by PC Mania
Раздвоен съм как да направя това ревю. За времето, което имах да тествам най-новото попълнение в серията Need for Speed, попаднах на фенски мнения, залитащи и в двете крайности – за едни това е последният пирон в ковчега на поредицата, за други е небесна благодат. Общо взето, каквото и да напиша, има голям шанс да си го отнеса от поне едната от двете агитки, така че да видим за какво става въпрос, пък ще му мислим накрая.
Продължение или нова игра?
Не е лесно да се промени формулата на нещо работещо, при това сравнително успешно. По случай вечния спор дали новите FIFA са просто ъпдейти или нови игри, колегата Бойчев неотдавна каза с основание, че който може да измисли нова концепция за футболен симулатор, ще стане несметно богат. При NFS е историята е същата – има краен брой неща, които можеш да пипнеш, преди да съсипеш джитката. В ProStreet от EA са решили да поемат този риск и потеглят по изцяло нов път – вместо аркадната гонка, в която участвахме досега, имаме пред себе си нещо, което много прилича на симулатор. Само че от време на време се държи като стеснителна госпожица и не иска да си признае директно: sim ли е или не съвсем.
Та поне по тази линия, ProStreet е различна. От играча зависи колко точно – ако искате неангажиращо бръмчене, няма проблем: на ниска трудност опонентите ви ще са достатъчно сакати, за да се състезавате само в първите тридесет секунди от пистата, след което ще карате сами, откъснали се на доволно разстояние пред колоната. Една готина зелена линия ще ви показва откъде точно да карате, за да вземете завоя по оптималния начин, с каква скорост е най-добре да се движите, а играта сама ще решава как е най-добре да подобри характеристиките на колите ви. Това е единият вариант, тогава играта почти се играе сама. Другият е за автоманиаци – ако искате, можете да се заровите до лактите във виртуално машинно масло и да тунинговате сам всяка подробност от возилото си, да го изпробвате във въздушен тунел и какво ли не. Обикновено истината е някъде по средата.
Къде спи КАТ?
Но колкото и да е важна подготвителната фаза, основното е качеството на състезанията. Тук за съжаление мнението ми е по-скоро негативно и това се дължи на една основна причина – нелегалните ралита, около които се въртеше сюжета в предните издания, остават в миналото. Вече ще се състезавате в 100% легални надпревари, не в градски условия, а на затворени писти. Сами се досещате какво означава това – в играта няма абсолютно никаква полиция. А именно в адреналиновите преследвания с блюстителите на реда се състоеше 50% от кефа в предните части, и не вярвам да съм сам в това предположение. Просто тръпката от състезанието вече не е същата – преди карахме възможно най-бързо, за да не ни спипа дългата ръка на закона, сега караме бързо… просто за да сме първи. Не, определено не е същото.
В момента историята (ако изобщо може да се говори за наличие на такава) ни казва, че целта е да преминете през определено количество ралита, за да стигнете накрая до самия Showdown King и да го детронирате. Мотивацията ни за това е (като изключим вроденото ни желание да сме гъзари) практически никаква. Не помагат и абсолютно антипатичните персонажи с поведение тип “in yo’ face!” или “ти знаеш ли кой съм аз?”. Поне мен това отношение ме подразни, вместо да ме амбицира. А до битката с последния “бос” не се стига нито бързо, нито лесно – ще трябва да преминете през десетки race days, които представляват сбор от обикновено между четири и седем състезания. Трябва да ги минете на един дъх, защото иначе губите прогреса си.
Както вече споменах, гонките се провеждат само на специално пригодени за целта писти (повечето от които реално съществуващи, като Texas World Speedway или Portland International Raceway), така че забравете за шорткъти или други такива пинизи. Повечето “различни” трасета са всъщност разновидност на старите, с различни отворени секции откъдето може да минете. Но дори и така играта е зарибяваща, за това не споря.
