by PC Mania
Кои са нещата, които правят една open world игра успешна? Това е въпрос, който продължава да занимава дизайнери, геймъри и журналисти и колкото и да изглежда лесен, отговорът му всъщност е доста труден за постигане, особено за първите. Ако трябва да се обединим около едно максимално кратко определение, отвореният свят трябва да възнаграждава играчите за отделеното време, да бъде интересен за изследване, да не се усеща като изкуствено и празно пространство между два чекпойнта и най-важното: да създава разбирането за това, че реагира адекватно на действията на играча.
В Prototype 2 нещата просто не стоят по този начин
Въпреки че имаше своите технически и дизайнерски проблеми, оригиналният Prototype всъщност не беше лоша игра и закономерно очакванията на феновете за продължението бяха, че Radical Entertainment ще успее да доразвие концепцията в положителна насока. В крайна сметка самата идея, заложена в ядрото на играта – мутирал герой със суперсили, вилнеещ в градската джунгла – изглеждаше страхотна. Проблемът е, че междувременно се появиха двете части на InFamous, където студиото Sucker Punсh взе концепцията и я направи такава, каквато всички искаха тя да бъде. Що се отнася до Prototype 2, чиято РС версия се появява цяла година след втората част от приключенията на Коул МакГрат, тя е просто доизпипан и доизгладен вариант на оригинала. Нищо повече. Оставайки настрана тези преди всичко технически подобрения, новата игра изглежда болезнено повтаряща се, ограничена в свободата на действие и нелепа като история и герои.
Хелър. Джеймс Хелър.
Новият герой в Prototype 2 се нарича Джеймс Хелър и изглежда като подобрена версия на Алекс Мърсър от първата част. В първите минути на играта да управляващ Хелър наистина може да бъде интересно. Неговите способности да превръща крайниците си в унищожителни оръжия, да се прехвърля с животинска ловкост от сграда на сграда и да приема облика на враговете си наистина са забавни в кратки дози. Разбира се, с изключение на последното, Коул МакГрат прави всичко останало, при това може би по-добре (все пак Sucker Punch има предимството да познава отлично платформър жанра с поредицата Sly Cooper), но все пак трябва да уважим старанието на Rаdical.
За съжаление акробатиката и бруталните атаки могат да издържи цялата тежест на играта само до един момент. След това Prototype 2 е преди всичко скучна и еднообразна. Може би част от проблемът се крие в морално остарелия дизайн. Prototype 2 подозрително напомня някоя от open world игрите на последното поколение, където въпреки че са привидно отворени, трите отделни територии (в случая три острова) са разделени от непреодолими бариери под формата на водни масиви. За да се придвижвате в света на играта трябва последователно да отключвате мисия след мисия, маркирани на картата. Редът, в който трябва да правите това е предварително зададен, което до голяма степен убива удоволствието от иначе безспорно готините умения на Хелър. По време на игра няма никакви значими избори, които трябва да правите и нищо не ви кара да симпатизирате на виртуалния си аватар.
Забавна в кратки дози
Колкото и всемогъщ да е Хелър, уменията му са изкуствено ограничени до задължителните нападения над вражески военни бази, разхвърляни по картата или тълпи от противници по улиците. Проблемът е, че след като унищожите една база, след малко нейните обитатели просто се риспоунват, практически занулявайки усилията ви. Отвореният свят на играта не предлага и никаква територия, която реално да завладявате и да установявате контрол над нея, липсват забавни странични куестове, интересни NPC-та и изследването на виртуалния свят няма да ви възнагради с почти нищо, освен с някои от т.нар. collectibles. Светът на Prototype 2 е скучен, безжизнен и лишен от емоция и напрежение.
Главните мисии обикновено се състоят в това да убиете определен брой от “лошите”, докато страничните са прекалено аркадни и ви карат да се съревновавате с приятелите си, без това да има никакво отношение към историята. Историята между отделните мисии е разказана чрез мрачни кътсцени и досадни телефонни разговори, които всъщност не ви казват нищо наистина интересно. Самият Хелър пък е безкрайно несимпатичен и опитите да му се придаде човешко лице, след като преди това е избил стотици врагове са нелепи. Наистина нищо в Prototype 2 не ви кара да се интересувате от сюжета и героите му.
Порт, и то не много добър
Накрая идва и задължителният технически поглед върху нещата, където също има какво да се желае. Конзолните версии на играта се появиха преди месеци и нямаха проблеми, но РС портът изглежда доста противоречив. Изглежда, че играта е доста своенравна в техническо отношение и доста геймъри потвърждават, че имат проблеми с оптимизация, размазани текстури и бъгове, някои от които могат буквално да спрат прогреса в мисията и да ви накарат да започнете отначало. Освен това преходът от геймпад към мишка и клавиатура не е направен по възможно най-изпипания начин.
Сравнена с оригинала, Prototype 2 е относително подобрение, но това всъщност не е никакъв критерий. Историята и героите са скучни, а отвореният свят е подозрително безличен. В концепцията все още има хляб и играна на кратки периоди, Prototype 2 може да ви разсее малко. Сравненията с двете части на InFamous определено се натрапват и никога не са в полза на Radical Entertainment. Не става обаче въпрос само за ексклузива на Sony, Saints Row: The Third и дори Crackdown 2 са по-добри по отношение на разнообразието, което може да получите. Prototype 2 със сигурност не е продължението, което искахме да видим и бих предположил, че ако неговите създатели не са алергични към самокритиката, това не е и играта, която те самите биха искали да направят.
Автор: Филип Станиславов