by PC ManiaНовата игра на компанията SSI би следвало да е наследник на прочутата “генералска” серия, чиято първа част се появи през 1994 година. Тя мигновено се превърна в суперхит за всички любители на стратегиите поради две много сериозни причини – дотогава бяха правени много подобни игри, но за пръв път се появи wargame, която имаше невероятно комплексен gameplay – многобройните правила за взаимодействие между различните бойни единици даваха възможност на играча да прилага истинска стратегия и тактика на бойното поле, а не просто различните фигурки да се “блъскат” една с друга и случайността до голяма степен да определя кой да бъде победителят. Втората причина бе интерфейсът – този сложен gameplay имаше нужда и от съответния интерфейс и тук бе голямото постижение на SSI – бяха съумели да направят интерфейса невероятно удобен, интуитивен и лесен за усвояване за не повече от 10-15 минути!
Последваха доста игри, които експлоатираха същата тема – в почти всяка от тях се въвеждаше по нещо ново и почти всяка беше доста успешна, без обаче да станат суперхитове като оригинала (изключение направи Star General, която бе тотално нещастие!). Една от новите концепции бе появяването на leaders – те се “даваха” като награда за постигане на определени цели или просто с натрупването на experience points (от всеки unit поотделно); проблемът беше, че каква точно ще е наградата се определяше от случайност и това принуждаваше играчите да използват принципа “save and load” докато получат нещо, което да им се хареса.
А междувременно 3D-графиката се превърна от екзотика в стандарт… и появата на новия Panzer General с използването на истинска 3D-графика вече не би трябвало да изненада никого! Голямата изненада обаче я има!!! ПОЛУЧИЛА СЕ Е ЕДНА НАПЪЛНО НОВА ИГРА! Дотолкова нова, че може би е по-лесна за усвояване от начинаещи, отколкото от старите майстори, навикнали на принципите и тактиките на старите серии.
Наистина, повечето от базовите принципи за взаимодействие между единиците са запазени – например артилерията поддържа с огън нападнатия приятелски unit и изтребителите прихващат врага, когато се опита да нападне разположени в съседство бомбардировачи, но въпреки това има две-три новости, които са в състояние тотално да объркат привикналия на предишните игри gamer. За съжаление първата от тях не е особено добра – с цел да се демонстрира, че това наистина е нещо съвсем ново, е изоставен традиционният интерфейс и (съвсем логично) много от новостите не са изпипани докрай, като са трудни за усвояване и използване или дори създават проблеми при играта. Най-типичният пример са военновъздушните сили – бойното поле се разглежда от изометрична перспектива и благодарение на 3D-графиката е много трудно да определите в кой точно шестостен (картата продължава да е разделена на традиционните шестостени) се намира вашият или противниковият самолет. Можете да се ориентирате по цветните индикации за вашите units (жълто – за действителното местонахождение, зелено – за възможните придвижвания и червените области показват вражеските войски, по които можете да откриете огън). За съжаление обаче за местоположението на врага липсват подобни индикации и ще ви трябва много време докато се научите как да придвижвате и разполагате изтребителите и бомбардировачите (независимо дали искате да атакувате или за по-добра защита). Самата лента с командното меню за управлението на войските също не е дообмислена докрай – например не можете с един поглед да разберете кой unit има все още възможност да се движи и да стреля, както и е повече от трудно да оцените в какво състояние ще е съответната единица, след като извършите някакво придвижване (т.е. дали ще има достатъчно останали movement points и fire points да атакува или да отстъпи при нужда). Показаните в командното меню иконки на различните бойни единици могат да се сортират по различни критерии, включително и по това, кой unit има повече останали movement points, но това е определено не е достатъчно. Последната критика към интерфейса е за не добре показаните резултати от всеки конкретен сблъсък – ако изключите анимациите за битките (а всеки обикновено го прави, за да си ускори играта), е доста трудно да забележите какви щети са нанесени и на вас, и на противника, особено по време на вражеския ход. Освен всички тези недостатъци играта има и един повече от досаден и неприятен дефект – изискването за 3D-видеокарта с поне 8 MB памет. Последното е много странно, като се има предвид, че става въпрос за походова стратегия с не особено богати текстури. Според мен това си е просто некомпетентна работа на програмистите, тъй като е недопустимо подобна игра да има по-големи системни изисквания отколкото една first person екшън game.
Тези недостатъци (и един-два по-дребни) със сигурност ще попречат на Panzer General 3D Assault да стане голям хит – освен ако, разбира се, производителите светкавично не пуснат някой доста сериозен patch – но поне засега подобни симптоми не се наблюдават!
Сега, след като приключихме с критиките, вече може и да обърнем внимание и на новостите. Няма да можем да направим подробно описание на цялата игра, затова ще приемем, че читателите са запознати поне донякъде с основните принципи от предишните серии.
Първата огромна промяна е съвсем очевидна – в предишните серии даден unit натрупваше experience points и евентуално можеше да бъде “възнаграден” с leader с допълнителни качества. Сега битката се води от лидери, към които прикрепвате различни войскови единици!!! Нито лидерите, нито отделните units сами по себе си повишават нивото си – но за изпълнение на поставените задачи получавате promotions, който разпределяте по своя преценка на различните лидери и така променяте техните качества, а оттук и качествата на предвожданите от тях войски.
Това ви дава възможност между различните битки БЕЗ ЗАГУБИ да връщате обратно в “склада” както войски, така и лидери и да правите нови комбинации в зависимост от преценката ви за предстоящите бойни действия!!! Разбира се, лидерите си запазват както получените до момента promotions, така и наличните евентуални награди (медали – които дават допълнителни нови възможности за всеки командир и оттук за всяка единица, която поставите под негова команда). Когато един офицер натрупа пет promotions, той се превръща във ветеран, което дава на ръководените от него войски по-голяма мощ плюс нови, специални качества и възможни действия по време на битка. Натрупването на осем повишения пък вече ви дават елитен командир с нови бонуси за бойците му.
Втората очевидна промяна е свързана с наличието на два нови параметъра за всеки unit (атрибути) – fire points и movements points (attributes). Тези точки могат да се използват за различни цели – за неколкократна стрелба и за неколкократно придвижване по време НА ЕДИН И СЪЩИ ХОД и за различни специални действия. Естествено всички тези възможности се модифицират до огромна степен и от качествата на прикрепените лидери – слабите лидери отнемат част от възможностите, докато ветераните, елитните офицери и медалите дават цял куп бонуси.
Има и промени в основните принципи на взаимодействието по време на битка между различните units. Много лесно е да подцените една действително ОГРОМНА промяна – сега всяка пехотна единица със самото си присъствие на бойното поле оказва “combat support” на всички съседни приятелски войски – и този combat support елиминира фактора “close combat”. Ако някой случайно е забравил – ако битките се водеха на гористи, планински или градски терени, то те се водеха в условията на close combat, а при тях пехотата бе по-силна от танковете (и имаше и доста други специфични правила).
Тези от вас, които са фенове на игрите от поредицата, вероятно ще имат необходимото търпение и ще успеят да привикнат с недостатъците на странния интерфейс, а като добавим и интересната истинска 3D-графика, със сигурност ще прекарат много дни, дори седмици, пред екрана. Освен това остава да се надяваме, че производителите ще се постараят да отстранят в най-скоро време поне някои от най-досадните недостатъци!
Автор: Генко Велев