by PC Mania
Mortal Kombat като че ли е единствената „тупалка”, която успя да надживее ерата на двумерната графика и да прескочи невредима в епохата на 3D. Не че това се случи абсолютно безболезнено – имаше времена, в които и най-верните фенове се съмняваха, че поредицата ще прескочи трапа. Ето обаче, че МК се оказа една от много малкото игрални марки, които успяха да продадат цели три успешни издания за настоящото (вече с единия крак в гроба) поколение конзоли. Вярно, че третото от тях, кръстено Armageddon, току-що се появи на пазара, но аз лично не се съмнявам в неговия комерсиален успех.
Преди всичко, новият MK е една изключително солидна игра, стъпила здраво върху опита, натрупан от предишните две издания. Нововъведенията този път са по-скоро “best of” от целия натрупан до момента опит, а не плод на отчаян, самоцелен стремеж към оригиналност.
Феновете на поредицата ще усетят силен прилив на чувства към Armageddon още от първия екран, показващ смайващата колекция от бойци, която предлага новата игра. Общият им брой е 62-ма, като от самото начало са „отворени” цели 58 от тях. Скрийншот от въпросния начален екран спокойно може да послужи за илюстрация към енциклопедията „Кой кой е в Mortal Kombat”. Излишно е да се захващам с изброяване. Просто ще кажа, че „цялата банда е тук”, и толкова… Вярно че този път бойните стилове на всеки от героите е намален до „само” два – един ръкопашен и един с оръжие, но нека не бъдем неблагодарници все пак.
Ако въпреки всичко цялото това разнообразие ви се струва постно, спокойно можете да се възползвате от редактора за създаване на нови бойци. В него можете да си поиграете доста не само с външността, но и – което е доста по-важно – с бойния стил на своето „творение”. Няма да коментирам в детайли графичния стил на елементите в редактора и на играта като цяло. Но не мога и да премълча, че май този път визията е една идея по-кичозна, отколкото би трябвало да бъде, поне по мой вкус. И докато сме на темата, графиката въобще можеше да бъде малко по-добре. Обърнете внимание – не казвам „по-стилна”, а „по-добра”. Всички знаем, че това е седмата година от жизнения път на PlayStation2. Но все си мисля, че Midway можеха да се понапънат малко като за последно издание за това поколение.
Иначе геймплеят е все така на познатото от Deception и Deadly Alliance ниво.
Сериозните промени са сравнително малко, но – до една – абсолютно на място. Като начало, отпаднал е никому ненужният “defense meter”, познат Deception. Комбо брейкърите са си отново на мястото (слава богу!), като към опциите в отбрана е добавена и възможността да „преместите” своя противник зад себе си, натискайки едновременно „блок” и „назад”. Когато играете с реален опонент, краткото объркване, което тази маневра ще предизвика у него, ви дава шанса да нанесете някой и друг решаващ удар.
„Въздушните атаки”, ако можем да ги наречем така, са придобили далеч по-ключово (и летално) значение. Само не се опитвайте да „висите” непрекъснато във въздуха, защото това може да ви струва скъпо.
Вероятно вече сте подочули за завърналия се отново “Konquest” режим, който (мен ако питате) е обичайният „ни риба, ни рак”. Ако ви се играе толкова екшън във вселената на MK, по-добре опраскайте още веднъж Shaolin Monks. Колкото до Motor Kombat, какво друго да кажа, освен че става въпрос за зле направен Mario Kart с героите на Mortal Kombat. Именно! Що за идиотия?!!
Като цяло, при всичките си леки кусури, Armageddon e задължително заглавие не само за феновете на поредицата, но и за онези, които искат да си отдъхнат поне за малко от „азиатския стил” в жанра.
Автор: Ивелин Иванов