Историята зад Operation Flashpoint: Dragon Rising е типична за отношенията автор-издател. През 2001 г. чехите от Bohemia Interactive създават автентичния военен симулатор Operation Flashpoint: Cold War Crisis, която попада в ръцете на Codemasters. В последствие отношенията между двете фирми се влошават и разработчиците се отделят, за да започнат работа по своята поредица ArmA, базирана на енджина на оригиналната Flashpoint. От Codemasters обаче запазват правата върху името и решават да създадат нова игра, която рекламират като директно продължение. Резултатът е OF: Dragon Rising – сериозно усилие в областта на реалистичните военни симулатори, което неминуемо плаща данък за своите амбиции.
Конфликтът на вашия монитор
Dragon Rising ни отвежда в близкото бъдеще, където на остров Скира е на път да се разрази нов мащабен военен конфликт. След краткото историческо интро разбираме, че островът е територия, владението над която си оспорват Русия и Китай. Това е така не заради туристическата му стойност, а в резултат на откритите там петролни залежи. Страхуващи се от избухването на истинска война с Пекин, руснаците молят за помощ своите нови американски съюзници. В резултат вие и вашият екип пристигате на острова като част от американската морска пехота.
Всъщност Скира се базира на истински остров, наречен Киска, който се намира край бреговете на Аляска. Авторите на играта са се постарали да изкопират над 270 кв км от неговата територия, за да създадат възможно най-пълно усещане за естествен и широк терен. За съжаление от острова напълно отсъстват цивилни, за които се предполага, че са евакуирани преди това.
Били ли сте войници?
Геймплеят в Dragon Rising е доста различен от това, на което може би сте свикнали. Екшънът и близкият бой отстъпват място на тактическите маневри, потайното промъкване и стрелбата отдалеч. Повечето ви врагове ще се намират на разстояние над 100-200 метра и трябва да знаете, че тази дистанция всъщност е твърде близка. Най-добрият шанс за оцеляване е умелото боравене с далекобойни оръжия и максималното използване на естествените прикрития, които хълмовете и гористият терен дават. Втурването напред почти винаги значи смърт, като вместо това трябва да се научите постоянно да следите компаса, на който враговете ви са изобразени като червени резки. Освен това някои иначе елементарни действия сега са по-бавни и автентични – презареждането и смяната на оръжията например отнемат повече време от останалите шутъри, а същото може да се каже и за приклякането, залягането и изправянето.
Оръжията, които имате на разположение в играта, са повече от 70 и всички те се подчиняват на специална балистична система, създадена за да ги доближи максимално до реалните им събратя. Освен тях ще срещнете и доста транспортни средства, с които може да се придвижвате по суша, въздух и вода. Те внасят допълнително разнообразие, но за съжаление рядко ще може да покарате нещо по-голямо от джип, а едва в края на играта ще имате възможност да пилотирате хеликоптер.
Команда: огън!
Освен ако не се казвате Джон Рамбо, войната не е самотно занимание и Dragon Rising не прави изключение. През цялото време ще може да разчитате на малкия си екип, който може да се подчинява на най-различни тактически заповеди с помощта на клавиша Q. Първоначално ще се лутате из различните опции, но след като веднъж запомните къде са разположени най-важните команди, тяхното издаване става лесно. Така например винаги е добре да изсипете концентриран дъжд от куршуми срещу позицията на врага, докато някой от хората ви заобикаля флангово.
Мисиите в играта са дълги, а трудността може да ги направи дори още по-бавно преодолими. С повишаване на нивото на трудност противниците ви всъщност не стават по-умели, но играта ви лишава от полезната за всеки войник информация като това къде са разположени враговете, на какво разстояние и какво е здравето на спътниците ви. Това прави чувството от крайната победа по-сладко, но също значи, че един-единствен куршум може да заличи половин час игра.
Несгодите на войната
За да бъдем честни към играта, трябва да правим разлика между традиционните аркадни шутъри и това, което Codemasters ни предлагат. Ако очаквате нон-стоп стрелба и издръжливост, способна да поеме няколко изстрела, това определено не е вашата игра.
Проблемът обаче е, че понякога Dragon Rising се оказва прекалено трудна и то не заради реалния геймплей, а по-скоро в резултат на технически бъгове и недомислици. За игра от такъв мащаб би било добре да има някакъв туториъл, но Codemasters са направо безпощадни към новаците в жанра. Да, в първата мисия има няколко основни подсказки, но като цяло от вас сякаш се очаква да знаете всичко предварително. Така например дори иначе невинната задача да поразите хеликоптер с портативна установка земя-въздух се превръща в проблем – за да произведете изстрел, е необходимо да задържите целта в обсег поне 12-15 секунди. Не е супер сложно, но в в играта няма индикатор за това и никой не ви го казва. Същото се отнася и за боравенето със сигналните ракети.
Чекпойнт системата по принцип работи, но и там стават фалове. В една мисия трябва да завладеете контролната кула на летището, но ако проявите малко фантазия и не следвате начертания маршрут, се оказва, че играта не ви позволява да се запишете. Подобни бъгове навяват неприятни сравнения с ArmA 2, а можеха просто да се отстранят с въвеждането на друга сейв система.
В друг игрови епизод трябва да отблъснете атака срещу селцето, в което се намира вашия отряд. Нормално е да се опитате да се окопаете колкото може по-добре, но тогава с ужас установявате, че веднъж отворени, вратите на къщите не могат да се затварят и така губите важна защита от вражеския огън.
Останалите войници от екипа ви също не са безгрешни. Те се пречкат пред мерника ви, когато сте залегнали в тревата в очакване на удобен момент за изстрел, а не бива да се учудвате, ако видите как се разполагат от обратната страна на някое прикритие. Тактическите команди също могат да ги затруднят на момент и макар това да не е фатално, е крайно неприятно.
Битката като пейзаж
Технически играта се захранва от енджина EGO на Codemasters, познат от техните рейсъри DiRT и Grid. Тук той е леко модифициран, за да поддържа широкия отворен свят на Dragon Rising и може да изобразява цели 35 км площ наведнъж. Автентичната атмосфера на бойното поле се допълва от ефекти като нощно и термално виждане, цикъл ден-нощ (макар и без дъжд, заради прекомерно големия общ обем данни), а ако случайно разполагате със съответната техника, играта ще се възползва и от технологията amBX за специални звукови ефекти. Графиката обаче не е особено впечатляваща, освен ако не си падате по кафявото и зеленото.
Dragon Rising безспорно е по-излъскан вариант на ArmA 2, но подобно на нея страда от редица технически проблеми. Мащабите на игралното поле и практически пълната свобода на действие идват с цената на проблеми с AI-то и неуредици по геймплея, а липсата на достатъчно информация не оправя нещата. Феновете на хардкор симулациите със сигурност ще й отделят доста време, но за масовия геймър това е голям залък. Мисиите в играта са общо 11 – започвайте и вижте докъде ще издържите!
Автор: Иво Цеков