Преди да се запознаете с тази доста добра и увлекателна игра имайте предвид, че ако искате да я изиграете, ще трябва да се примирите с два досадни недостатъка. Първият са бъговете, свързани с видеокартите – използването на последния patch 1.07 може и да ви помогне, но на мен ми се наложи три пъти да преинсталирам играта именно поради такива проблеми. Вторият недостатък са системните изисквания, посочени от производителя – забравете за тях! Най-добре е да имате поне 64 MB RAM и около 1500 MB HDD за пълна инсталация – в противен случай ще ви порасне брада, докато очаквате непрекъснатото дозареждане и четене от CD-тата и от твърдия диск.
Ако още не сте се отказали да четете, ето накратко и историята на самата игра. Сюжетът й е свързан с предишните две части – дори в “епизодична” роля ще срещнете и главния герой от Lands of Lore II. Въпреки това играта предстaвлява осъвременен римейк на Lands of Lore I и тези, които са я харесвали, вероятно ще харесат и продължението.
Преди хиляди години на земята мирно са съществували голям брой раси – хора, орки, драконоиди и още какви ли не. Всички те обаче били сравнително млади и неразвити – единствено Древните се отличавали сред тях с невероятните си магически способности. Тези техни възможности били толкова огромни, че те на практика били абсолютно всемогъщи и с течение на времето останалите народи започнали да ги приемат като богове. Древните не се намесвали в живота на другите, но все пак наблюдавали внимателно развитието им. Един от тях обаче – Belial, наречен по-късно The god of the Evil, поради скука или по някаква друга неизвестна причина подарил на една от младите раси – Драконоидите – мощни оръжия и ги научил да използват разрушителни и безмилостни магии. Те започнали войни срещу другите раси и първата им жертва били The Hulines. Това били разумни хора-котки, отличаващи се с много храброст и естествена склонност към магиите (тези, които са играли Lands of Lore I вероятно си спомнят, че там имаше техен представител). Въпреки достойнствата си хората-котки нямали никакви шансове срещу оръжията и магиите на Древните и почти цялата им раса била унищожена. В тези трудни времена един друг представител на древните – Anu, решил да също да наруши законите на своите и научил и хората-котки да използват магиите на Древните и техните могъщи оръжия. Така цялата земя била обхваната от размирици и унищожение. Най-накрая Древните решили да се намесят и да спрат Belial – той бил заловен, осъден на смърт и екзекутиран, след което всички Древни напуснали това пространствено измерение и целият им народ изчезнал в неизвестността. Това, което Древните обаче не знаели, било, че Belial е предвидил своето залавяне и осъждане и е подготвил последващото си съживяване. За щастие и Belial не знаел, че Древните ще напуснат света – а той имал нужда от тяхната магия за съживяването си… Anu също не напуснал земята – той добре познавал врага си и подозирал какъв е замисълът му. Построил си подземен дворец в планините близо до малко езеро и започнал търпеливо да чака. Междувременно помагал и на смъртните с напътствия и предсказания. Скоро всички забравили истинското му име и започнали да го наричат Draracle.
През това време опустошителните войни и размирици продължавали. Никой не знае как се появила и огромната Dark Army, която сеела само смърт и разрушение. Така постепенно от многобройните някога народи останали само хората, драконоидите, хората-котки и The Thomgog. Драконоидите обаче вече били освободени от злото влияние на Belial и започнали да осъзнават какви злини са причинили и колко била огромна вината им. Последният им император заповядал всичките им градове да бъдат разрушени и всички писмени доказателсва за тяхното съществуване да бъдат заличени, след което драконоидите се пръснали по света и с течение на вековете се претопили сред останалите народи. А Anu продължавал да помага на смъртните и да очаква завръщането на Belial. Скоро на брега на езерото в близост до неговия подземен дворец се появило селище на хората. Плодородната земя и изобилието на риба привлекли многобройни заселници, но и многобройни врагове. Жителите били принудени да изградят крепостта Gladstone – наречена по името на местността, където първият им предводител построил малкото си защитно укрепление. Така изминали векове – около крепостта възникнал огромен град, а армията на Gladstone била в челните редици на сраженията срещу непрекъснатите нашествия на The Dark Army.
