Max Payne 3

Алкохолът е пропил всяка една гънка от тялото му. Мазната пот, стичаща се по лицето, капва точно до шишенцето с болкоуспокояващи, които Макс приема като малки бонбончета. Последните слънчеви лъчи на слънцето се прокрадват в стаята му, но бързо се стряскат както от миризмата, така и от пълния безпорядък и мръсотия, която цари в нея.
Първата бутилка уиски е само за начало – толкова, колкото да притъпи част от болезнените спомени в миналото. Някога… Някога Макс Пейн имаше дом, добра работа, жена, малка дъщеричка. Някога той беше някой. Сега е просто нещо жалко.

Стигне ли се до безкрайно дългото повръщане, значи време е за лягане. На масата. А на сутринта. Е, трябва да се ходи на работа – все пак трябва да се изкарат някакви пари за следващото напиване.

Нова глава в историята

Както виждате, твърде много неща са се променили в живота на Макс Пейн, девет години след събитията във втората част. Той отдавна е изоставил Ню Йорк зад гърба си, наддал е няколко килограма и е пуснал брада и мустаци. Потънал в дълбоко самосъжаление. Гледайки постоянно към миналото, той се обръща към алкохола. Чист, без никакъв разредител.

Откриваме го да работи като бодигард на богаташ в Сао Паоло, Бразилия. Какво прави тук? Не е ясно (поне в самото начало). Много бързо обаче всичко се променя от лошо, към отвратително. Хората, които трябва да пази, са или отвлечени, или убити. И в отчаяните си и пропити от алкохола опити да ги спаси, Макс осъзнава колко жалък е животът му… Това е само час от историята, която ви очаква в Max Payne 3. Една игра, която въпреки всичките си дребни недостатъци, е произведение на изкуството, поне що се отнася до стил и екшън.
Още от самото начало играта ще ви порази със

страхотната си презентация

Да, мрачната атмосфера, характерна за Ню Йорк, е заменена със слънчевия Сао Паоло. Въпреки това обаче новите автори от Rockstar Studios са се постарали хем да запазят духа на предишните части, хем да оставят своя специфичен почерк в нея.

Max Payne 3 е пълна с различни кинематографични ефекти – екранът се пронизва постоянно от филтри, замъглява се, изкривява се и какво ли още не – като всичко това е с една цел, да ви потопи по-дълбоко в емоционалното и физическото състояние на главния герой. Първоначално ще ви се стори, че Rockstar са прекалили (което си е вярно), но след час-два в играта ще свикнете и ще станете част от тях.

Въпреки че поредицата е загубила специфичния си облик, много от нейните основни елементи са запазени. Историята е поднесена по нелинеен начин, а сюжетът е пропит с корупция, измама и съмнителни герои. Цинизмът също не е в излишък. „Може и да съм написал книга с тъпи идеи, но той определено не се страхува да цитира от нея”, казва Макс Пейн за своя партньор. В този ред на мисли – Джеймс Маккафри, изпълняващ ролята на главния герой, се справя блестящо и буквално влиза под кожата на героя, който ту изглежда, че търси опрощение на греховете си, ту сякаш се запътил целенасочено към собственото си унищожение.

Що се отнася до геймплея, той е максимално прост и пропит с недостатъци

Въпреки това успява да пасне на наратива и дори не омръзва. Вариантите, в които можете да избиете противниците, не са много – с главата напред, от прикритие или с прословутия bullet time ефект. Нито повече, нито по-малко. Тук-таме може да използвате околната среда, за да поразите някого (например стреляте по тухла, пречеща на колата да не тръгне назад). Но това по-скоро е рядкост.

Всички умения, които Макс има от самото начало, остават с него до края. Нови не усвоява. Въпреки това престрелките не престават да омръзват. Почти всичко около вас подлежи на унищожение, отломките хвърчат навсякъде, а противниците се опитват да се доберат до вас по всякакъв възможен начин. Фактът, че здравето ви не се възстановява автоматично, допълнително допринася за напрегнатата атмосфера и ви кара да бъдете внимателни и същевременно – безцеремонни в използването на bullet time и елиминирането на прииждащите противници. А когато видите как камерата проследява куршума ви, за да ви покаже как се врязва и разкъсва устата на жертвата ви, е, тогава осъзнавате колко брутална всъщност може да бъде Max Payne.

Кътсцените в играта пък са нож с две остриета. От една страна, те са майсторски режисирани и меко казано страхотни. От друга, прекалено много са и често ще ви се струва, че Max Payne 3 ви отнема от правото да контролирате героя. И все пак, когато най-накрая вземете нещата в свои ръце, ще може да правите и някои по-впечатляващи неща, като например да стреляте по летящи към вас ракети или коктейли молотов.

След като превъртите соловата игра за около 10-на часа

не ви остава нищо друго освен да се насочите или към режима Arcade, или към мултито. В първия случай ще трябва да преодолявате дадено предизвикателство за определено време или просто ще бъдете натоварени със задачата да натрупате колкото се може повече точки. Мултиплейърът обаче е нещо много по-интересно, тъй като се опитва да включи своеобразен наратив в рамките на сражението – тук вашите цели се променят в зависимост от това как точно ги изпълните. Те варират от обезвреждане на бомби, пред завладяване на територии и убийството на конкретен човек от противниковата банда.

В заключение – макар и Max Payne 3 да не е най-добрата игра, създавана някога от Rockstar, тя определено е едно стилно, лично и запомнящо се екшън-приключение. Да, не е перфектно, но когато куршумите започнат да летят покрай вас, това е последното нещо, което ви интересува.

Автор: Владимир Тодоров