското войнство с легендарни заглавия като Wolfenstein 3D, Doom и Quake, до момента се ползваха с репутацията на живи легенди.
Може би точно затова излизането на Quake 3 беше едно от най-дългоочакваните събития в геймърския бранш. За жалост обаче то има шанс да се окаже финалният акорд от погребалния химн в памет на Id Software. Колкото и тъжно да е, най-великата фирма в историята на триизмерните екшъни скоро може да отстъпи лидерските си позиции на друг.
Всъщност Quake 3 трябваше да се превърне в родоначалник на нов вид компютърни игри – на триизмерните екшъни, които са ориентирани най-вече към играта в мрежа. След дълго разтакаване обаче
Id Software сериозно изостана в сроковете
и беше изпреварена от конкурентната игра Unreal Tournament на фирмата GT Interactive. Това се оказа мощна плесница за екипа на Джон Кармак. Unreal Tournament използва не толкова нова, но затова пък изключително красива и не толкова тежка графична платформа. Освен това тя определено превъзхожда Quake 3 във всяко друго отношение – и като сюжет, и като разнообразие на сценариите, и като дизайн на нивата, и като изкуствен интелект на противниците…
Всъщност трябва да си признаем направо, че Quake 3 е почти кръгла нула по отношение на соловите битки. Играта започва с едно много красиво, но изключително безсмислено интро, от което в общи линии не се разбира нищо. Просто един късо подстриган бабаит с бицепси като баскетболни топки пуши хаванска пура и вършее легиони от извънземна паплач със своята многоцевна картечница. В един хубав момент обаче патроните му свършват и нещата се обръщат – от ловец той се превръща в жертва. Рейнджърът е принуден да бяга под дъжд от вражески ракети и в крайна сметка се изпарява във въздуха точно в сюблимния момент. Не става ясно нито кой е нашият герой, нито за какво се бори, нито дори дали е загинал при изпаряването или просто се е телепортирал на безопасно място…
Изобщо пълна безсюжетност… 🙁
Всъщност действието на играта е разделено на седем части. Първите шест от тях съдържат по четири арени, където трябва да се сражавате с все по-силни и по-силни ботове – компютърно симулирани играчи, които разполагат със същите възможности и оръжия като управлявания от вас герой. Цяло щастие е, че Id Software са отстъпили от първоначалното си намерение да премахнат изцяло соловата кампания. За да преминете към всяка следваща част на играта, трябва да завоювате и четирите арени. Обикновено в първите три от тях трябва да срещнете по няколко по-слаби противници, а в последната – един или максимум двама адски гадни ботове, които се водят нещо като “босове”. По време на битките зловещ дикторски глас коментира зад кадър развоя на събитията и пуска реплики от типа на “excellent”, “perfect” или “outstanding”, когато разпердушините твърде убедително някой от вашите съперници.
Финалният гад в играта обаче е малко смешен. Надявах се да се сблъскам с някой страховит футуристичен боец, от който да ми настръхне косата. Вместо това на екрана ми се пръкна някакво мускулесто подобие на шаолински монах в оранжеви шалвари, което се премята във въздуха и издава мяучещи звуци по подобие на Брус Лий… Каква досада… И това ми било мегагадина..:-)
Сериозно може да се поспори и по въпроса дали ботовете в Quake 3 притежават добре развит изкуствен интелект. При всички положения обаче
враговете са много по-тъпи
от компютърните опоненти в Unreal Tournament, които на моменти демонстрират брилянтни тактически умения. Това обаче не значи, че битките в новия Quake са лесни. Ботовете може и да са адски ограничени, но затова пък притежават някои доста изнервящи умения – тичат бързо и стрелят изключително добре. Това обикновено обезсмисля използването на всякакви по-специални похвати от ваша страна. Просто трябва да имате точно око, стабилна ръка и да стреляте пръв.
