Мислили ли сте си някога, че има нещо “гнило” в даскалото ви? Че учителите, барабар с директора, не са тези мили и грижовни душички, които се опитват да се изкарат? Че в мазето се спотайва нещо по-ужасно от миризмата на умрели плъхове, от проядена кофа и метлата без дръжка, с която трябва смирено да чистите поразията от потрошените в междучасието джамове? Не, нямам предвид и учителката ви по математика – тази с дъх на прегазен таралеж, с неприятно набола брада и мустаци, подобно на най-загорелия талибан, същата, обула розови цвички с дупка на палеца и чорапогащник, през който са избуяли стотици дълги, яки, катраненочерни косми. Може да ви се струва невероятно, но тя не е извънземно от Марс. Макар че знае ли човек…
Всъщност говоря за съществата, които излизат по коридорите само тогава, когато сградата се заключи и слънцето започва да се спуска зад небосклона. Онези, които живеят в сенките и се страхуват от светлина. Които се получени от експерименти с деца(!). Повярвайте ми, не бихте искали да останете насаме с тях. Но пуберите Кени, Шанън, Ашли, Стан и Джош от американската гимназия Лийфмор нямат много голям избор в това отношение…
Научете туй-онуй за страха
Obscure ще ви даде да разберете, че преживяването на нощта в този сървайвъл хорър, идващ директно от Франция, няма да е леко начинание. Неговите автори са се вдъхновили от умерено тъпите тинейджърски хорър филми, идващи от страната на неограничените възможности, от типа на “Градски легенди”, “Последен изход”, “Знам какво направи миналото лято”, “Писък”, телевизионния сериал “Бъфи, убийцата на вампири” и най-вече, поне според мен, от “Факултетът”. Резултатът е учудващо добър. Всички, характерни за тези кино продукции, елементи са налице и в промишлени количества – особено стряскащите сцени. От вас се изисква просто да не оцапате гащите от страх и най-вече – да запазите главата и на петимата там, където трябва да си стои по рождено право. Не, че не може да продължите да играете на Obscure дори тогава, когато един от тях пукне, както често се случва и в самите филми… Но все пак…
В началото…
Всичко започва, когато по-спортно ориентираният тип Кени решава да остане след часовете във физкултурния салон, за да поджитка баскет малко по-дълго от обикновеното. На следващия ден той не идва на училище, не се е прибирал вкъщи, никой не го е виждал. Притеснени от случилото се, приятелите му – Джош, Шанън и Ашли (а малко по-късно и Стан) – решават да го потърсят. Преди да се усетят обаче, те се озовават заключени в собственото си училище и не могат да излязат от него по никакъв начин. А по коридорите и в класните стаи на сградата ги очаква една доста неприятна изненада – надали някой от тях е предполагал, че ще прекарат нощта в компанията на какви ли не изродски твари. И както може би се досещате – оръжията там ще бъдат в крайно ограничени количества, все пак това е училище…
Великолепната петорка
Ваша милост ще поеме управлението на който от героите пожелае. На всичко отгоре имате възможност да се движите в комплект от двама души (докато останалите ви чакат на точно определено място, за да промените избора си, стига да искате), като междувременно ще превключвате от единия на другия персонаж, когато си пожелаете. И петимата приятели имат някакво специално умение. Например Стан разбива ключалките на вратите много по-бързо от останалите, Джош на бърза ръка преценява конкретната ситуация и разбира дали има какво още да се прави в дадено помещение, докато Шанън ви дава по-общ съвет за това какво е следващото нещо, което трябва да направите. Ашли, от своя страна, знае как да се бие – нейната специална атака е мощен удар. А когато намерите Кени, ще се възползвате от умението му да тича по-бързо от всички останали.
Obscure предлага завидно голяма свобода при контрола на героите. Например ще давате най-различни заповеди на съотборника си, чийто изкуствен интелект и без това е достатъчно висок. Заповедите са от типа на “Стой тук!”, “Следвай ме” и “Помогни ми”. Можете да накарате съответния персонаж да смени оръжието, което например току-що сте прехвърлили от своя инвентар в неговия. Управлението определено е доста леко и няма да ви създаде никакви проблеми.
Плавен геймплей
Една от основните положителни страни на Obscure е, че няма да ви позволи да зациклите на някое досадно място и да си биете главата сто часа как да продължите по-нататък. За това до голяма степен спомагат и специалните умения на петимата герои, както и доста удобната карта. Пъзелите, които ще срещате по пътя си, пък са доста логични и не създават каквито и да било проблеми. Въобще – играта се “взима” буквално на един дъх.
Нивото на интерактивност е високо – може да бутате столове, да трошите автоматите, да си взимате напитки, които възстановяват кръвта, да чупите джамове и да примамвате (поне преди да се стъмни) чудовищата към тях, тъй като те, както вече стана дума, изпитват адска непоносимост към всякакъв род светлина – най-вече слънчева – и т.н. За съжаление обаче Obscure се изиграва по-бързо, отколкото е необходимо. Уви, тя е твърде кратка. За около максимум пет часа интензивен гейминг и най-босият в жанра сървайвъл хорър геймър, ще успее да я премине. Но за щастие играта предлага една екстра, която е истинска рядкост сред заглавията от този род и която удължава живота й двукратно.
Кооперативен режим
Благодарение на него ще играете на Obscure със свой приятел/приятелка на един и същи компютър без каквито и да било допълнителни джойстици или геймпадове. Единственото нещо, което трябва да направите, е да конфигурирате копчетата така, че да са удобни и за двама ви. Вторият играч има възможност да се присъединява и излиза от играта абсолютно по всяко време с едно-единствено натискане на копче от клавиатурата, без това да се отразява критично на цялостния геймплей. Най-интересното в случая е, че екранът не се разделя, напротив – остава си съвсем същият. Но това не е проблем, защото ако случайно единият от героите се изгуби от поглед, веднага може да центрирате камерата над тиквата му.
По тъмните коридори
По отношение на графика и аудиото, нямам почти никакви оплаквания. Мисиите в играта са разпокъсани от доста добре направени филмчета, които засилват стряскащата атмосфера. Декорите са изпипани, а движенията на героите – плавни. Т.нар. ефект на “черната аура” също е много як. Той ви предупреждава всеки път, когато ви очаква някаква опасност – ще видите как подът, стените и въобще – всичко около вас – се залива в странна зеленикаво-черна субстанция. Това обаче си има един недостатък – аурата покрива почти изцяло и чудовищата, които се изпречват на пътя ви, затова често не може да видите и сантим от тяхната мутра, камо ли да им се полюбувате. Музиката и звуковите ефекти пък са определено дъ бест оф дъ бест – из въздуха се носят потискащи съзнанието хорови вокали, а навсякъде около вас се чуват странни звуци, които ще ви карат да потрепвате абсолютно всеки път.
Общо взето Obscure е добра игра. Нейният кооперативен режим я прави наистина уникална, а ако нямате претенции по отношение на продължителността – то веднага поканете най-добрия си френд и пробвайте двамата заедно да разкриете мистерията на изчезващите деца в гимназия Лийфмор.
Автор: Владимир Тодоров