by PC Mania
Човечеството – доминиращ вид или грешка на природата? След около
стотина години май второто твърдение ще се окаже вярно. Планетата ни
постепенно умира. Населението й става все по-голямо и по-голямо, а ресурсите – все по-малко и по-малко. Скоро те ще свършат, а с тях и ние. Но все пак кой, ако не хората, са доминиращият вид, оцелял от времето на големите гущери до днес. Разрешението на проблема е космосът. Луната може да предложи нужните материали за поддръжка на земната икономика и индустрия, но все някъде трябва да започне прехвърляне на част от човешкия ресурс. За целта е избран Марс.
Орбитална станция Арес1, ниска орбита около Марс, капитански дневник.
„Ден 67:
Вече сме тук. Научните екипи засадиха първите тераморфиращи водорасли с цел да се създаде атмосфера, пригодна за живот на Червената планета. Всеки момент очакваме да пристигнат и първите инженери.
Ден 69:
Инженерите са тук. Всичко върви по план. В момента се разтоварват
инструментите и ще започне изграждането на първата колония.
Ден 120:
Нещо не е наред. Марс се разбунтува. Радиацията започна да убива
екипажа ми, а странна болест покоси растенията на повърхността на планетата. Всичко отива по дяволите. Май ще изоставим проекта, а колко много сгради имаме вече долу…
Ден 147:
Става все по-зле и по-зле. Днес погребахме главния готвач – и той
бе покосен от лъчева болест. Роботите започват да се държат странно. Вчера един от товарните ботове се самоуби, пускайки 20-тонен контейнер на главата си. Автопилота също трябваше да изключим – започна да мърмори нещо за сини болтчета и гайки.
Ден 148:
Те са луди, всички са луди. Тези, които не се самоубиха, се нахвърлиха
на екипажа, а долу на планетата става нещо още по-странно. Като че ли
всички механизирани единици се струпват на едно място и започват да
строят нещо. Имам лошо предчувствие… не… ТЕ идват… НЕЕЕ“.
Край на връзката…
Това в кратце е предисторията на MARCH!, новият шутър преведен изцяло на български. Играта
представлява една доста добра амалгама между шутър и аркейд жанровете, като
има и тактически елементи. Поемате ролята на киборг, който заедно с
взвода си от четири съекипници трябва да разбере какво точно е станало
с машинариите на Марс, сдали богу дух (и отправили се към небесната фабрика за претопяване, интересно – дали роботите си имат ад и рай) или напълно изкрейзили. Трябва да разбулите тайната на мистериозната пирамидална структура, издигната
след евакуацията на Червената планета и, естествено, да наритате много, ама
наистина много алуминиеви задници.
Основното ви оръжие е едно
мултифункционално пушкало (МОМ), което в зависимост от амунициите, които
използва, ще може да се употребява като нормална многоцевна картечница, пушка
помпа, тежка картечница, лазер, гранатомет, ракетомет и плазмомет.
Естествено, и снайперистите ще могат да начешат крастата си и да раздадат
няколко headshot-a. Адски е удобно, че можете да стреляте и с двете цеви – така без да сменяте оръжията можете да издухате първата вълна с гранатомета, а каквото остане, да попилеете с многоцевната картечница.
Основните ви противници ще бъдат орди (съвсем буквално, след няколко
минути с играта се уверих в това) от полудели (а както се
оказва по-късно – обсебени) роботи, вариращи от прости ботове по поддръжката
до големи и тежки военни канонерки. Ще пребродите една орбитална
станция преди да скочите на Марс, а там освен порутени сгради ще ви очакват
и няколко доста неприятни изненадки – препрочетете пак реда за големите
гущери по-горе.
И все пак…
Толкоз много врази, пък вие сам самин? Не-е-е, естествено, че няма да сте
сам – на помощ идват вашите съекипници. Именно те изграждат
разделителната линия между безславната ви смърт и победоносното преминаване към следващата мисия. Ще носят същото въоръжение като вашето, ще можете да им давате команди като „Нападни целта“, „Пази позицията си“, „Стрелба“ и т.н. А ако случайно враговете ви стопят лагерите, просто ще презаредите софтуера си в някой от техните хардове и сте обратно в играта. Все пак
е желателно да ги пазите, а не просто да ги използвате като жив щит.
Най-малкото на много места дори и с най-доброто си въоръжение няма да се
справите с налитащите орди.
Друг много важен елемент от всеки shooter е атмосферата на играта или
казано по нашенски – фийлингът. Има два начина да се играе MARCH! – с
приятели и сам, на тъмно. Ако в първия случай ви се стори, че играта е
забавна и леко мрачна, то при втория се молете кабелът на мишката ви да е
достатъчно дълъг, за да не завлечете целия компютър след себе си, когато
подскачате на стола. Независимо къде се намирате – на орбиталната база,
насред марсианската пустош или дълбоко под земята сред археологическите
разкопки, постоянно ви съпътства усещането за скрития ужас, който
дебне зад ъгъла. Съспенсът е толкова силен, че на моменти си струва да се
направи почивка, с цел да избегнете изкрейзването. И не става дума само
за параноята, обземаща ви при наближаването на всеки ъгъл. Чувството за
обреченост, което ви залива, когато чуете подрънкването на
наближаващите по коридора врази, бавното отваряне на вратите и връхлитащите ви
орди, е неописуемо. След около две минути всичко е свършило. Целият ад от дим
и разхвърчали се напосоки гилзи е приключил във ваша полза, вие сте
оцелели, но докога? Следващ коридор, следваща засада. Така се прилепвате
към монитора, че и с лост е трудно да ви помръднат.
Визия и звук
Въпреки че не използва графична платформа от следващо поколение, MARCH!
изглежда много добре и в зависимост от машината ви ще имате възможността
да се насладите на наистина качествена графика. Моделите на роботите са
направени детайлно, нивата са доста разчупени, а светлинните
ефекти са страхотни. Просто трябва да се види как лидерът тича, а зад
него се поклащат лъчите от фенерите на съекипниците му. Или пък как
прожекторите осветяват половината тяло на спотаил се вражески бот, как
екранът избухва в хаос от експлозии и огън и как гореспоменатото тяло се
свлича със скърцане на земята. Помислено е за всеки един от нас и играта предлага наистина богати менюта с настройки на всички параметри.
Говорейки за звуците, не можем да не споменем и музичката. Доста
приятна, недразнеща, а на места – силно увеличаваща усещането за неизбежност
и паника. Просто си прилепва към играта като добре скроена ръкавица към
дланта.
Сам или с много
Въпреки че MARCH! е предимно сингъл ориентирана игра, то и мрежовите
развлечения не липсват. В случая ще можем да се сгърчим в стандартните за
жанра DeatgMatch, Team DM, Capture the Flag и т.н. Ако си нямате
дружки, можете да играете и срещу ботове като изкуственият им интелект е на
добро ниво. Ще можете
да играете както от първо, така и от трето лице, като разликата се
състои това, че в първия случай ще си цъкате стандартна за жанра игра, във
втория – ще влезете в едно страхотно аркейд меле, в което точната
стрелба отстъпва първенството за сметка на подвижността ви.
И така, MARCH! е едно доста сериозно заглавие, което се надявам да ви хареса толкова, колкото и на мен.
Автор: Георги Панайотов