Metro: Last Light

Веднага щом Metro: Last Light излезе, изчаках и последната слънчева светлина да изчезне от хоризонта, затворих се в стаята си с чипс и бира, дръпнах пердетата и изгасих осветлението. Вече бях готов да навляза в този суров и мрачен постапокалиптичен свят, пропит от разруха, мизерия и нещастие. И от капчица надежда…

Нека обаче уточним нещо още в самото начало –

Metro: Last Light не е перфектна игра

Не внася и нищо особено свежо в жанра. Това, което ще ви предложи обаче, е една дяволски добра атмосфера и доволно интересна в повечето случаи история. Така че готови ли сте? Добре – нека се гмурнем в дълбините на московското метро за втори път…

Вие сте Артьом. Сигурно го помните – спойлър – същият, който в края на първата част изстреля няколко ядрени ракети в Тъмните (един от общо двата възможни завършека) и ги изби до крак. Или поне така си мислеше. Дали обаче не допусна жестока грешка? Възможно ли е Тъмните всъщност да са добри и през цялото време да са се опитвали да осъществят контакт с Артьом? Metro: Last Light дава отговори на тези въпроси. И не само. Играта ви потапя в средата на един трипосочен конфликт между групата, към която вие принадлежите, нацистите и комунистите, а лицето на истинския враг никога не е толкова ясно, колкото би ви се искало.

Ако не сте чели произведенията на Дмитрий Глуховски, които са вдъхновили направата на тази игра (тя не е базирана на негова книга, но историята е създадена под неговия надзор), и не сте имали нищо общо с Metro 2033, със сигурност ще се почувствате като в небрано лозе. Metro: Last Light не си прави труда да ви обяснява надълго и нашироко какво се е случило преди това. Затова горещо ви препоръчвам да се запознаете с предисторията, преди да влезете в московските тунели (или да четете бележките на Артьом, които разгръщат сюжета като роман), тъй като самата история на Last Light всъщност е доста добра на моменти. Макар и предсказуема накрая и отново с два завършека. Напук на леко дразнещия руски акцент или слабо написаните диалози, заглавието ще ви засмуче в своя постапокалиптичен и крайно депресиращ свят, където ще се борите всячески за оцеляване.

Геймплей механиката

в Metro: Last Light е условно разделена на два коренно различни типа – именно тук се крие силата на играта. Докато странствате по повърхността, ще трябва да бъдете бързи, ловки и ефикасни, ако искате да оцелеете, преди някое чудовище да ви изяде или преди да останете без филтри за своята маска. Мисиите в подземните тунели пък изискват търпеливост, стелт и разрешаване на конкретни проблеми. Постоянно ще трябва да сменяте стратегията си на игра и ако сте сред онези, които се втурват с главата напред в ситуацията, ще се почувствате като у дома си на повърхността. Подобно поведение в тунелите обаче ще е пагубно. Още повече – щаденето на муниции отново е от ключово значение. Освен всичко останало, те представляват и валута, тъй като са най-ценното нещо в този постапокалиптичен свят, и всеки изстрел е от значение.

За съжаление обаче на места тази липса на амуниции в играта изглежда леко дебалансирана. Може да попаднете в ситуация, в която да се изправите срещу нещо като бос на практика с нула куршуми, а тези, които се намират в района да са точно за двата типа оръжия, които вие не носите със себе си (съществуват 5 типа оръжия и 5 различни видове муниции, но може да носите само по три наведнъж).

Освен в резкия контраст между надземните и подземните битки, наблюдаваме не по-малко огромна разлика и между

изкуствения интелект на противниците

Мутантите, бродещи по повърхността, са изключително агресивни и всячески се опитват да се доберат до вас, за да ви изкормят както намерят за добре, докато вие се опитвате да ги уцелите. Атакуват безмилостно отвсякъде. Всяка битка с тях може да ви е последната.

Хората от друга обаче изглеждат леко малоумни. Поведението им е изключително предсказуемо, а дори и да ви забележат, всички започват да се изсипват към вас в строга редичка, в очакване да бъдат застреляни.

Стелт елементът, макар и да е забавен на моменти (може да гасите осветлението и спокойно да избивате противниците си с пистолети със заглушител или мятайки ножове), предоставя известни ограничения от геймплей гледна точка. Липсват например елементарни неща, като възможност да надничате зад ъгъла.

