by PC ManiaНаскоро “доброжелателни” колеги ми препоръчаха играта Militato и ми обясниха, че това е RTS с домати и картофи. Помислих си: какво пък, може би ще е нещо забавно, нещо, направено в духа на култовата боза “Атаката на доматите убийци” – един от най-лошите филми, правени някога. Предварително се настроих за страшна идиотщина, изпълнена със свеж хумор и бомбастични специални ефекти.
21 часа 05 минути същата вечер: пускам играта
21 часа 05 минути и 34 секунди: притиснал главата си с възглавницата аз пищях в неистов ужас… Най-старият ми геймърски кошмар вече беше реалност… Бях прекарал няколко незабравими мига с най-лошата игра, създавана някога. На фона на триизмерна среда и кубчета тип Duplo, някакъв картоф с криви крачета, револвер и облекло на мексикански революционер се разхождаше безцелно и убиваше свои събратя (картофи, де).
Разтърках очи, ощипах се зверски и най-накрая се самошамаросах с надеждата всичко това да е само лош сън, но картофът още беше на екрана.
Неловкото положение свърши, когато случайно натиснах space bar и за мое гигантско учудване патравият компир заподскача като планинска коза с хилавите си криви крачка. Това беше предостатъчно, последната брънка, която окончателно разби и без това лабилното ми психическо здраве. Нещо в мен се пречупи завинаги…
Няма какво толкова да ви разказвам за Militato (съчетание между Military и Potato)… в нея дори няма домати. Най-общо казано, това е един безобразно направен 3D-екшън, в който действието се наблюдава от third person перспектива, което ви принуждава през цялото време да гледате противния картоф. Гротескното действие, което се развива на екрана, е просто неописуемо. През всичките 10 нива вие управлявате милитаристично настроения компир, който води партизанска война срещу събратята си в различни епохи от човешката история: Гражданската война в САЩ, Втората световна война, войната във Виетнам, близкото бъдеще и т.н. Нелицеприятният зеленчук се управлява със стрелките като всеки средностатистически компютърен герой, може да прави странично движение, да рипа бодро (макар че това всъщност няма никакво значение в играта) и да използва специфични оръжия като калашници, арбалети и дори стреличките на Купидон. Проблемът е в това, че Militato е била замислена като пародия, а в цялата работа няма нищо смешно – напротив – трагизъм и безнадеждност за бъдещето на компютърните игри вее от това недоразумение, от тази грешка на дигиталната природа.
Спомням си как преди няколко години една игра (която по ирония на съдбата бе с подобно на Militato име) беше получила възможно най-ниската оценка в едно от реномираните европейски списания – само 4%, което си остана ненадминат рекорд до днес. Е, Militato заслужава 3%, защото несъмнено е най-безобразната боза, пръквала се на този свят. Тази жалка пародия на компютърна игра е излязла сякаш изпод ръцете на дрогиран тийнейджър-програмист, предприел последния отчаян опит да впечатли приятелката си. Militato ме убеди в едно: на този свят е възможно, абсолютно ВСИЧКО!
След като бях подложен на почти средновековното мъчение да играя Militato, ми хрумна една идея, която, ако не друго, щеше да ме поуспокои малко: реших да напиша изпълнен с жлъч и безмерна злоба e-mail на непрокопсаниците, отговорни за това “творение”, но след кратък размисъл стигнах до извода, че това хич няма да е лека задача, тъй като те така и така са минали в нелегалност, за да не бъдат линчувани публично (събитието ще бъде съпроводено с репортажи на живо от CNN и всенародни веселия). За сметка на това обаче не пропуснах да “благословя” подобаващо близките роднини на колегите ми, които така “мило” ми пробутаха играта. Благодаря ви и дано ви се върне… ТЪПКАНО.
Не мога да не отбележа, че Militato все пак послужи за нещо. В редакцията решихме единодушно, че тъй като това така и така е най-лошата игра на света, можем да използваме символа й – картофа, за да го присъждаме на други “отличници”, попаднали в най-презряната категория софтуерни продукти, получили оценка от 1 до 25%. Така че, оттук нататък, когато видите ордена Militato (т.е. картофа), можете да бъдете сигурни, че става дума за наистина “изключителна” и “стойностна” игра. 🙂
Ако питате мен, когато става дума за домати и картофи – предпочитам ги под формата на мезета към ракийката или бърбъна.
Автор: Никола Икомомов