by PC Mania
Лоши пирати, добро озвучение и посредствен зъбобол!
Ар-р-р, ако половината ми лице не се беше подуло като майски пъпеш, щях да се хиля… но с това Ар-р-р по-добре навлизам в атмосферата на цялата карибска тема. Иначе причини, ако не да се сцепиш от смях, то поне да се усмихваш, има много. От името на компанията, разработила играта, до велите сценаристки опити да вкарат нотки хумор в заглавието си. В крайна сметка Pirates of the Caribbean ти става една такава миличка и гушкава. Като филм на Уве Бол. Знаеш колко брутално глупава е, но в същото време в цялата си посредственост тя се въздига над собственото си ниво и дори те забавлява.
Как започна всичко
Всичко започна с един морков. Хубав, голям и хРРРупкав. Костваше ми две пломби. А иначе всичко започна с вдигналата се около карибските пирати шумотевица. За една година се появиха две игри и едно пародийно образче (Epic movie). Първата игра беше безумен провал. Не знам как са навили Джони Деп да си даде гласа за нея. Още по-странно ми е как са го навили да озвучи и втора игра. Която, слава Богу, е поне играема.
Сюжетът ще претупа на бърза ръка всички събития от втората част (измъкването от затвора, острова на канибалите, битката за Черната перла и т.н.), като за да се избегне геймърският стрес от безразборно нахвърлени сцени, авторите са кривнали от историята на филма. След това историята ще ви хвърли в събитията от безбожно дългата трета част. И слава богу, отново ще я претупа по бързата процедура. Няма сценаристки своеволия, като в първата игра, където трябваше да се тупате с зомбясали викинги. И дори на моменти успява доста точно да предаде атмосферата от филма, за да стане забавна. Уви, това са редки проблясъци сред тъмата, предизвикана от ръшването на играта и презумцията, че щом е по кинохит, пак ще се купува.
Оставам настрана и всички наивни опити за хумор в кът сцените, рендвани безмилостно от енджина (вместо някой да си поиграе за кадърни синематици). Защо наивни? Защото шегички в стил “Улица Сезам” са насочени към една строго определена аудитория, ходеща права под масата. А в игра с толкова много кютек и цици (пък били те и полигонни) се очаква геймърите, които ще я налазят, да нямат нужда татко да им помага с клавиатурата.
Щом мирише на риба, има вкус на риба и прилича на риба, значи е Джони Деп
Това, с което игричката впечатлява, е визията. Местностите са изключително добре направени и успяват да донесат в повечето случаи атмосферата от филма. Естествено има и изключения, но те не са толкова натрапчиви… или поне не и на пръв поглед. Героите и противниците ви също приличат доста на това, което сте видели на големия екран. И дори на доста голям монитор не губят от очарованието си. Всичко е много добре анимирано, графични и клипинг бъгове почти няма и дори камерата в повечето моменти е адекватна.
Стигаме обаче до геймплея.
Като един себеуважаващ се екшън в трето лице със Скокни Да Бегаш (jump and run) елементи Pirates of the Caribbean: At Worlds End се дъни брутално в частта със скокването, но за сметка на това бегането си е на ниво. От харда към кошчето. И нито Джони, нито Орландо, нито Кийра, направили толкова вдъхновено озвучаването на персонажите ти, няма те накарат да си промениш мнението. Не защото концепцията на играта е лоша или реализацията е глупава – просто нещо не работи. Pirates of the Caribbean е монотонна, всички противници са държат еднакво (неадекватно), нападат с едни и същи удари, нанасяйки ти едно и също количество щети и всеки бос можеш да натупаш със строго определен пиниз или просто като го навреш в ъгъла и започнеш въодушевено да помпаш на произволен бутон за удар. Самите герои също са идентични и се различават само по скина. А след като видите първите си ъбджективи, все едно сте видели всички. Винаги трябва да набиете N на брой неща, 1 бос и да спасите N на брой други неща.
Жалко, играта имаше огромен потенциал. Стига да я бяха опаковали с по-добра бойна система, може би RPG системка за развитие на героите и по-голям арсенал. В момента е просто малко по-добра версия на сухоземните битки от Tortuga: The Two Treasures, но пък ги няма морските битки, за да се замаже резила.
P.S. – След 4-дневно ходене по мъките и тъпкане с аналгетици, зъбите в устата ми, неизпълнените задачи за този месец и игрите на РС-то ми са редуцирани с 1 брой всяка. Happy me!
ИИ
Готина игрица, противниците те виждат отдалеч, скачат да те млатят и ако направиш крачка встрани продължават да се пришпорват, докато не стигнат до някоя стена. Продължава лудо циклене, докато стената не реши да отстъпи (като по-умна), или докато не се отдадеш на блажено гъзобоцкане. Спокойно, колкото и пъти да забиеш могъщата си шпага в неговите задни части, няма да се обърне и да ти отвърне със същото. Язък за вазелина, нали?
Мини-игрички… на жмички
Понякога ще влизаш в помещения, където всички спят. На екрана ще започнат да изскачат произволни клавишни комбинации, като за твое улеснение ще се визуализират с позорно еднаквите иконки на различните удари. Ако успееш да различиш за какво става дума и да отреагираш, човечето ти ще премине през лошите и ще набара златцето. Ако пък съкнеш здраво в тази задача (което ти го гарантирам), спящите ще ти наскочат и ще имат неприлични щения към виртуалната ти особа. Най-лошото е, че успехът в тези мини игри определя какви бонуси ще отключиш. След няколко часово мъчене, теглих една балканджийска и си свалих unlocker.
Автор: Георги Панайотов