Knights of Honor II Sovereign

(Екипът на PC Mania благодари на Black Sea Games за предоставеното копие от играта)

Има игри, които чакам много отдавна. В случая на Knights of Honor II, това е поне от 2009-та, когато в общи линии ми писна да играя първата игра. И ето, че търпението ми бе възнаградено и имах честта да бъда човека, който ще пише ревю за втората част.

Трудно е да бъдеш цар

“Цар Стефан се събуди по първи петли. Все пак, чакаше го нелека задача – да завладее колкото се може повече от познатия свят. Имайки предвид, че той управляваше единствено малкото и бедно Видинско царство, това беше амбициозна и почти невъзможна задача. Сърбите и власите го притискаха, Византия искаше непосилна цена, за да обмисли търговски взаимоотношения, а другите две български царства открито го мразеха. “Няма невъзможни неща” помисли си той и се зае с плановете на новия градски пазар, който щеше да донесе част от така нужните за завоевания пари...”

Подобно на преходната игра, Knights of Honor II : Sovereign е grand strategy в реално време, обхващаща няколко периода от средновековието и огромна територия – цяла Европа, близкия Изток и северна Африка.

Имате избор от три времеви периода и сумарно над 200 царства и господарства, с които да се борите за световно господство, или поне – за оцеляване, всяко със собствената си култура, религия, особености и специфични единици. Както в истинското Средновековие, нищо не е забранено – трябва да използвате военна мощ, търговия, дипломация, религия и шпионаж (а най-добре – комбинация от всички тях), за да постигнете целите си и да стигнете до някоя от нужните за победа цели.

Цялото кралско войнство

В играта има шест основни (злато, познание, религия, търговия, храна и жива сила) и 64 специални ресурса, но най-полезните инструменти, които имате на разположение са вашия владетел и неговата свита от до 8 рицари.

Владетелят ви, който може да бъде един от петте налични класа в играта (военоначалник, търговец, дипломат, религиозен водач или шпионин) е движещата сила на царството ви. От неговите умения и решения (т.е – вашите) зависи всичко – отношенията със съседите, войните, мнението на различните касти от поданници и дори това да осигури наследник на короната. Правилният избор на умения, които да научи, държави с които да преговаря и дори кралица, от която да има наследници, влияят на всеки един аспект от играта, респективно – смъртта му (независимо от старост или насилствена) винаги води до срив в държавата (и от вашите действия зависи дали ще е просто малко недоволство сред благородниците, или вълна от хаос, мизерия и бунтове). Освен с него обаче, вие разполагате и с до осем рицари от различни класове (същите които са налични за владетеля) които да подпомагат действията ви, носят различни бонуси и нови възможности. Освен това, можете да ги назначавате за гувернатори на дадени провинции, а провинциите в кралството ви, които са надзиравани от рицар, са много по-успешни и богати. Нека обърнем малко внимание на класовете:

Военоначалник (Marshall) – ако има клас, който е прост за овладяване, това са тези симпатяги. Те водят армиите ви и имат достъп до различни умения които могат да облагодетелстват един или друг тип войска. Имат достъп и до някой умения на други класове, но малко или много ръководенето на войската е главната им задача.
Търговец (Merchant) – главният източник на злато за владенията ви. Тяхна основна задача е да търгуват с други държави, като с напредване на играта, малко по малко ще им се отварят нови и нови опции – като изгодни сделки с потенциал за огромни печалби, или експедиции в търсене на нови страни и кой знае – дори създаване на нови колонии. Назначени за ръководители на дадена провинция, те носят допълнителни печалби в злато и търговия.

Дипломат (Diplomat) – независимо от стила ви на игра, вероятно ще се нуждаете от поне един дипломат. Те водят преговори с другите страни, уреждат мир, съюзи и търговски споразумения. Като губернатори на провинции могат да дадат големи бонуси в количеството търговия, познание или войски произведени там, според зависи какви умения сте им дали.
Религиозен водач (с различна конкретна титла според главната религия в земите ви) – и от този клас ви е нужен поне един, ако имате каквито и да е намерения да завладявате нови земи. Само те умеят да успокояват завладяното население по мирен начин, имат умението да подобряват отношенията с религиозните центрове (като Византия за православните и Папските владения за католиците) и да генерират големи количества познание. Ръководените от тях провинции дават големи количества религия и познание като ресурси, и са мястото на което да строите сгради като катедрали и университети.
Шпионин (Spy) – може би най-интересния и оборудван с най-много опции клас. Ако си падате по подкупи, разпалване на бунтове и убийства, ако сте фенове на Game of Thrones и не се свените да играете мръсно, това е вашият човек. Имайте предвид обаче, че услугите им са скъпи и винаги има шанс вашият шпионин да бъде разкрит. Ръководените от тях провинции са мирни и стабилни с много малък риск от възстание или чужда подривна дейност.

