by PC Mania
Prince of Persia е може би една от най-шизофреничните поредици. Нейните автори постоянно се лутат от идея в идея и все не могат да изберат постоянна история или визия на нейния легендарен персонаж. И последната игра – The Forgotten Sands – е най-доброто доказателство на това твърдение. Макар и в геймплей отношение заглавието да предлага някои наистина добри платформър елементи, историята е кратка, плоска и сякаш съшита с бели конци.
Между Sands of Time и Warrior Within
След като се опитаха да ни убедят, че съществуват множество паралелни вселени с десетки принцове, Ubisoft Montreal решиха, че е може би е по-добра идея от печеливша гледна точка да се насочат към трилогията, която възвърна поредицата към предишния й блясък. Forgotten Sands разказва за приключенията на героя между The Sands of Time и Warrior Within и по-специално – за пътешествието му до двореца на брат му, Малик. За негово нещастие обаче той е обсаден от гигантска армия, готова на всичко, за да го изравни със земята. В желанието си да спаси своето кралство, Малик използва магически медальон и освобождава древната армия на цар Соломон. И както народът си го е казал – от трън, та на глог. Тя е напълно неконтролируема и започва да превръща хората в пясъчни статуи, а нейният лидер – един гигантски огнен джин – е готов на всичко, за да не бъде затворен за още една вечност. Единственият начин да бъде овладяно положението е отново чрез медальона. Той обаче се разцепва на две и едната половината попада у вас, а другата – у брат ви. А целият хаос застава помежду ви.
Семейни драми
Дотук добре. Макар и зрелищна във визуално отношение, историята е поднесена по изключително скучен начин. През цялото време – още от първите минути във Forgotten Sands, буквално до последната секунда – правите едно-единствено нещо. Гоните брат си, който лека полека започва да губи разсъдък и да се поддава на мощта на медальона. Общо взето принцеса в опасност няма. Тук драмата е изключително от семейно естество.
Онези от вас пък, които се надяват, че ще открият някоя и друга по-интересна препратка – я към The Sands of Time, я към Warrior Within – ще останат разочаровани. Когато получава контрол над времето, принцът не смята за необходимо дори да изтъкне факта, че някога отново го е притежавал. От прословутия Dahaka пък няма и помен. Цялата история във Forgotten Sands е отделена с две огромни стени от останалите игри – сякаш забравена от времето.
Вода, огън, въздух, земя
За щастие обаче в геймплей отношение играта предоставя няколко наистина интересни хрумвания, свързани най-вече с контрола над четирите елемента. Така например може да втвърдите течащата водата и да я използвате, за да достигнете до иначе недостъпни за вас места. В началото платформър елементът е елементарен. Втвърдете оная струя, течаща от стената, и скочете към нея. Лесна работа.
По-късно обаче ще трябва да проявявате изключителна ловкост. Представете си, че от тавана текат няколко водопада. А под вас е една огромна пропаст. Как да стигнете до отсрещната част? Скачате, изчаквате да минете през първата водопадна стена, веднага втвърдявате водата и отскачате от втората към първата. А после от първата към третата като междувременно отново пускате водата да тече свободно, за да преминете през втората. И т.н. Да – не е особено лесно.
Впоследствие ще получите контрол и над вятъра. И по-специално – след скок ще може да се втурвате с бясна скорост към който и да е противник. Тук обаче платфомър елементите изглеждат изключително изкуствени. Особено когато трябва да отскачате по този начин от птица на птица. Нещастните животинки си седят на едно място, не ви атакуват и ви чакат да им се стоварите отгоре им и да ги оскубете. Никакво предизвикателство.
Накрая ще може да „виждате” и как определени места са изглеждали, преди да се превърнат в развалини. Възстановявайки миналото например ще изградите стена, по която да изтичате по вертикалата. Да, паркур елементите са запазени – общо взето може да очаквате всички стандартни акробатики, с които бяхме свикнали в останалите игри от поредицата. Нищо твърде невиждано.
Хек-енд-слеш елементи
Що се отнася до елемента огън – него ще го използвате основно по време на битка, наред с няколко други умения, вдъхновени от водата, въздуха и земята. Общо взето принцът може да оставя зад себе си пламъци, които подпалват враговете му, да създава мощно торнадо около себе си, което да ги засмуква, да си вкаменява кожата и да става уязвим и да освобождава пред себе си с всеки замах на меча мощна ледена струя. Всички тези умения се отключват с течение на времето и когато натрупате определено количество опит. Към тях можем да добавим и няколко пасивни като повече здраве, по-дълго връщане на времето, по-продължително вкаменяване на водата и т.н.
За съжаление обаче цялата тази система бледнее на фона на крайно опростените битки. Всичко се свежда до помпането на един бутон. Задържите ли го, принцът ще нанесе по-мощна атака. И толкоз. Вярно – може да ритате противниците си, ако са с щит, или да ги атакувате от въздуха, но общо взето в един момент ще разберете, че най-добрата система за саморазправа с ордите от пясъчни чудовища е като се помпате на обикновените атаки и използвате торнадото, когато ви обградят прекалено много твари. Ако очаквате комбота а ла Warrior Within, ще останете разочаровани – бойната система е по-скоро сходна с тази на Sands of Time.
В този ред на мисли дори и битките с босовете не представляват нищо особено. Най-често ще трябва да правите две основни неща. Или да им се махате от пътя, когато се втурват към вас, и впоследствие да ги налагате с меча, докато се възстановяват от сблъска със стената. Или да им се мотаете между краката докато се опитват да ви уцелят с мутиралия си меч. Изключение от това правило прави последната грандиозна битка. Но нима се налага да изиграем цялата игра, за да бъдем възнаградени с един наистина запомнящ се момент?
Равносметката
За съжаление – когато видите финалните надписи, ще останете с горичв вкус в уста. Forgotten Sands изглежда някак си скалъпена на бързо. Историята е посредствена и слабо поднесена. Някой елементи от геймплея пък изглеждат изключително недомислени и сякаш поставени в играта в последния момент.
Въпреки това обаче ако сте фенове на поредицата, няма как да пропуснете това заглавие. Най-малкото, за да се насладите на някои наистина интересни платформър елементи. Междувременно аз лично очаквам с нетърпение да разбера какво ще бъде следващото приключения на нашия шизофреничен принц.
Автор: Владимир Тодоров