Machines

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Макар че 3Dfx ускорителите се намърдаха през изминалата 1998-ма година в почти всички жанрове на игровото изкуство, останаха и някои територии, които се смятаха за обетовена земя и рай на 2D-графиките. След появата на Machines кръгът съвсем се затваря. Макар преди време да бяха правени опити да се създаде забавна реалновремева 3D-стратегия, никоя фирма не е успявала да постигне успеха на игрите на Blizzard. Machines също няма изгледи да стане top-заглавие, но е едно явно доказателство, че 3D-технологиите са на път да завладеят цялата геймърска индустрия.

Още след първите пет минути игра ще ви стане ясно, че Machines, макар да може да се сравнява с Command & Conquer, е на едно технологично ниво над нея. Това се дължи главно на модерните 3D-технологии, използвани за създаване на играта и на подобрения геймплей. Играта, най-общо казано, повтаря идеята на предшествениците си в жанра, като подсилва ефекта от действието с рендерирани графики – всички обекти са триизмерно моделирани и оставени в ръцете на ускорителния хардуер. По този начин можете да изберете позицията и обхвата на гледната точка, от която да разглеждате терена и обектите по него. За щастие Machines не изисква супербърз хардуер, така че и на обикновеното Voodoo Graphics се постига сносен framerate.

Интродукцията ни запознава с история, в която се разказва за битките за надмощие на машините. Всъщност силиконовите мозъци се опитват да завладеят нови светове, а целта на играта, както може да се очаква, е да се насметат всички противници. В зависимост от мисията може да се наложи построяване на база със съответните пристройки към нея и използване на допълнителни ресурси (в случая някакъв особен вид мини). Тъй като е безсмислено да описвам всичките роботи един по един в детайли, ще отбележа само, че те са 50-ина, като всеки си има и свои собствени уникални предимства. Естествено голяма част от тях са аналог на стандартните единици в подобен вид игри – бойни, за поддръжка (поправки, строежи) и за събиране на суровини. Въведен е и един особен вид роботи, които се водят техничари (ако въобще това определение е приложимо за  машина). Те се грижат за разработката на новите технологии (upgrade-и и подобни), и дори да построите някаква лаборатория, ще ви трябва поне един такъв тип, който да хитроумства вътре и да мисли нови машинарии.

Това, което обаче различава Machines от останалите по-стандартни заглавия, е възможността да влезете “под кожата” на някое роботче и да направите няколко кръгчета все едно че играете Doom. На пръв поглед това може да ви се стори безполезна щуротия, но нещата при Machines съвсем не стоят така, тъй като всяка постройка е куха отвътре и можете спокойно да нахълтате (ако не ви пречукат още на входа). По този начин се отваря възможност за подмолни дейности като шпионаж и саботаж на сградите. Това внася допълнителен стратегически елемент в мисиите и освежава вече многократно експлоатираната идея на реалновремевите стратегии.

И като стана дума за базата, е добре да знаете, че при изграждането й ще имате богат избор измежду 18 различни сгради и 7 отбранителни постройки. Някои от тях се явяват подобрения на предшествениците си и изискват съществуването на дадена постройка, а понякога и да си ги изобретите в процеса на мисията.  Освен сградите имате възможност за подобрения на всички базови бойни единици. Например – за да си откриете суровинна мина, трябва да използвате бойна единица Locator, която сканира в определен район около себе си. Нейният подобрен вариант разширява обсега на действие на собствения й радар и по този начин откривате по-бързо находища. Интересно е, че освен да строите сгради можете и да икономисате суровина и да ги демонтирате (а не да оставяте на гадовете да им виждат сметката). Няма ограничения за това къде точно ще построите дадена сграда – ако искате, можете да я бухнете в средата на вражеския лагер… друг е въпросът дали ще ви позволят да довършите строежа.

Machines предлага няколко различни начини за игра – единична игра в кампания (20-тина мисии), единична игра по отделни сценарии и multiplayer (до 4-ма по LAN или в Internet). Първият и третият вид е добре познат на всички геймъри, но при втория има една особеност – изборът на мисиите не става от някой богат списък, а по определени критерии. Това означава, че можете да си изберете мисия, в която да има патаклама, действието да се развива на зимен (снежен) терен и картата да е средно голяма. Не си мислете обаче, че става дума за някакъв генератор на мисии. Предварително са подготвени доста сценарии, които можете да играте и с приятели.

Богат е и наборът от терени – пустини, снежни полета, зелени площи, луни, осеяни с кратери, астероидни пояси и космически бази. Релефът на терените е доволно разнообразен, тъй като Voodoo-то не налага ограничения за ъгли или височина. Терените често включват плата с различна височина, но за щастие при преминаване от по-високо към по-ниско ниво на релефа, камерата автоматично се приближава, без да ви ангажира с допълнителни настройки. Използван е пълният набор ефекти, които предлагат 3D-ускорителите (като мъгла например) и по този начин е постигнат доста задоволителен реализъм. Силно впечатление правят снарядите, с които се стрелят машинките – плазмените заряди, ракети и т.н. осветяват всичко около себе си и са досущ като истински. Много е ефектно и гръмването на бойните единици, което може да се сравни с малък ядрен взрив.

Налице са и всички удобства, които сме свикнали да имаме под ръка по време на безсънните нощи, прекарани в игра на StarCraft включително създаване на бойни групички и бързи разходки по картата. Това, което обаче прави StarCraft уникално заглавие, го няма и тук. В Machines няма няколко различни раси и понякога ще ви е яд, че в що-годе добрия общ замисъл не са били включени и различни по устройство противници. Явно авторите на играта са се потрудили повече по самата графична система и не им се е занимавало да измислят митологията на 5 различни вида роботи.
При това положение можеше поне да си поиграят малко и да вкарат всичките над седем хиляди малки файлчета в няколко общи ресурсни файлове, защото CD-то направо се шашва, когато се налага да зарежда следващата мисия, да не говорим, че играта се дъни отвреме навреме.
Макар да не е идеална, Machines със сигурност ще ви закове за известно време пред компютъра. Ще ви хареса фактът, че поне веднъж ще можете да погледнете бойното поле от какъвто си поискате ъгъл. Освен това, ще ви стане ясно накъде отиват в развитието си реалновремевите стратегии, защото, убеден съм, след няколко години няма да има и помен от старите, базирани на sprite-ове, игри.

Автор: Георги Пенков