Видовете състезания
са повече или по-малко познати от преди. Имаме нормално рали – Grip, което все пак има няколко разновидности, но няма да се чудите дълго какво трябва да правите. Drag също е познат, но е малко по-различен от преди, например вече трябва да загрявате гумите си преди всеки тур (това е интересно, но омръзва бързо, а е задължително) и поради липсата на трафик всичко опира само до точността, с която сменяте скоростите. Drift и Speed също нямат нужда от обяснение за хората, докоснали се поне веднъж до NFS. Най-добре е да се сдобиете с по една кола, специализирана в определен тип състезание, защото за повечето отделни race days трябва да докарвате свое возило.
За да прогресирате, печелите точки, като има две възможности – просто да спечелите деня или да го доминирате, като вземете всички възможни златни медали, което носи повече пари. Много важен момент тук е, че всички коли вече са напълно податливи на разрушение – всеки удар допринася за общото състояние на автомобила и ако карате с рогата напред, като нищо можете да си останете по средата на пътя само с голо шаси. Вече трябва да внимавате много повече кого и как блъскате, както и да мислите как да минавате завои и тесни участъци, без да олющвате боята – понасянето и избягването на щети е една от основните черти в геймплея на ProStreet. Най-малкото не можете да сменяте коли по време на race day, а само да ги поправяте, което се отразява зле на банковата ви сметка.
Мултиплейърът е на практика навсякъде, но за щастие на сингъл-феновете не е задължителен. Можете да обменяте “чертежи” за перфектно настроени коли с други играчи, да организирате онлайн race дни, а ако искате, джитката ще записва постиженията ви и ще ви поставя в глобална ранглиста. Лично за мен подобно следене от страна на Големия брат е неприятно, затова не съм ползвал тези възможности, но те все пак присъстват, ако ви интересуват. Най-смешната от всички опции е, че можете да си купите части или коли с истински пари, вместо с игрови – за щастие това е само във версията за Xbox 360 и отсъства от тази за РС. То бива комерс, ама чак пък толкова…
Фотореализъм?
Авторите твърдят, че са се целели във фотореалистична графика, която да отвее всякаква конкуренция от пътя си. Графиката наистина е отлична, като започнем от цялостния вид на колите и стигнем до деформациите, когато понесат някакъв damage. Частите се разхвърчават по великолепен начин, удрят други коли или остават на пътя, за да пречат при следващата обиколка. Възможностите за промяна на външния вид на возилото ви също са на пръв поглед безкрайни и доста радващи окото – има хиляди начини да оцветите и облепите МПС-то си. Всичко това обаче идва на доста сериозна цена – играта е лакома откъм ресурси и макар лично аз да нямах особени проблеми, други се оплакват от неприятно насичане на по-високи детайли.
Звукът е малко плосък и повечето возила подозрително си приличат едно с друга по шума на мотора. Също така ЕА са пренесли в ProStreet една от отличителните черти на спортните си игри – коментаторите. Само че според мен това е по-скоро излишно, все пак не става въпрос за футболен мач и не ми трябва някой да ми обяснява колко съм зле съм се представил (когато не съм) и да ми крещи нещо нечленоразделно в ушите, докато карам с 190 км/ч (попаднах на такъв много неприятен звуков бъг). А е почти гарантирано, че докато превъртите играта, ще намразите до дъното на душата си името Райън Купър (така се казва главния герой) – защото коментаторите се чувстват задължени да го повтарят на всеки десет секунди. Но ако преживеете първия коментатор, който е най-досаден, ще преглътнете и останалите.
Крайната оценка? ProStreet не е кофти игра, но според мен ЕА правят огромна грешка, като изключват гонитбите с полицията и трафика от цялостната картина. Графика, щети, тунинг – всичко това е чудесно, но без тези елементи NFS: ProStreet се превръща просто в поредната игра с коли. Дано авторите се замислят над това, за да не превърнат поредицата в копие на Формула 1, но без болидите. Лично аз все още предпочитам Most Wanted пред ПроУлицата, за вас не знам… Най-малкото е силно препоръчително да я пробвате – заслужава си.
Автор: Пламен Димитров