Metal Gear Solid
Домо аригато, Коджима Сан! Ако бях просто и само PC-геймър, сега сигурно щях да повтарям точно като автора на едно от ревютата за Metal Gear Solid “най-после, най-после!”. Но бидейки надплатформен фен на електронните забавления си признавам, че изиграх Metal Gear още преди близо година и половина, когато се появи PAL версията на може би най-големия PlayStation хит за всички времена. Не ми се ще да отварям точно сега дискусия за снобарията на PC геймърското братство. Според мен има два типа игри – добри и лоши, а машината, на която ги играете, е без значение.
Всъщност, като се замисля, има и един трети, много рядък тип игри – култовите. Няма да предъвквам тази станала напоследък толкова модна думичка – “култово”. Убеден съм, че знаете какво означава. Използвах я един единствен път, просто защото не се сещам за определение, което по-точно да пасне на Metal Gear Solid. Сред PlayStation феновете на MGS се е развихрила истинска истерия, сравнима само с шумотевицата около Tomb Raider. Апропо, славата на Snake Solid и компания отдавна прехвърли и крепостната стена на окопалия се PC-лагер.
На пръв поглед историята на Metal Gear Solid е странна смесица от
манга-кич и второстепенен Холивудски екшън
Главният герой, Snake Solid, е суперагент от суперспециалното суперподразделение Fox Hound. Той тъкмо се е оттеглил от активна служба, когато му се обажда бившият му шеф с молба… да спаси света. За пореден път. И за да стане баналното още по-банално, оказва се, че в дъното на новата световна криза е не кой да е, а бившите братя по оръжие на Snake – останалите членове на Fox Hound. За да вдигнем градуса още от самото начало, ще спомена само няколко от имената на тези момчета (и момичета) – Revolver Ocelot, Decoy Octopus, Psycho Mantis, Sniper Wolf (това е мацка!) и – не е смешно! – главният злодей и генетичен брат на Snake – Liquid Snake. Ха сега грабвайте речниците, пък да се посмеем заедно!
Странно, когато за пръв път си пуснах Metal Gear, и през ум не ми мина колко абсурдно е всичко това всъщност. Бях така погълнат от интрото и невероятния саундтрак, че всичко ми се струваше съвсем, ама съвсем на място. От първия миг та чак до последния надпис Metal Gear Solid действа като наркотик, пристрастиш ли се – отърване няма.
Играта започва без излишно протакане с едно подгряващо премеждие в подземен пристан с товарен кей, който е не по-голям от тристаен апартамент. Именно на това доста ограничено пространство авторите на играта са успели да демонстрират кажи-речи 90% от геймплея на Metal Gear Solid. И не защото геймплеят е елементарен или ограничен, а защото дори това миниатюрно късче от играта (която хич не е малка) е изпипано до самия ръб на съвършенството. Задачата е проста – трябва да се промъкнете в third person перспектива (основната в играта) през помещение, задръстено от няколко товарни контейнера и да се доберете живи и здрави до платформата на асансьора, който ще ви отведе при самия вход на базата. Без да ви забележат двамата пазачи.
Фасулска работа, а?
Не мисля така. Особено на по-високите трудности. Но въпросът не е в трудността, а в тръпката от това да останеш незабелязан. В горния десен край на екрана е разположено екранче, на което е изобразено помещението, в което се намирате, евентуалните ви противници плюс зоните на тяхното полезрение. Тази “мини карта” е доста полезна с една малка подробност – открият ли ви, тя престава да действа.
И като говорим за откриване, да не забравя да ви спомена, че стъпките на Snake се чуват по-различен начин в зависимост от това дали ходи по циментов под, по метална платформа или пък шляпа в локва. И тъй като дори най-елементарните противници са надарени с генетично изострен слух, те тутакси започват да се чудят какво става дори и при най-малкия странен шум наоколо. Повтори ли се шумът – направо дотичват, а често дори отиват да извикат останалите си приятелчета. А изсипят ли ви се веднъж на главата, пазачите могат да ви изпратят за нула време във Вечните ловни полета, т.е. при последния сейв.
Та да се върнем отново на нашата мини-мисия в товарния пристан. Споменах ли, че Snake все още няма дори мухобойка, камо ли някое по-сериозно средство за умъртвяване? Което, разбира се, не го прави беззащитен, а само вдига допълнително градуса на напрежението. Я да видим сега
как можете да неутрализирате пазачите…
1. Можете да се приближите незабелязано в гръб, да ги сграбчите в мъртва хватка като използвате бутона за стрелба (май беше Ctrl) и след това да “помпате” със същия бутон докато прекършите врата на своя противник.
2. Номерът с душенето е доста полезен, но не винаги така лесно приложим. Ако пазачите са двама, какъвто е случаят на пристана, вторият от тях може да дотърчи, докато се опитвате да видите сметката на първия. Няма проблеми – просто обръщате противника, който сте хванали във “вълча хватка”, и го използвате като жив щит.
3. Ако ли пък сте пацифисти по душа и трошенето на вратове не ви е по душа, можете да се промъкнете зад пазача и просто да го хвърлите с техника от джиу-джицу. След като падне на земята, той ще е ошашавен поне за две-три секунди, за които спокойно ще можете да се измъкнете незабелязани.
4. Споменах ви вече за начина, по който противниците ви реагират на подозрителните шумове. Можете да използвате острия им слух против тях самите и да ги подведете. Просто накарайте Snake да почука по стената (с “екшън” бутона), до която e долепил гръб и пазачът тутакси ще пристигне.
Макар сюжетът да е по-скоро линеен, към всяка задача в MGS може да се подходи по няколко различни начина. Освен това цялата база ще бъде кажи-речи на ваше разположение с изключение на вратите, за които са нужни пропуски с по-високо ниво на сигурност. За да се справите с повечето босове също ще ви се наложи да търсите по-интелигентно решение от стандартното “натискай спусъка, докато затворът ти почне да щрака на празно”. А някои от
босовете са до-о-о-ста неприятни, ей Богу!
Няколко думи за графиката. PlayStation версията на Metal Gear Solid изглеждаше наистина шашващо. Сега, с помощта на 3D ускорението, Metal Gear Solid наистина се сдоби с последното “заглаждане на ръбовете”, което можеха да си пожелаят само най-придирчивите фенове на играта.
Мога да ви говоря още с часове за хилядите дребни, но наистина гениални хрумвания, с които Metal Gear Solid е натъпкан до тавана. За това как момчетата от екипа на играта са ходили специално до Щатите, за да запишат звука на оръжията, тъй като в Япония никой освен военните и полицията не може да притежава лично огнестрелно оръжие. За това колко скици и колко страници текст за изписани за всеки отделен герой. И тъй нататък, и тъй нататък… Но не, няма нужда. Както се казва “не искам да ви разваля обяда”.
А, да, Хидео Коджима е създателят на Metal Gear Solid. А “домо аригато” означава просто “много благодаря”.
Автор: Ивелин Иванов