Когато геймплей елементите обаче сработват заедно, Metro: Last Light може да бъде една наистина забавна игра. Нито едно оръжие в нея не е безполезно. Дори най-обикновеният пистолет може да бъде ефективен в конкретни ситуации. От вас зависи да изберете онова снаряжение, което най-много пасва на стила ви, и същевременно да го кустомизирате както пожелаете.

Това, което ме подразни най-много обаче е, че

Артьом рядко е сам по време на своите приключения

Все се намира кой да го придружи. Що за проблем е това ли? Много просто – Metro: Last Light е сървайвъл хорър игра и като такава спътниците отнемат част от напрежението, което бихте изпитали, ако странствахте сами. И все пак има и напрегнати моменти, особено в случаите, когато ви се налага да бършете маската си от калта или кръвта по нея, за да имате по-добра видимост към ордите от чудовища. Когато зареждате ел. екипировката си, кликвайки бързо с мишката или като ползвате запалката си в пълния мрак, за да се ориентирате в обстановката…

Що се отнася до историята, макар и да започва мудно, тя бързо ще плени вниманието ви. Светът около вас изобилства от детайли и ако ви е писнало да четете бележки или да слушате аудио логове в игрите от този тип, то тук ще може да научавате за вселената на Metro: Last Light просто като наблюдавате случващото се. Съкрушените хора са навсякъде. Просто се спрете и се вслушайте в някой разговор и ще разберете, че този мъж отчаяно търси инсулин за жената си. Това малко момиченце пък иска да открие майка си… Хората са потънали в отчаяние, но не са загубили и последната си капчица надежда. Поне не все още.

Постоянните видения, които имат Артьом пък, ще ви показват какво се е случило с Москва. Пред очите ви ще се разиграят трагични сцени, някои от които са наистина въздействащи и пропити с тъга. Въобще, в това отношение авторите наистина са постигнали нещо невероятно – те са създали един хем красив, хем разлагащ се свят, изпъстрен с малки детайли от всевъзможен тип. Често ще се спирате, за да се вгледате в пейзажа в далечината или поне в това, което е останало от него. Няма защо да се лъжем – Metro: Last Light е невероятно красива, макар и все така тежка игра. За съжаление и нейният енджин не е лишен от проблеми – тук-таме се срещат изскачащи текстури, които развалят цялостното усещане. Спорадичните забивания също не са изключени.

И така, най-накрая стигаме и до прословутия Ranger Mode

Той е манна небесна за хардкор геймърите, които искат да се потопят в един още по-суров свят, в който мунициите се срещат още по-рядко, а противниците са много по-силни. Нещо повече – HUD и UI елементите, както и подсказките, почти отсъстват, а стелт подходът се препоръчва във всяка една ситуация. Звучи чудесно, нали? Особено за онези от вас, които искат да получат едно истинско и наистина предизвикателно Metro преживяване…

Да, но ще трябва да си платите Ranger Mode (5 долара/4 евро), освен ако не сте направили предварителна поръчка на играта…

Това разбира се разгневи мнозина. И има защо – подобен ход си е чисто кожодерство. Обяснението на Koch Media обаче звучи доста логично, макар и да повдига други въпроси, свързани с различни проблематични бизнес практики. „Гейм-производителите и издателите живеят в свят, в който търговците на дребно изискват да се предлага съдържание, което е ексклузивно за онези, които правят предварителна поръчка – обяснява Хюв Бейнон. – Ranger Mode изглеждаше логичният избор – това е режим за хардкор фенове, които най-вероятно ще направят предварителна поръчка или ще я закупят в премиерния ден. Ние отказахме всякакви молби да направим ексклузивни част от историята или допълнителни мисии.“

Има логика. Пък и Ranger Mode определено не е режим, в който ще искате да се гмурнете още в самото начало. Каквото и да си говорим, Metro: Last Light предлага на моменти доста добър геймплей и повторното изиграване е задължително за феновете, особено при наличието на такъв режим.

Общо взето – ако не очаквате шутър от ранга на BioShock: Infinite, но искате интересна история с умело вплетени научнофантастични елементи, то това е играта за вас. Просто трябва да имате предвид, че за да достигнете до наистина качествените неща, ще трябва да преминете и през някои не особено впечатляващи идеи и елементи.

Автор: Петър Йорданов