Най-после стигнахме и до Lands of Lore I – младата и красива Margarithe имала бурна, но краткотрайна любовна връзка с Richard Legre – сегашният крал на Gladstone. По неизвестни причини връзката им била прекъсната, но Margarithe се омъжила за провинциален благородник и му родила син Luther. Един ден съпругът на Margerithe бил убит в близост до крепостта Gladstone от неизвестни разбойници. Пак не е известно дали е имала основания или не, но Margarithe обвинила за това някогашния си любовник Richard Legre и се заклела да му отмъсти. Напуснала именията си и започнала да изучава черните науки и магии и станала прочута като Вещицата Scotia. Присъединила се към Тъмната армия и с ужасяващия си талант успяла да подчини голяма част от нея и да я насочи към Gladstone. Обаче крепостта оставала непревземаема… поне докато начело на бранителите стоял Richard и бил пример и вдъхновение за войниците.
Изглеждало като че Scotia няма да успее – но от един пергамент на Древните тя прочела за артефакта The Nether Mask и за могъщата магия, въплътена в него – притежателят на артефакта можел да се превъплъти в което си живо същество или чудовище пожелае. Scotia успяла да открие маската и преобразена като врана отровила Richard. Плановете й обаче били провалени от група търсачи на приключения от Gladstone – те намерили противоотрова за краля и успели да я убият във финалната битка благодарение на един друг артефакт на Древните – The Ruby of the Truth, който обезсилвал мощта на маската. Спасителите на Gladstone обаче не знаели, че в предсмъртните си минути Skotia се опитала да прехвърли на сина си Luther познанията и уменията си по преобразяване в други същества. Освен това никой дори и не подозирал, че използването на артефактите и магиите на Древните почти съживило Belial – той имал нужда от още съвсем малко магическа енергия, за да завърне окончателно в света на живите… и тази енергия му била дадена съвсем несъзнателно от Luther, докато той се опитвал да разбере какво става с него и какви са тези негови нови способности и странни преобразявания. Това вече е от Lands of Lore II, а как точно ще се развие играта зависи от това дали вaшият Luther ще тръгне по стъпките на майка си или напротив – с помощта на Anu и магьосницата Dawn ще срази окончателно Belial – The God of the Evil. Във всеки случай сюжетът в Lands of Lore III предполага, че Luther е бил “добър” и че Belial е унищожен завинаги!
Третата част на играта
започва с това, как след на смъртта на Belial Anu напуска окончателно земята и тръгва на далечно пътешествие, за да се присъедини към сънародниците си. След него остават единствено подземният му дворец и Jackel – изкуствено създаденият човекоподобен familiar, грижил се в продължение на много хилядолетия за съществуването и нормалното функциониране на двореца. В стремежа си да тръгне по-бързо Anu допуска фатална грешка – разрушени са преградите между световете, съществуващи в различни пространствени измерения и всички те започват бавно, но сигурно да се преливат един в друг… И не само това – невиждани чудовища, обитавали досега безплътното пространство между измеренията, започват да преминават в реалния свят, стремейки се да се сдобият с душа на разумно същество, което би им позволило окончателно да останат в световете на живите!
А през това време животът си тече – и битките срещу Тъмната Армия също продължават с променливи успехи. По време на една военна кампания Eric Legre (братът на крал Richard) завързва любовна връзка с Vernilla – млада и чаровна жена, която е обаче наполовина драконоид. В резултат на тази връзка се появява Copper Legre – героят на Lands of Lore III. След смъртта на майка си младият и самотен Copper Legre потегля на дълъг път, за да открие баща си Eric и с надеждата да намери ново семейство. Copper действително успява да открие баща си и да получи неговото признание, но всички останали от кралското семейство (по съвсем разбираеми причини) са настроени крайно неприязнено към него. Все пак противниците му не се осмеляват на открити враждебни действия – крал Richard отсъства от крепостта и вместо него властва брат му Eric, но това не пречи на враговете му да се надяват, че като се завърне кралят ще вземе мерки и ще се отърве от младия натрапник със смесена драконоидска кръв. Събитията обаче се развиват значително по-бързо – Eric се опитва да примири тримата си сина и организира лов на глигани – и докато вечерта около лагерния огън се водят разгорещени словесни двубои, наблизо се случва нов пробив между измеренията! Глутница Rift Hounds напада групата, Eric и двамата му сина са мъртви, а Copper пропада в дълбока яма и това спасява живота… но не и душата му! Заклинанието на придворната магьосница Dawn му дава малка отсрочка, но единственият му истински шанс е да потърси могъщия Draracle и да намери начин да си върне откраднатата душа!
