Necrophosis: Full Consciousness – Двучасова разходка в една мрачна и пъклена реалност.

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

  “Necrophosis: Full Consciousness” е мрачно приключение от първо лице, изградено около атмосфера, символика и усещане за свят, в който всичко макар да е „умряло”, то е и наказано, да продължи съществуването си, чувствайки собственото си разлагане. Играта не е традиционен хорър, а по-скоро „walking simulator” изживяване, което разчита на тежката си атмосфера.  Визуално, играта шокира чрез гротескни форми, органична архитектура и пространства, които въплъщават самият страх от непознатото.

От към геймплей обаче, това е доста постно преживяване. Основно събирате разпръснатите из пейзажа блещукащи предмети, нужни за решаването на семпли пъзели след което продължавате напред, без напълно ясна цел.
В началото, докато шокът от атмосферата е все още свеж, това не е нещо, на което обръщате особено внимание. След третото пренасяне на предмет от единия край на левъла до статуята в началото на същото ниво, която ви посреща с непрекратим монолог, обаче започва да се усеща липсата на по-задълбочени механики, както и отсъствието на реална опасност или спешност.

Историята е поднесена чрез символизъм, текст и визуални внушения. “Necrophosis” те въплатява в едно бродещо съзнание, и очаква да бъде тълкувана. Може би за част от играчите това е търсен ефект, но за масата, играта може би е прекалено затворена в собствената си естетика. Заглавието не разчита твърде много на стряскания. Страхът тук е бавен и породен от усещането за непринадлежност.

Сравнението със “Scorn” е неизбежно, тъй като и двете игри споделят сходни вдъхновения като естетиките на Х. Р. Гигер, ужасите на Х. П. Лъвкрафт както и гънещ ума сюрреализъм. Разликата е, че Necrophosis се опитва да е  по-поетична и съзерцателна, за разлика от “Scorn”.

Изиграх заглавието на XBOX Series X, като започнах своето изживяване две седмици преди датата на релийз. Конфигурацията на контролите са стандартни и не представляват препятствие, предвид мудния геймплей, но за съжаление, след около 40 минути прогрес се натъкнах на бъг, свързан именно с контролите, който практически направи напредването невъзможно.


По време на изобразеният по- горе пъзел е невъзможно да управляваш курсора, нужен за действието. Впоследствие свързах мишка към конзолата си и успях да продължа напред, но за съжаление, този бъг е останал и след официалния релийз, като вече е сред причините за първите предимно негативни ревюта в Microsoft магазина.
При игра, която разчита толкова много на потапянето в нея и очакването е да бъде изживяна на един дъх, този QA пропуск значително се отразява на финалната ми оценка.

В заключние, това е заглавие за по-търпелива публика а не за играчите, които търсят динамика, ясна история и постоянно напрежение. Но ако харесвате бавни атмосферни приключения изпълнени със символика, то “Necrophosis: Full Consciousness” предлага нещо специално.

Оценка:   Добър 4/6