by PC Mania
Ако преди почти 12 години Might and Magic IX закопа една от любимите ми поредици със замах, то Legacy я възроди с изключителен финес. Това е едно „любовно писмо“, както самите автори го наричат, към класическите RPG-та в пълния смисъл на думата. И съдържанието му ще ви очарова.
Вероятно в днешно време, когато жанрът доминира от гиганти като Skyrim, е доста трудно да лансираш идеята пред голям издател като Ubisoft да финансира проект като този. Та кой въобще все още си губи времето, за да играе grid-базирани ролеви игри с група от няколко приключенци? Аз, в свободното си време. И когато Legend of Grimrock излезе, се оказа, че не съм единствен…
Разбира се, Skyrim поколението може и да възрази, но това е едно заглавие, което те впримчва в чара, геймплей стила си и невероятните илюстрации още в първия миг. При старта на игра имате възможност да създадете своя собствена група от 4 героя, да започнете с предварително създадена или да се възползвате от доста странната опция за произволно генериране. Might and Magic X Legacy предоставя доволно разнообразие от раси и класове, които най-общо казано са разделени в три категории (боец, хибрид и магьосник) и изпъкват над останалите със специфичните си специални умения. За добро или лошо, всяка раса не може да бъде всеки клас. Така например freemage е резервирано само за хората, а shaman –за орките. Самите класове обаче (общо 12 на брой) са доволно диференцирани и когато изиграете веднъж играта, със сигурност ще искате да се пуснете отново с различна комбинация.
Трудно ми е да ви опиша какво приятно чувство на носталгия за времето, в което играех Might and Magic V и VI, ме обзе, когато играта ме попита
Adventurer или Warrior, а в последствие се озовах в Sorpigal-by-the-Sea
Едно малко и китно крайбрежно селище, в което ветераните, уморени от дългите си приключения през годините, се оттеглят, за да прекарат последните си мигове в мир и спокойствие под лъчите на парещото слънце с чаша пиво в ръка. Legacy е пълна с подобни отпратки към всички части на поредицата. Някои са от геймплей значение, други са просто леки намигвания към местности, персонажи или куестове от миналото, но всички те само показват колко добре авторите познават материала, който надграждат. Така например в Castle Portmeyron дъщеричката на владетеля ще ви сподели колко много обича цирка и как иска да я заведете на представление, което е директна заигравка с Might and Magic VI и принц Николай. А това е нищо – дори звуците за приет куест или качено ниво са взети директно от шестицата. Въобще, Legacy е пълна с подобни неща, които приятно гъделичкат феновете на поредицата.
Дори на Adventurer – трудността по подразбиране – играта ще ви поизпоти тук и там. Тя не обича да ви държи за ръце и веднага ще ви захвърли в бърлогата на няколко паяка.
При Warrior нещата загрубяват допълнително. Не стига, че противниците са по-издръжливи като цяло, но и услугите в градовете са по-скъпи. За какво ще похарчите събраните с пот на челото жълтици от последното подземие? За да поправите изхабената екипировка, за да си купите еликсири или пък за да ошлайфате уменията? Определено няма да ви стигат за всичко,
ако сте били твърде немарливи по време на битките. А те, наред с изследването на света, са в основата на играта.
Всички умения, които героите имат, са ориентирани към сраженията. Неща като Diplomacy, Merchant, Repair, Disarm Trap и Identify са отстранени. За щастие не изцяло. Все още можете да наемате до двама души със себе си, които до известна степен запълват тази празнина.
Ако сте играли на Legend of Grimrock, то знаете как спокойно можехте да финтирате противниците, местейки се от квадрат на квадрат. В Legacy този проблем е решен, макар и малко крайно. Веднъж щом дадено същество застане до групата ви, край. Няма мърдане. Можете да псувате колкото си искате, но най-доброто нещо, което можете да направите в случая, е да се съсредоточите и да се опитате да излезте цели от сражението. Всяко същество има различен трик, с който може да ви изненада и изисква специфичен подход, за да бъде отстранено. Хек-енд-слеш подхода определено ще ви докара до гроба. Така например още в самото начало ще се срещнете с наги, които получават 15 процента бонус за щетите, които нанасят, при всеки неблокиран удар. Именно те са допълнени и от Coral Priestess, които могат да правят заклинанието Liquid Membrane, абсорбиращо щети. И това е само началото. По пътя си ще срещате какви ли не гадини, които ще ви карат да мислите, да отваряте дневника, в който информацията за тях се натрупва с всяко убито същество, и да преценявате внимателно следващия си ход. Дали ще изблъскате с магия противника си един квадрат назад или ще решите да метнете огнена топка по всички в района? Може би има по-ефективен начин да използвате магиите на своя маг. Защо не направите заклинание, намаляващо бронята на минотавъра? В края на краищата – меле героят пропусна на няколко пъти и се провали в това отношение.