Все пак не може да се отрече едно от основните достойнства на играта – графиката. Новият енджин, който е използван в Quake 3, е наистина зашеметяващ във всяко отношение. Лошото е, че той има зашеметяващ ефект и върху вашия хардуер. Просто, ако се опитате да се посражавате на нещо по-слабо от Pentium II на 450 MHZ с Riva TNT, най-вероятно само ще си скъсате нервите с къдрещо се изображение. За сметка на това обаче, ако разполагате с по-мощна машина, ще можете да се насладите на гледка, която е сравнима с изображението на най-добрите тестове за 3D-ускорители. И въпреки всичко аз си оставам почитател на графичната платформа, използвана в Unreal Tournament. Тя прави нивата да изглеждат далеч по-реални и мистични.
Сега е моментът да спомена и няколко думи за дизайна на арените в Quake 3. Според мен повечето от
нивата са просто върхът на кича
В стремежа си да демонстрират колко велика е тяхната нова графична система, хората от Id Software са направили една циганска шарения, която на моменти зверски дразни очите. Вероятно те са се опитали да вкарат в действие всички специални ефекти на триизмерните ускорители и крайният резултат е една впечатляваща, но много измислена мацаница. Нивата не приличат на нищо от реалния живот и не създават никаква атмосфера. Просто попадате из пъстроцветни тунели, където се преследвате с разни бързо препускащи ботове…
В интерес на истината дизайнът на ботовете е една от силните страни на Quake 3. Докато в Unreal Tournament всички ваши герои и опоненти бяха единствено хуманоиди от мъжки и женски пол, то тук можете да срещнете всякакви чудновати същества. Повечето от тях са оформени изключително в комиксов стил. Ще се сблъскате с всевъзможни противници – мускулести командоси, шишкави чичковци и лелички, бойци на футуристични летни кънки и скейтбордове, мутанти в най-различни форми и дори няколко скелета. Тук ще можете да срещнете и един стар познат – космическия командос от легендарния триизмерен екшън Doom. Е, въпросният боец изглежда малко е позагубил форма, наддал е няколко десетки килограма и е заприличал на американски безделник, който по цял ден се тъпче с Корнфлейкс пред телевизора 🙂
По отношение на оръжията
обаче не бих могъл да кажа нещо кой знае колко похвално. В общи линии те повтарят арсенала на предишните игри от серията Quake. Ще трябва да се задоволите с многоцевна картечница, пушка с лазерен мерник, ракетомет, гранатохвъргачка, плазмената карабина от Doom, електрошоковото оръдие от Quake 1 и някакво жалко подобие на BFG.
Всъщност BFG-то тук е толкова осакатено, че изобщо не може да попадне в категорията на средствата за масово поразяване. Освен всичко друго оръжията, мунициите за тях, аптечките, броните и специалните powerups (Quad Damage, регенериране и т.н.) се възстановяват толкова бързо, че интригата около осигуряването им се губи почти напълно. Не забелязах също да има някакво значение в коя част от тялото на противника попадат изстрелите. Много ми липсваше примерно придобилият вече широка популярност “head shot” на снайперовата пушка в Unreal Tournament, където с едно натискане на спусъка можете да направите противника си с една глава по-нисък. 🙂
Доста левашки изпълнени са и груповите варианти на игра в Quake 3. В този случай отново вината се пада на програмистите, разработили изкуствения интелект на ботовете. Отборният deathmatch например се превръща в една хаотична и безсмислена касапница, където няма никакви зачатъци на тактика, планиране и групови действия. За бой са и хората, които са измислили интерфейса за командване на съотборниците. По-кретенско нещо трудно може да се измисли. Всъщност то е нещо като “Матрицата” – не може да бъде обяснено, тъй като всеки трябва да го види сам… 🙂
Като се абстрахираме от безобразната солова кампания,
Quake 3 е идеалният триизмерен екшън за всеки компютърен клуб
Почти сигурно е, че заедно с Unreal Tournament (който лично на мен ми допада доста повече), той ще се превърне в любимо занимание на геймърите и основно средство за препитание на голямата част от залите за игри. За зла участ на повечето геймъри и гейм-клубове обаче Quake 3 вероятно ще се окаже и твърде силен аргумент за поредния скъпоструващ ъпгрейд на компютрите, който почти сигурно ще граничи с финансова катастрофа… А ако се съди по предварителните отзиви, Quake 3 може да се окаже финансова катастрофа и за Id Software, Джон Кармак и останалите създатели на играта. Така че да живее Unreal Tournament! Да се готви Duke Nukem Forever…
Автор: Момчил Милев