by PC Mania
Не е нужно да си мъдрец, за да кажеш на някого, че ще умре и да си прав. И странното е, че мъдрецът не обвързва твърдението си с конкретен период от време. Та на практика той ще излезе прав, дори и принцът да се спаси този път. Защото, както много добре знаем, той все някога ще умре.
Принцът обаче явно не е чувал за Канал 2001 и доверчиво изслушва мъдреца. Тъмна сянка го обгръща и той за пръв път усеща страх да сковава кръвта във вените му. Обречеността става негова съдба и под нейния знак той се преобразява. Този път към смъртна опасност и нечовешки подвизи го тласкат не героизмът и чувството му за чест, не желанието да спаси любимите си хора или кралството, а едничкият инстинкт за самосъхранение на благородническите му задни части. Сега той гледа на света под друг ъгъл:
по-циничен, по-суров, по-студен
Вече не се бие за благородна кауза, не се интересува кой и защо умира под ятагана му. Зареден с неизчерпаем и заразителен гняв, той сее смърт и разруха. Променен е и външно. От доброто момче вече не е останало нищо. Пред вас стои безскрупулен убиец с поглед, лишен от чувства. Дори и от страх. В стегнатата прегръдка на кожа и броня се издига атлетичната фигура на нашия принц, който вече е и татуиран (интересен ми беше и фактът, че татуировката всъщност копира изображението, което се мъдри на ръката на артрежисьора на проекта). Гарвановочерната му коса агресивно се спуска по лицето. Обгръща го тъмно наметало. В мрака, загърнал тази фигура, проблясват само очите, изпълнени с неконтролируем гняв.
Оттук се поражда и въпросът, който ме измъчва ежесекундно. Играта вече някак се отърсва от своята приказност. Историята, атмосферата, целите и визията в нея вече са много по-мрачни.
Дали тази по-модерна, близка до нашето безпардонно време и реалност атмосфера е стъпка напред за поредицата или я отдалечава от първоначалната мистично-ориенталска идея на заглавието, превръщайки я в нещо, което преспокойно можеше да се нарича и просто Warrior Within, без да е предхождано от гръмкия класически бренд Prince of Persia. На този въпрос всеки трябва да отговори сам за себе си в зависимост от това какво го е привличало в поредицата преди и да прецени дали то все още присъства в нея. Аз мога да дам една безапелационна оценка: играта определено си струва, независимо дали е добро продължение на поредицата или просто един екшън-адвенчър с главозамайващо изпълнение и усет към детайла във всяко едно отношение.
Графиката спира дъха още със стартирането. Картината пред очите ви е изключително динамична. Още в началната сцена се развихря епична битка на екипажа на вашия кораб и
слугите на излъчващата зло Shahdee
Върху главите ви се изсипва дъжд от горящи стрели. Откъснати въжета и вериги се люшкат със страшна сила, заплашвайки да ви премажат. Секунда по-късно пред вас се сгромолясва захвърленият труп на загинал в битката ваш приятел. Той разбива на трески дъските, на които сте стъпили, и ви запраща в трюма на кораба. Снопове светлина се процеждат през пукнатините в тавана. Газите в локви вода. Назъбени части от счупени предмети стърчат към вас от всички посоки. Мъждукат безброй факли. Процежда се мъгла. Внезапно и масивно острие разбива стената и с грохот, пронизва въздуха пред вас. Нахлува вода. Постепенно движенията ви стават все по-затруднени. Самият кораб също започва да се люшка, подхвърлян от вълните. Усещате сблъсъка между двата плавателни съда като мощен трус…
Постепенно усвоявате опасния танц със смъртоносни остриета, който превръща пейзажа в зловеща фиеста с фонтани от кръв. Трябва да си проправите път до самата Shahdee, отнемайки душите на нейните слуги. Тя е първият бос, с който се сблъсквате. И определено има излъчване и някакъв тъмен чар. Странното обаче е нещо друго: въпреки че действието се развива в древността, тя се разхожда в одежди, по-правдоподобни за друга епоха. Подстригана късо и с грим в стил “Гарванът”, тя е избрала да сее смърт, пременена с черни кожени прашки и високи до над коляното кожени ботуши на ток. Това преплитане на модерно и древно отново изкривява представите ми за приказка и връща към онзи тревожещ ме въпрос.
Тук можем да споменем и саундтрака. Както и всички други
елементи на модернизъм
сам по себе си той ми харесва. Даже адски много. Но дали е подходящ? За звука са се погрижили Godsmack, като към музикалното оформление са добавени и други тежки китари. Леко са застъпени елементи, навяващи асоциации с епохата, в която всъщност се развива действието. Това определено е един зареждащ ви с енергия коктейл, който перфектно пасва на геймплея, но може би изневерява на ориенталската история и погубва поредната частичка приказност.
