Запретнете лигавниците, състезанието по надплюване започва СЕГА!
Когато куест жанрът е леко изостанал на заден план и старите му златни дни са в годините, съвпадащи с първите цифри на ЕГН-тата ни, една игра трябва да се прицели доста далеч, за да се открои от множеството. Тя обаче вече е спечелила място в сърцата ни и сега само идва да ни напомни, че имаме нужда от нея. Нещо повече – именно тя е дала началото на епичните състезания в миналото – надплюване, обиждане, правене на маймунски физиономии – изберете си сами.
Разбира се – това е Monkey Island. А сега налице е Special Edition-а Lechuck’s Revenge. Излизайки след освежената първа част, тази продължава традицията –
обновена визия, малки корекции, непокътната концепция
Не е задължително да сте играли предишната част, за да се накефите и на тази, но би ви харесало да видите препратките към нея, ако сте го направили. От друга страна, почти сигурно е, че ще превъртите следващите, ако сте играли тези дотук и сте пропуснали.
Но по същество – тръгнали сте по следите на легендарното съкровище Big Whoop. Картата към него е била разделена на четири от притежателите си и частите са пръснати по широкия свят. Вие вярвате, че ще ги откриете, въпреки че все още ви се налага да обяснявате, че сте велик пират, защото хората ви поставят в wannabe категорията и не взимат на сериозно хвалбите ви, че сте победили LeChuck. Вие обаче си знаете своето и отново сте готови за подвизи, решавайки всякакви проблеми по най-причудливи начини. Хилав сте и ви бият- няма проблем. Крадат ви парите – хохо. Те не знаят на какво сте способни –
вуду магии и долни номера
– това е вашата песен. Малко по малко прецаквате доста народ и започвате да пътувате между различните острови и да трупате нови бели на вашата сметка. Дяволит сте, но сте си добряк и накрая трябва да спечелите и момичето – за пореден път. По пътя дотам и самите пъзели, както винаги, са забавни и оригинални и ще ви спечелят за фен на поредицата. Има много майтапи, някой ще ви разтресат от смях, други може и да ви оставят равнодушни. Но играта трябва да се види.
Новото в случая спрямо оригиналната втора част е, че докато го правите, можете почти по всяко време да превключите и да чуете коментарите на
Ron Gilbert, Tim Schafer и Dave Grossman
за всяка една ситуация. Създателите на играта имат какво да ви кажат. Недомислица е, че докато те си бъбрят, играта пртодължава да тече и, ако не сте я играли преди, губите едното от двете.
Друга новост са двете вградени hint системи – едната с директни съвети, а втората, осветяваща важните предмети на екрана. Едва ли ще ги използвате често, но поне знаете, че ако ви се наложи, са там.
Има и concept art, който можете да отключвате на час по лъжичка по време на игра.
Променен е и интерфейсът. Можете да използвате само мишката, за да избирате между възможните действия за отделните предмети, за разлика от оригинала, където действията бяха изредени отдолу. Ако сте много носталгични и ви се прииска да си спомните какво сте играли преди години, можете и директно да превключвате на старата визия. Това обаче едва ли ще се случва често, защото новата графика напълно запазва стила на оригинала, просто е по-жива и детайлна.
Гласовете на героите също са записани наново и има много добри попадения.
Ако пък като мен сте играли играта, но имате лоша памет – още по- добре! За мен беше изненада да срещна образи като Стан, който тук поставя the FUN във FUNerals, разгръщайки новата си бизнес схема за ковчези и погребални аксесоари.
Накратко –
кретенията пак е пълна
както и преди и играта ще ви се услади. Лично за мен другите части на приключението са още по-вдъхновяващи, особено трета и пета. Това тук обаче си е самата класика – от плът и кръв – и просто трябва да я изиграете, ако не заради забавлението, то дори от обща култура. Има неща, с които човек трябва да е запознат. Това е едно от тях.
Автор: Лили Стоилова