Lara Croft and the Guardian of Light

Буквално преди по-малко от месец реших да дам още един шанс на Tomb Raider: Underworld. Просто ей така, за да се убедя окончателно, че играта е точно толкова зле, колкото ми се стори и първият път. М-да, няма грешка – Underworld си беше все същото недоразумение. Само дето този път, заради миналото време, графиката също изглеждаше отчайващо. Нека да уточня, че съм почитател до гроб на първия Tomb Raider. И до ден днешен това си остава единственото издание от иначе безкрайната поредица, заслужаващо да носи това име. Не знам как точно Core (а после и Crystal Dynamics) успяха така да оплескат нещата. Не би трябвало да е просто отсъствието на Тоби Гард (създателят на играта, който си тръгна от  Core малко преди първата игра да види бял свят). В края на краищата – Crystal Dynamics го наеха като „консултант” при създаването на Underworld. Друг е въпросът дали въобще са слушали какво им е казвал…  

И за да се върнем обратно в настоящето,

за разлика от мнозина, аз видях в обявяването на Lara Croft and the Guardian of Light само добри знаци. Като се започне от новата „марка”, което очевидно говореше за опит за ново начало, и се стигне до радикалната смяна на визията. Може би става въпрос просто за мен (винаги съм обожавал изометричната гледна точка, а дори не съм RPG фен), но още първия скрийн от Guardian of Light някак ми „щракна на място”. Като че ли тази поредица винаги е трябвало да изглежда именно и точно така. Колкото до геймплея – „dungeon crawler” екшън с Лара Крофт? О, да! Кооперативен геймплей като алтернатива? Мм, може би не… Все пак Лара винаги си е падала по-скоро единак. Но пък дай да видим – като ще е промяна, промяна да е! Все пак партньор на мис Крофт е не кой да е, а нещо като

ацтекски бог-пазител на Светлината

Така ли? Играта щяла да се разпространява само с даунлоуд през Xbox Live PlayStation Network? Може би по-късно и за РС? Виж това вече си звучеше леко притеснително, но кой знае защо пак някак странно си пасваше на мястото. После се появи първият трейлър с кадри от играта и аз вече тотално и окончателно се предадох. Все пак вътрешният ми глас (определено по-здравомислещата половина от моето раздвоено „аз”) тихо нашепваше – „само кротко, око да види, ръка да пипне”. И ето че само преди някакви си два-три дена видях, че демото на Guardian of Light може да бъде свалено от Xbox Live, въпреки плебейския ми silver membership при това. Потърках очи, защото към два през ноща на човек нерядко му се привиждат неща, но не, всичко си беше самата истина. Последвалите 40-тина минути могат да се опишат само като кратко отскачане до геймърския рай. Чисто и просто

всичко в играта си беше на мястото

Историята, логично, е колкото да не е без хич, но нима сте очаквали нещо по-различно? Дрън-дрън, древна битка между силите на Доброто и Злото. Дрън-дрън, могъщ артефакт, кръстен Димното огледало. Дрън-дрън, глупак, дръзнал да пробуди древното Зло. Дрън-дрън, само Лара може да спаси света. Ами… чудесно! Като за Xbox Live игра си е повече от добре даже. Идеалното основание да се окажем на входа на бездънното ацтескско подземие-храм и да се захванем с истински авантюристки бизнес. Като начало, камерата си е тъкмо на мястото. (Не че е лесно да оплескаш изометрична камера, но мнозина са успявали.) Графиката предлага разкошен детайл на „декорите”, а моделите и движенията на героите изглеждат абсолютно безупречно. Всичко това не би струвало кой знае колко без правилните геймплей механизми, но и там всичко си е абсолютно безпогрешно намерено. Меко казано! Дори в сравнително краткото първо ниво  могат да се видят толкова  интригуващи идеи, че човек се размечтава за пълната версия на играта и за това, което тя има да предложи. Crystal Dynamics обещават „само” 12 нива, но почакайте да чуете другата добра новина.

Кооперативният геймплей предлага абсолютно алтернативна версия

на играта. Не в смисъл на тотално нови нива (макар „кооперативните” да са леко модифицирани), а по-скоро като доста различно усещане. Да, по всичко изглежда, че Guardian of Light просто трябва да се изиграе и в двата режима. Начинът, по който двамата герои си взаимодействат, е невероятно забавен, а първото ниво загатва и за сериозни предизвикателства по-късно в играта. Същото може да се каже и за пъзелите, които на практика са ядрото на геймплея, без това по никакъв начин да не наранява динамиката му. Спокойно, екшън фенове, тази игра няма да ви накара да се прозявате и чешете по главите, чудейки се какво точно се иска от вас, по дяволите. Но приятните изненади не свършват и дотук. Дългогодишните фенове на играта ще забележат много бързо

 „трибюта”, който Crystal Dynamics са оказали на поредицата 

Нещата започват, разбира се, с верността към някои от неизменните „реквизити” на Лара – като се започне от двата пистолета и стигне до „граплинг хуук”-а – едно от адски малкото удачни хрумвания на по-късните издания. Продуцентите на играта са „изровили” дори класически звукови ефекти от Tomb Raider съкровищницата, и колкото и дребен да изглежда този детайл, той прави чудеса в опита на Crystal Dynamics да останат верни на легендата. Дали всичко ще е „цветя и рози” чак до финала? Ех, колко и да ми се иска да кажа „да, да!”… Но тоя досадник вътрешния ми глас продължава да нашепва – „нека първо я изиграеш цялата, а?” Какво да кажа – прав е. Има все пак неща, които биха могли да се оплескат въпреки многообещаващото начало. Затова, задръжте още малко с похарчването на 30-тината лева, които ще ви струва играта онлайн. Аз лично твърдо ще ги изгърмя в посока Guardian of Light, след което добросъвестно ще докладвам. 

Автор: Ивелин Г. Иванов