by PC Mania
Няма отричане, че на пръв поглед Oceanhorn: Monster of Uncharted Seas изключително много напомня на The Legend of Zelda: Windwaker. Главния герой е момче с магически меч и щит, което пътува от остров на остров със малката си лодка, за да изпълни своя куест. Финландците от Cornfox&Brothers са заели доста елементи от култовото заглавие на Nintendo, но играта им не изглежда като копие на първоизточника, а е по-скоро вдъхновена от него. Използването на една или няколко игри, като вдъхновение за нещо ново е доста рискован похват. Наскоро видяхме някои заглавия, които въпреки кризата си на идентичност бяха повече от добри. Примери за това са Shadow of Mordor и Lords of the Fallen, а Oceanhorn без проблем може да се добави към този списък.
Въпреки многото прилики Oceanhorn не натрапва факта, че е доста като Windwaker. Поемайки ролята на млад, безимен момък ще трябва да тръгнете по стъпките на баща си, който ви е оставил единствено дневник със записки от неговите приключения. Чудовището от морето е причината за неочакваното му изчезване, а вашата цел е да го намерите.
И така след кратък туториал на родния ви остров вашето приключение започва. Оттам ще поемете по бурните вълни в търсене на емблемите на Земята, Океана и Слънцето, за да победите ‘’чудовището от необятното море’’, както и да разберете какво се е случило с баща ви. Една доста типична история за подобен вид игра – не е нещо особено, но върши работа, предвижвайки вас и сюжета до различните острови осеяни по картата.
Интересен е и начина по който разкривате островите на картата. Нужно е някои от персонажите, с когото говорите да го спомене и островът веднага се добавя към мапа. Бутилки с писма лежат по плажовете, като чрез тях може да се сдобиете с местоположението на някои нов остров и страничен куест. Главната история отнема около десет часа, но ако искате да обърнете всеки камък ще ви отнеме още шест до осем часа. Играта хич не е кратка и от начало доста от зоните ще бъдат затворени поради простата причина, че не разполагате със съответния item, които да ви помогне (било то бомба, лък и тн.). Стила на отворен свят в стил Metroid и Castlevania е добър похват, тъй като ще се връщате във вече пребродени места, за да ги изследвате по-подробно.
Друга добра черта са бос битките. Няма нищо по-лошо от досадни бос битки в някоя игра и Oceanhorn е съвсем наясно с това. Босовете са доста разнообразни и имат нужда от различни тактики. Убиването на врагове ви носи XP и с времето ще вдигнете ниво, като постепенно от „скитник” ще преминете през „пътник” и така до „приключенец”, като със всяко ниво предоставя повече на брой бомби и стрели, които да носите.
Някои дразнещи части от играта са постоянното respawn-ване на врагове, даже да останете в една и съща зона и скучните пътешествия с лодка между островите. По някое време ще получите и оръдие към лодката, но безцелното стреляне по бурета и разни създания не помага за убиване на скуката, която се повтаря между всеки остров. Тези дреболии не развалят играта, ами просто са неравности в едно иначе добре полирано адвенчър приключение.
За тези от вас, които на са играли Legend of Zelda, тъй като са останали верни на PC платформата или пък искат нещо подобно, Oceanhorn е правилният избор.
Автор: Стефан Райков