Типично продължение за нетипична игра
Брей, доживях да напиша сериозен текст в рамките на една страница. Не че тази задача е кой знае колко неизпълнима, просто винаги в този формат са се намествали игри, чието сериозно описание най-често се изчерпва до “бегаш, стреляш, в общи линии тъпо”. При малко повече желание може да се добави и нещо от типа – “дизайнерите пак са били напушени, докато са дизайнвали”. Левъл дизайнерите, да не засегнем колегите, работещите по визията на списанието.
Как започна всичко
Спомняте ли си Silent Storm? Аз твърде добре, щото. Една от най-добрите тактически походови стратегии на тема Втората световна война. С огромно количество оръжия и щипка фантастика към края. Безумно зарибяващ геймплей и силни RPG елементи, подковани могъщо от невероятен за времето си енджин.
Не само че изглеждаше красиво, но физиката й беше страхотна – в играта абсолютно всичко реагираше на действията ви… така де, на стрелбата и само калибърът на оръжието определяше точно колко големи поразии ще направите. Nival, разработили Silent Storm, точно тогава пък се захванаха с Heroes 5 и играта взе, че стана хит. Така Silent Storm енджинът и девелъпънт инструментите бяха пренасочени към никому неизвестни разработчици. Появи се силно rpg/quest хибридът Hammer and Sickle, останал тотално неоценен заради това, че искаше малко повечко нестандартно мислене от геймърите. Наводниха ни и модове и custom кампании. И чак миналата година се появи доста добрата Day Watch. Използвайки вдигнатия от едноименните роман и филм шум, тя отново пробута добрия стар Silent Storm геймплей.
Естествено, имаше и промени – поради спецификите на сетинга на романа, към RPG системата трябваше да се добави възможността за правене на магии и изменяне на реалността. Резултатът беше леко дебалaнсиран и на моменти изсмукан от пръстите, което в комбина с фейслифтинга на графиката, ме остави с усещането, че съм изял нещо недосварено.
Сега отново студиото разработчик е сменено, а продължението носи името на втория роман – Day Watch. И отново играта си се развива в собствено парченце от вселената на Другите. Тоест – ще поемете ролята на член на Дневния Патрул (вампири, вещери и т.н., следящи за нерегламентираното правене на добри дела през деня). И от там нататък разлики с Night Watch почти няма. Естествено, новите мисии и нива са различни, но ще попадате в идентични геймплейни ситуации, а новите магии са просто леко променени стари с нови иконки.
Хубава работа, ама руска Vol.2
Графиката, макар и на възраст, се държи доволно мъжки. Вече не е толкова впечатляваща, колкото при излизането на Silent Storm, но ефектите на магиите са си все така цветни и красиви – а героите, преобразяващи се в животни, са откровено чаровни (Me gonna be kitteh!). Но дори и това не променя факта, че играта е средна ръка и в опита си да задоволи всички не е постигнала много голям ефект.
Феновете на жанра ще се издразнят от цялото мятане на магии и тоталното превъзходство на различни класове след даден етап на играта. Балансът е хубав елемент, който, ако не е изпипан до перфектност, поне може да присъства, а не срамежливо да си показва нослето от време на време. Феновете на Лукяненко ще се издразнят брутално от сценарийните безумия, които или предъвкват по доста неоригинален начин парчета от книгите, или запращат сюжета и героите в такива заплетени безсмислици, че да ти избие акнето отново.
Автор: Георги Панайотов