by PC Mania
Откакто преди повече от десетилетие SEGA напусна хардуерния бизнес с преждевременно пенсионираната Dreamcast конзола, гейм индустрията се доминира от трима хардуерни производители – абсолютния ветеран Nintendo, машината Sony и Microsoft, която успя да докаже, че с достатъчно пари и инат може да се постигне почти всичко. През последните три поколения именно Nintendo, Sony и Microsoft са тези, които ни радват с нови хардуерни платформи, с най-различни нововъведения, с комерсиални хитове и всевъзможни подобрения в начина, по който стотици милиони геймъри възприемат конзолите си.
Сега в рамките само на една седмица на пазара дебютират новите PlayStation 4 и XBOX One и целокупната геймърска общност приветства идването на осмото конзолно поколение. Мнозина обаче забравят, че Nintendo бе първата компания, която навлезе с пълна сила в него с пускането най-напред на 3DS (2011 г.) и на Wii U (2012 г.) Тези дни видяхме новите next-gen предложения на Sony (Knack, Killzone: Shadow Fall и Resogun), а в момента излизат и първите ревюта на XBOX One ексклузивите (Dead Rising 3, Killer Instinct, Crimson Dragon). Въпреки очевидният next-gen блясък и хайп около тези заглавия, нито едно не е печели едностранно положителни оценки. Конкретно Кnack и Crimson Dragon направо разочароват предвид потенциала и отделените ресурси, а останалите заглавия се движат в областта на 70-75 пункта в Metacritic. Да, първите игри на Sony и Microsoft не са лоши, нo по-скоро само загатват за потенциала, които се крие в мощните платформи.
В същото време отново тази седмица Ninty също пусна две next-gen игри – Wii U ексклузива Super Mario 3D World и 3DS ексклузива The Legend of Zelda: A Link Between Worlds. Призвани да защитят честа на стогодишната компания бяха нейните два най-верни символа – мустакат италианец в син работен гащеризон и русокосо момче със зелена шапка. И те го направиха по най-добрият възможен начин – в момента Super Mario 3D World се радва на 93 пункта среден резултат в Metacritic, а The Legend of Zelda: Link between Worlds на 91. И двата резултата попадат в графата “Универсална похвала” на статистическия сайт докато гейм сайтовете и техните читатели не спират с похвалите си.
В епохата на 1080р, 60 кадъра в секунда, невероятни количества RAM и мощни процесори Nintendo отново доказа, че за най-хубавите игри не трябват скучни изчисления и многоядрени процесори, а талант, визия и отдаденост на работата. Игри се правят по най-различни начини, но никой не прави това както The House of Mario, където новите заглавия се изковават с обич и внимание, подобно на стар майстор занаятчия, който продължава да извайва с мазолестите си ръце своето произведение, превръщайки го в шедьовър, неподвластен на времето.
Автор: Иво Цеков