by PC Mania
Не знам какво е вашето мнение по въпроса, но в главата ми все по-натрапчиво се върти една мисъл: името Джак сякаш носи някаква специална магическа рецепта. Използвано във филм или игра, то веднага прави съответното заглавие запомнящо се и смислено. За да не бъда голословна, щe изброя някои от любимите ми Джаковци (моля да не се бърка с Джако): Джак Скелингтън, Джак Спароу и, разбира се, небезизвестния Джак Изкормвача.
Ако се чудите каква точно е връзката с Кинг Конг, то става дума за главния герой в играта, създадена по едноименния филм на Питър Джаксън. Иде реч за човек с изключително колоритното име Джак Дрискъл. Коментарите за звънкостта на фамилията мисля са излишни (което обаче както виждате няма да ме спре да ги направя :-)).
Случаят на този младеж е сходен с гореспоменатите му адаши: невероятен продукт с негово участие, който безспорно има потенциала да бъде хит.
Атмосферата
Знам, че често се изхвърлям да говоря за атмосферата на игрите. И с риск да стане малко като лъжливото овчарче и да си кажете, че и този път едва ли атмосферата е толкова „различна“ от тази на масата прилични игри, държа да подчертая, че тук наистина има впечатляваща атмосфера, която надхвърля средностатистическата добра такава. И, да, мога да ви кажа, че това се дължи изключително много на невероятното озвучаване или на добре пипнатата графика. Дължи се, ако щете, дори на подбраната цветова гама, която превръща един запустял остров в празник за окото. На тесните проходи, в които ви се налага да се провирате. На пещерите, на странните скални форми, на следите от чуждо присъствие, на приликите със света на Индиана Джоунс…
Да ви разказвам за атмосферата обаче е нужно само, за да ви заинтригувам, защото истината е в това сами да усетите всичко. Трябва да видите този свят с гигантски растения и животни, в който всички обитатели са крайно свирепи и дивото властва. Това е подчертано и от факта, че отделните животински видове първосигнално се хвърлят срещу вас в секундата, в която ви засекат, но освен това нападат и другите животински видове и можете да станете свидетели на истински битки за надмощие. Точно в тази игра можете да се почувствате крайно дребно и нищожно човече, наистина принудено да бяга за живота си. Тук ще усетите колко всемогъща е природата и ще се молите островът да ви позволи да се приберете живи у дома. Всичко в играта успешно ви напомня, че сте просто вкусна хапка… Реализмът е невероятен, уверявам ви.
Story
Болезнено реален е и възторгът на режисьора Carl Denham, който е един от вашите спътници и по чиято вина всъщност сте принуден да преминете през този ад. Неистовата му радост се корени в това, че си носи камерка, която е преметнал на гръб и с която весело снима как се трепете с разни праисторически твари при всеки сгоден случай. Мисълта, че ще продаде хитовата филмова лента, е единствената в съзнанието му.
Същият този професионален жар е и първопричината да се озовете на този остров. Тук той е решил да заснеме филм. Преди успешно да достигнете острова обаче се разразява буря, а екипажът е разпръснат в отделни лодки и захвърлен в околността. На вас се пада да споделите приключението си с режисьора, с главната актриса, която е наел за филма (Ann Darrow) и с Hayes.
Историята е линейна и доста кратка. Съкратени са много от моментите във филма, което според мене плюс, защото няма смисъл да се гледа два пъти абсолютно идентично story, разтеглено в два продукта. Вместо това са запазени значимите моменти от кинолентата, но има и някакви минимални разлики, които правят играта малко по-различна.
Gameplay
Комбинирани са два стила на игра. Присъства FPS подход. Когато играете като Джак, ще трепете гадините, които еволюцията е оставила да властват над този остров в безвремие. Освен това ще решавате лесни пъзели, които освежават геймплея, но е пресилено да наричаме истински главоблъсканици (например трябва да вземете ръчка и да я поставите в дадена дупка, след което я използвате по предназначение и отваряте врата). Като цяло се борите с натрапваното ви чувство за нищожност и се опитвате да спасите живота си и този на своите спътници. Тук разчитате и на AI-то на съекипниците. Интересен е моментът, когато например един от вас отвлича вниманието на някой динозавър, докато другите отварят врата и всички се изнизвате по терлици при първа възможност – това наричам аз игра в екип.
Средно изигравате около 75% от играта като Джак. Останали 25% имате уникалната възможност да сте огромна космата горила. Геймплеят тук контрастира с предишния. Вече сте всичко друго, но не и раними и дребни. Сега можете да се изправите лице в лице с иначе непобедимите V-Rex (всъщност еквивалент на T-Rex) и да трошите черепи на поразия. Има и малка част от играта (10 %), когато играете като Кинг Конг в Ню Йорк (малко преди самия край). Тук гледната точка е от трето лице. Действията ви обаче са малко ограничени за същество с такава мощ – можете да удряте, да се хващате и да скачате.
Когато играете като Джак, можете да носите само по едно оръжие, но сте способни да вземете и кост или копие с вас. За да използвате оръжието си обаче трябва да се отървете от другия предмет. Нямате инвентар. Положението с мунициите също е сведено до един простичък вариант. Героят ви сам съобщава: имам „малко“ или „достатъчно“ муниции. Не си водите точни калкулации. Друго, което бих споменала за геймплея, е липсата на мерник, който да обозначава мястото, където се целите. Това обаче не затруднява играта ви. Друго улеснение са и „невидимите стени“, които наистина се противопоставят на реализма, но пък не ви оставят да се лутате безцелно навсякъде.
При многото си плюсове обаче играта има и минуси. Имате само една позиция за запаметяване, което е доста дразнещо. Освен това имате много малко време, да се насладите на тази страхотна игра. Уви, геймплеят се разстила във времето само на площ от 6, максимум 7 часа (при много желание от ваша страна). При игра като тази обаче, повярвайте ми, желание няма да ви липсва. Заслужава си!
Автор: Лили Стоилова