За първата част на играта MYTH: FALLEN LORDS се изписаха какви ли не суперлативи; въпреки всичко това си беше една доста опростена имитация на Warhammer: Shadow of the Horned Rat! Все пак очевидно продажбите са били достатъчни, за да оправдаят пускането на 24 допълнителни мисии, които кой знае защо са нарочени за изцяло нова игра под наименованието Myth II: The Soulblighter. Наистина първоначалните сведения даваха надежда за действителни новости (като например създаването и използването на укрепления) – за съжаление това не стана. Добавени са един-два нови units, колкото да не е без хич, но единствената реална разлика май се забелязва само при развитието на сюжета между различните мисии.
В първата част историята се развиваше около битката на силите на Светлината, предвождани от Крал Алрик, и силите на Мрака, извикани от света на мъртвите от Balor и неговите шестима генерали (The Fallen Lords). Сега, двадесет години след тези събития, единственият оцелял от Лордовете на Мрака – The Soulblighter, повежда нова битка срещу Крал Алрик и неговите поданици.
Играта поддържа single/multiplayer режими; логично в multiplayer можете да играете както на страната на живите, така и на страната на мъртвите – които определено са доста по-силни. За single игра разполагате само с кампанията на силите на Светлината от 24 мисии като сюжетната връзка между различните мисии се осъществява от кратки анимации. За съжаление точно тези анимации са направени явно доста набързо и са съвсем мърляви и безинтересни – тук разликата между тази игра и между втората част на Warhammer: The Dark Omen е астрономическа! За щастие клавишът Esc действа безотказно… Пак за щастие
графиката при самите битки е значително по-добра
разполагате с истински 3D-терен, който може да се върти, плъзга, отдалечава, намалява – изобщо можете да правите всичко, за което се сетите. Придвижването на камерата може да се извършва както от клавиатурата, така и чрез мишката. Препоръчвам ви обаче да изключите опцията за мишката, освен ако действително не сте станали много-много печени в играта – в противен случай тъкмо в разгара на битката някое неволно преместване на курсора с един-два милиметра ще ви изпрати да гледате под опашката на някой кон докато през това време скъпоценните ви войници ще духат яко супата.
И пак за съжаление – наистина теренът и всички негови детайли са изобразени изключително добре, но самите войски са направо като дървени – особено мечоносците (warriors) се движат като че ли са глътнали бастуни… добре де, може и малко да съм пристрастен – все пак не е чак толкова лошо!
Изниква логичният въпрос защо, по дяволите, се занимаваме изобщо с тази игра при толкова много недостатъци? Отговорът е – като започне патакламата, няма да имате много време да гледате графиката! Може анимациите между мисиите да са постни и безинтересни, може и войниците да се движат като оловни човечета – но поне в single play мисиите са доста трудни и завладяващи. Не разполагате с кой знае какво разнообразие от войскови единици – имате warriors, berserks, bowmen, journeymen, dwarves и по някой и друг magic-user. Обикновено сте в доста неизгодно числово съотношение и дори на най-ниската степен на трудност (timid) няма да стигнете надалеко, ако не успеете да принудите врага да се бие при изгоден за вас терен и условия. В много от мисиите бързината ще е от съществено значение – ако се замоткате и не успеете да си изпълните бързо целите, ще бъдете пометени от безбройни вълни undeads. Няма да стигнете далеко и ако не си направите труда да се запознаете с противниковите units и с техните силни страни и слабостите им. Хубавото е, че в CD-то с играта е включен както tutorial, така и сравнително подробно ръководство в html формат (като при Settlers III).
Принципното положение при почти всички units е наличието на алтернативна атака (special action); често пъти ще постигнете много по-добри резултати от алтернативните атаки, отколкото с конвенционалните бойни средства. Типичен пример са джуджетата (dwarves) – тяхната “нормална” атака включва запращането към врага на гърнета, пълни със взривна смес – една-единствена умело метната “бомба” може да изтреби цял “взвод” противници. ОБАЧЕ – същите гърнета може и да не бъдат хвърляни, а да се заложат като “мини” по земята; например може да минирате някой тесен проход и да се опитате да примамите колкото е възможно по-голяма част от врага в него… следва едно голямо “Bo-o-om” и ако сте си направили добре сметката, може изобщо да останете без противници! И още нещо – помните ли поговорката “Хитрата сврака – с двата крака”? Силите на мрака имат едни много досадни units – “wights”, които умират да си изпълнят коронния номер – да се намърдат в средата на мелето с вашите войници и да се самовзривят – след което най-често остават само глави, крака и ръце! Една умело метната бомба обаче може да предизвика истинска верижна реакция и цяла касапница сред противника, ако успеете да взривите поне една wights, докато още се намира сред собствените си хора… oops… исках да кажа “не-хора”! Същия резултат можете да постигнете не само с бомба, но и със запалителна стрела – всеки от вашите bowmen разполага с по една-единствена такава стрела; те ще бъдат абсолютно безполезни, ако се опитате да ги използвате сред скали и блата или в дъждовно време, но при подходящи климатични условия и терен могат да предизвикат сериозни поразии. Не забравяйте, че един добър пожар може и да “отреже” основния отряд вражески войници и да ви даде възможност да се измъкнете “под носа му” и набързо да си изпълните поставените цели.
Последното, което също на всяка цена трябва да имате предвид, е, че бомбите и стрелите трудно могат да “различат” кой от войниците е приятел или враг и поразяват наред – най-неприятното нещо, което може да ви се случи, е някое от джуджетата точно преди края на мисията да реши да прояви самоинициатива и да метне последното му останало гърне по някой нещастен противник-самоубиец.
Обикновено след подобно действие ще се наложи да прибегнете до онази вълшебна команда “load”, ако не и до “replay mission”!
Myth II: The Soulblighter е сравнително добра wargame, но поне на мен Warhammer: Dark Omen ми беше значително по-интересна, а и възможностите бяха доста повече. Все пак – ако нямате нищо друго под ръка, можете да й заделите няколко дни.
Автор: Ник Мортимър