Life is Strange

Откакто преди малко повече от десетилетие геният на Дейвид Кейдж откри тази уникална комбинация от интерактивни приключения и екшън, която видяхме във Fahrenheit, Heavy Rain и Beyond: Two Souls. относително малко студия са се опитвали да предложат нещо подобно на шедьоврите на Quantic Dream. А само едно – Telltale Games – успя да се доближи до тях, макар че напоследък то пък започва да прекалява с твърде много игри, играещи се по един и същ начин. В крайна сметка, на фона на всички тези зомбита (Walking Dead), фентъзи епоси (Game of Thrones) и космически приключения (Tales from the Borderlands), това от което геймингът се нуждае са повече са малко по-земни образи и истории, близки до действителността.

И точно тук идва друго френско студио, което очевидно се е учило от своите легендарни сънародници.

Описвана от своите създатели като „кръстоска между инди и ААА игри“, Life is Strange е ново епизодично приключение от студиото Dontnod Entertainment, което помним с интересната Remember Mе от миналата година. Това, с което Life is Strange веднага ни привлича без съмнение е главната героиня. Макс Коуфийлд е 18-годишно момиче, чието фамилно име е очевидна препратка към класиката „Спасителят в ръжта“ и подобно на нейния главен герой, Макс е необикновена личност в обикновен свят. Всичко в Life is Strange е здраво базирано на реалността, тук не се биете с немъртви и не изживявате екстравагантни фентъзи сценарии. Макс е момиче със своите проблеми, желания и тайни любовни драми, което се опитва да намери своето място в престижно фотографско училище, разположено в идиличния американски Северозапад.

Първият епизод, наречен Chrysalis, започва достатъчно невинно с Макс, която трябва да се подготви за фотографски конкурс и да се бори с всичкото напрежение, което една тинейджърка търпи в училище. Всеки, който е играл Heavy Rain, веднага ще се ориентира в геймплея – контролирайки Макс, може да се разхождате наоколо, да разглеждате предмети и да общувате с колоритните ученици и учители в Блекуел.

И тогава се появява умението.

Когато Макс става свидетелка на една неочаквана драматична ситуация, тя разбира, че има невероятната дарба да манипулира хода на времето. Това обаче не е някакво абсолютно умение, подобно на булет-тайм, което да експлоатирате в хода на играта. В Life is Strange няма черно и бяло, няма правилен и погрешен избор. Всичко е въпрос на избор и на последиците от него. А те определено ви дават храна за размисъл и ви стимулират непрекъснато да мислите какво би се случило, ако вземете друго решение. Към края на епизода историята наистина става доста по-тъмна и определено ни кара с нетърпение да очакваме следващата част.

За невероятната атмосфера в играта спомага много и чудесната ѝ визия. Рисуваните на ръка пейзажи са брилянтни и преливат от топли цветове, които създават идиличната картина на малкото американско градче, което не е толкова невинно, колкото на жителите му се иска да бъде. Самата Макс е може би най-приятната героиня от много време насам и вторият толкова влиятелен дамски персонаж след Ели от The Last of Us. Тя е естествена, реална, притеснителна, замечтана, но и реалистка. Начинът, по който тя се превръща от обикновено момиче в господар на времето, е реализиран изключително плавно и дори ни кара да забравим, че играем игра, а не гледаме страхотен инди филм. Меланхоличният саундтрак блестящо допълва емоциите в играта.

Life is Strange е красиво произведение на интерактивното изкуство, създадено с много любов. Блестящите разказвачески умения, съчетани с интересна геймплей механика и развиващи се на фона на един жив и реален свят, създават усещане, което ви кара да изминете целия епизод на един дъх и да не спирате да мислите за Макс, докато очаквате продължението.

Въпреки, че като геймплей механика, манипулацията на времето е най-важната част от играта, Life is Strange печели овации с това, че успява да създаде една съвсем реална атмосфера, в която всеки може да повярва. Историята на обикновеното момиче с необикновената дарба се развива на фона на нормални училищни драми и ежедневните проблеми на хората, живеещи в Аркадия Бей. Играта изключително умело жонглира с различните сцени, следвайки невинни ситуации, извадени от реалността с драматични и изправящи на нокти моменти. По начина, по който Heavy Rain по гениален начин ни въведе в света си с едно продължително и идилично интро, само за да ни зашлеви звучен и отрезвяващ шамар след това, Life is Strange с много внимание създава един мамещ и пълен с носталгия свят, сякаш излязъл от някой тинейджърски сериал от детството, само за да ни припомни миг по-късно, че животът наистина е странен. И несправедлив.

Автор: Александър Рангелов