Оттук започва действителната игра –
вашият герой Copper Legre трябва да се измъкне от ямата и да се добере до Gladstone – всъщност това е и tutorial – трябва да се научите как се работи с вашия inventory, различните начини за управление и за битка, да се научите да боравите с дневника си – в него постепенно ще се натрупа огромно количество информация. Не трябва да забравяте да откриете и компаса си (Който е там някъде, повярвайте ми J). Като имате предвид, че в Gladstone ще намерите и spellbook, то би трябвало вече да ви е ясно, че интерфейсът и управлението са изключително сложни и комплексни – и въпреки това са направени много рационално и са добре изпипани! Е, по някое време ще ви се стори, че имате нужда от четири ръце, но като попривикнете ще се чувствате добре и ще сте доволен от многото възможности, които има пред вас… Та докъде бяхме стигнали – аха, добрахте се най-сетне до крепостта Gladstone (добре че стражите бяха излезли да ви търсят) и като се свестихте, научихте “добрата” новина от Dawn за липсващата ви душа… и освен това бяхте набързо изритан навън – да сте по-далече от многобройните ви “доброжелатели”. Последното напътствие на Dawn е да станете член на някоя от местните guilds – на магьосниците, на свещениците и на войните… и на крадците (защо ли ми е познато това). Членството в гилдиите води до много преимущества – по-добър социален статут, достъп до специални shops за “наши” хора, придобиване на допълнителни умения и плюс това всяка гилдия предлага и някаква “специална” услуга! Можете да се присъедините към колкото си пожелаете гилдии (и в четирите), но тогава натрупаните experience points се разпределят между много повече умения и напредвате значително по-бавно (въпреки това наблюденията ми на съобщенията в някои message boards показват, че 80% от играчите действително се присъединяват към всички гилдии – очевидно е по-изгодно да имаш повече умения, отколкото по-малко, но да ги владеесш по-добре). Войнската гилдия е особено важна, тъй като там се намира тренажорът – зала, където срещу неголяма сума можете… не, не е да играете компютърни игри, а да тренирате, като се биете с изкуствени рицари – golems и да повишавате всичките си умения! Освен това всяка от гилдиите ви предлага помощник -“familiar”, но можете да вземете помощник дори от гилдия, на която не сте член. Както не е трудно да се досетите, магьосниците и свещениците ви предлагат специализирани spellcaster помощници (за нападателни и за защитни-лекуващи магии), а войнската гилдия може да ви снабди с… golem! Колкото до гидията на крадците – спомнете си един американски филм отпреди няколко години – “Господаря на животните”.
Там главният герой имаше помощници – две симпатични малки пухкави животинки, чийто коронен номер бе да се промъкнат до спящия враг и да му измъкнат ключовете от джоба! Вие можете да си вземете една такава животинка от гилдията на крадците!!! Оттук нататък ще имате доста голяма свобода на действие, но не трябва да забравяте, че ще е много добре да се правите на нещотърсач – бедна ви е фантазията на какви странни местенца ще успявате да намирате ценни предмети, магии и най-разнообразни полезни (или вредни – зависи от гледната точка) “дреболии”. Всъщност за играта може да се напишат още няколко страници и далеч няма да се изчерпят всички “хитрости” и тънкости”, но пък за сметка на това разполагате с доста подробен “help”, а и ще се удивите колко и какви полезни неща ще се запишат автоматично в дневника ви. Все пак ето ви и едно подсказване – като отидете да потърсите Draracle, ще се окаже, че той вече си е заминал… Какво? Вече съм казал това? Хмм, тогава май наистина ще имате сериозен проблем… Но пък май бях казал, че пътят до новия му дом е дълъг и бавен? Може би ще успеете да го откриете в някое от другите пространства?
PS. След като приключих статията, деинсталирах Lands of Lore III от диска си, тъй като имам сериозен проблем с свободното пространство… и след няколко часа пак я инсталирах обратно…
Автор: Генко Велев