В този ред на мисли, Limbic са успели да вдъхнат нов живот дори и в бойния клас, който разполага със свой собствен набор от умения в категорията Warfare. В Legacy бойците не са персонажи, които просто налагат противника с оръжието си. Те могат да го „таунтват“ към себе си, да правят така, че следващият път маг да не може да прави магии и други подобни полезни трикове, които ги правят нещо повече от типове с много кръв и висока броня.
Първоначално Legacy налага известни ограничения върху това какви части от света можете да изследвате. Веднъж щом преминете първия акт (от общо четири), всички територии ще се отворят.
Това е заглавие с отворен свят, в което можете да ходите почти навсякъде
(с изключение на местата, които са достъпни след придобиването на специална благословия). Разбира се, това често може да доведе до смъртта ви, тъй като нивото на противниците не се нагажда към вашето, както в някои игри на Bethesda. Така например спокойно можете да влезете в пещера, в която има циклоп или дракон, и да си останете в нея завинаги.
Legacy не е най-красивата игра, на която можете да се натъкнете, но Limbic са свършили чудеса с Unity енджина и териториите, които ще изследвате, са наситени с малки детайли и се открояват една от друга. Когато играех на Might and Magic VI, едно от най-готините неща по онова време беше, че имах възможност да видя света на Heroes III от друга, по-интимна перспектива. Legacy ще стори същото и с феновете на Heroes VI.
Разбира се, има и подземия,
пълни с пъзели, тайни и съкровища. А накрая ви очаква и бос с най-различни изненади. Така например ако не сте достатъчно предпазливи, този на върха на фара до Sorpigal-by-the-Sea спокойно може да ви бутне от него и да сложи край на битката само няколко секунди, след като е започнала.
Разнообразието от предмети също е похвално. Дори ще се натъквате на реликви, които трупат опит заедно с вас, качват нива и получават нови и по-добри статистики.
Що се отнася до пъзелите, те също са олдскул в пълния смисъл на думата – дръпни ръчка, настъпи плоча, за да отвори врата и т.н. Понякога дори можете да се натъкнете на сандък, който ви задава гатанка, а вие ръчно трябва да въведете отговора, ако искате да се отвори. Из света са разпръснати дори и обелиски, които ще трябва да посетите, за да разкриете мистерията им. Общо взето – това е Might and Magic игра в пълния смисъл на тази дума.
Каквото и да си говорим,
Might and Magic Legacy не е перфектна игра
и в ден първи от премиерата си е пълна с бъгове. Невъзможността да избереш резолюция за монитори с пропорция 16:10 също е подозрителна, а графичните гличове не са рядкост. Постоянните еднотипни мърморения на героите ви пък ще ви принудят да ги изключите само след десетина минути игра. И добре, че съществува такава опция, тъй като вероятно щях да се побъркам, ако всеки път се налагаше да слушам, че противника ни е усетил, тъй като не сме се изкъпали преди това.
Разбира се, това не са неща, които не могат или няма да бъдат отстранени или подобрени рано или късно. На фона на постигнатото от Limbic определено не са болка за умиране.
Мога само да се надявам, че през идните месеци Limbic ще доразвият света на играта и ще го разширят с още съдържание. За това до голяма степен ще допринесе и mod kit-а към играта. Въпрос на време е да се появят първите модове за Legacy, които допълнително ще увеличат фактора „преиграване“ или ще ни предоставят нови custom приключения.
В заключение – това е едно страхотно олд скул RPG, което ветераните в жанра ще обикнат на мига, въпреки завръщането към grid-базираното предвижване, което след VI бе отстранено. То Е за тях и за никой друг. Не прощава грешките, изисква отдаденост и дори ще ви кара от време на време да си водите бележки. И ако всичко това ви изпълва с умиление за времето, прекарано с този тип игри преди десетилетия, значи Might and Magic X Legacy е подходящата игра за вас.
Автор: Владимир Тодоров