Усещането за мрак в душата на принца е пресъздадено и в репликите му. Репертоарът му включва лафове като “You bitch!” и “I’m not impressed!” Често ще чувате и други самохвални изказвания от типа, че не си е струвало времето да се бие и т.н., които понякога той изрича в най-неподходящия момент – точно преди да умре. Изглежда супер тъпо, не само защото е странно това да се чува от устата на нашия доскоро благороден принц, но най-вече защото го кара да изглежда като несретник, който хленчи, обижда и в крайна сметка умира (ако се случи да загубите дадена битка). Искрено се забавлявах например, когато той беше вдигнат във въздуха, въртян, забучен на остриетата на Shahdee и захвърлен в другия край на кораба, след което се изцепи: „Само това ли можеш”. И предаде Богу дух…
Уменията на нашето момче обаче са съизмерими със самохвалството му. Той би могъл да накара Джак Изкормача и Спайдърмен, взети заедно, да изглеждат смешни аматьори в сравнение с него.
Warrior Within
Създателите на играта са ужасно горди с начина, по който се водят битките. И има защо. Можете да си служите с едно или с две оръжие едновременно, като и в двата случая изпълнявате изключително ефектни бойни техники. Това внася и разнообразие в геймплея (който се състои предимно от яка тупалка). Можете например да се затичате, да използвате коляното на противника си като трамплин, да отскочите и, докато правите салто във въздуха, да го посечете. Можете да правите доста разнообразни движения, завършващи с обезглавяване с едно или две остриета, да разчленявате противниците си на части и да ги карате да се разпадат на резенчета.
Най-общо казано, в тази игра има доста бруталности и садизми (поне можете да изключите кръвта, ако ви притеснява). И въпреки това принцът изпълнява с такива грациозни и най-сложните движения, че е истинска наслада да гледаш акробатичните му изпълнения. Боецът ни е толкова сръчен, че може да превърне всичко в оръжие и да го използва в своя полза. Можете например да се хванете за някоя колона с една ръка и да се завъртите, държейки ятаган в другата, като така създадете разсичащ обръч около себе си. Можете да изпълните това и без режещи предмети в ръка, раздавайки ритници.
Комбинациите в битка са почти безкрайни. В по-късните нива вече, когато сте употребили всичко, е за предпочитане просто да захвърлите противниците си в пропастта до вас, която услужливо ще ги приеме. Ако все пак още предпочитате клането, ще разполагате с арсенал от различни многобройни бойни приспособления като брадви, топори и предмети от типа боздуган. Както може да се очаква, различните оръжия запращат зложелателите ви назад или им нанасят специфично количество щети. Освен това са и различно бързи, така че не винаги по-могъщият ятаган е и по-ефективен.
Можете да си правите кайма от най-различни гадини – от гарвани до различни наемници, изпратени за главата ви, свръхестествени приказни чудовища или гадни мадами, които не могат да оценят тъмния чат на принца. Всеки противник си има своя цака за размазване, така че ще трябва да си понапънете малко сивото вещество да я откриете, а не само да въртите остриетата… Героят ни тръпне и пред перспективата за среща с Dahaka. Но не от очакване. Този масивен гигант е изпратен да заличи боеца, дръзнал да си играе с времето и да променя съдбата си, освобождавайки “Пясъците на времето”. Той трябва да върне всичко на мястото му и да отнеме живота на принца. И поне за момента изглежда така, сякаш никой не може да го спре.
Spiderman Within
Вторият голям талант на принца (освен да убива) е невероятната му гъвкавост и ловкост. Той тича по стени – нагоре и настрани. Никакви повърхности не могат да му се опрат. Използва въжета, стълби, различни скокове и премятания. Катери се по колони, върви по малки первази, виси или се придвижва на ръце по тях, прави кълбета по земята, превърта се на лостове и се изстрелва във въздуха. Може също така да се закачи за плат със сабята си и да се спусне, режейки го надолу, за да убие скоростта. Е, не спасява живота на някое дете, а само себе си… но кой за каквото е учил… Или казано накратко: Принцът е способен на всяко движение, което можете да си представите, че и на други, които не можете, и грациозно използва тези номера, за да избегне безбройните капани, готови да го затрият.
Интересна част от геймплея е и това, че принцът може да
пътува във времето
При това много ефектно. Пред очите ви дадено място се разтриса, покрива се с прах и бавно се преобразява. Понякога се налага се изигравате едни и същи места по няколко пъти (в различно време). Всеки път обаче има съществени разлики и според мен, това е по-скоро плюс, а не нещо досадно. Крайната цел на Принца е да достигне мястото, където са създадени “Пясъците на времето”. Да се върне в миналото, преди да са били направени и изцяло да заличи съществуването им. По този начин той вярва, че ще промени съдбата си окончателно, ще предотврати смъртта си и ще накара Dahaka да изчезне завинаги. Но дали това ще стане наистина? Очевидци, превъртали играта, споменават, че заплетената история има невероятно сложен и неочакван край. Все още не съм достигнала до него, но ще поправя тази несправедливост, преди броят да е излязъл. Просто нямам търпение отново да се потопя в невероятната атмосфера на тази игра. Приказка или не – това е едно велико приключение. Променете съдбата си. Изиграйте го.
Автор: Лили Стоилова