Всеки от рицарите може да научи до пет различни умения (три главни, типични за неговия клас и две второстепенни, типични за другите класове) и да ги развива по два пъти срещу съответната сума злато и познание. Уменията са общо около 40 (да, правилно, не можете да имате всички едновременно) и обемът на статията не би ми позволил да навлизам в подробности за всички тях – просто ще ви посъветвам да избирате внимателно, защото веднъж избрани не можете да ги премахнете.

Ако нямате злато за наемането на рицари, можете да сложите на тяхно място някой от наследниците ви, но внимавайте – рицарите винаги са подложени на по-голям риск от принца, който си чилва в замъка, така че използвайки вашият престолонаследник за маршал или шпионин може бързо да се превърне във фатална грешка.

Градил Илия килия

Разбира се, като всяка уважаваща себе си стратегия и KoH II дава на играча избор измежду десетки сгради, които да строи из своите земи. Всяка провинция разполага с до 8 слота за строеж, а изборът е доста голям, така че е важно да се мисли в перпектива. Дали искате да превърнете провинцията в процъфтяващ център на културата? Или в богато търговско пристанище? В непревземаема твърдина?
Това какво точно ще построите, зависи и от ресурсите и поселищата налични в провинцията (а те са различни всяка игра на случаен принцип). Има много градове? Супер, място за развитие на търговия. Има залежи на желязо, злато, сребро и тн – замислете се да построите мина. Крепости? Добро място за вашите военни сгради.

От това какво сте построили (и до какво имате достъп) зависи и кои от множеството специални ресурси ще са достъпни за вас. Ако има стада от овце – супер, можете да добивате месо, кожа, вълна и пергамент. Гъстите гори са източник на дървесина, въглища и катран, а в по-късен момент и на мебели и бъчви (а пък бъчви ви трябват за да произвеждате вино и спиртни напитки). Освен пряка бонификация като повече злато, търговия или ресурси за провинцията в която се произвеждат, тези ресурси дават и нелоши пасивни бонуси за цялото ви кралство – ако имате достъп до билки, те повишават здравето на хората (на практика по-бърз прираст на населението) а пък конете, разбира се, ви позволяват да притежавате по-добри кавалерийни единици.

На война като на война.

Разбира се, не можем да говорим за grand strategy без рано или късно да стигнем до военното дело. Тук то е добре развито и с достатъчно разнообразие да бъде интересно дори само по себе си.

В началото на играта всичко, с което разполагате са тълпи от необучени и зле въоръжени селяни, но с напредване на играта и развитието на кралството ви, вашият избор се увеличава много. Различните видове пехота, стрелци, кавалерия и стенобитни машини само чакат да станат част от вашата армия, стига да построите нужната за тях сграда и да имате пари и жива сила за да ги обучите. Като допълнение на единиците които са достъпни за всички раси, има и такива които са специфични за даден народ или епоха. Стартирате ли с някоя от скандинавските раси през 12-ти век можете да ръководите викинги, а българите например имат достъп до страхотна кавалерия и конни стрелци.

Важно е да се спомене, че освен от бройката си и своят вид, това как вашите войски се представят на бойното поле зависи както от уменията които техния предводител има, така и от ресурсите с които разполагате (достъпа до восък например, увеличава щетите нанесени от пехотата), а и от опита на самите единици. Да, всяка единица може да качва няколко нива на опит, и група елитни ветерани е много по-полезна от млади и зелени новаци от същия тип войска.

Битките могат да се водят както автоматично, така и в реално време на отделен тактически екран, подобно на Total War игрите. Ако имате надмощие над врага, можете да си спестите малко време и да ползвате автоматичните битки, но ако силите са изравнени или дори в полза на противника, силно препоръчвам да ръководите войските си лично – това често може да превърне дори наглед загубена кауза в грандиозна победа.

Ако пък ви трябват войски по-бързо отколкото населението ви може да ги произведе, по картата обикалят и банди наемници, чиито услуги можете да си осигурите срещу съответното количество злато.

Във военното дело често не всичко е каквото изглежда, и KoH II се справя добре с осъзнаването на тази проста истина. За пример – нападнах замък на противника, само за да осъзная че укрепленията му са високо ниво, а стрелците зад тях могат с лекота да елиминират иначе страховитата ми конница. За да победя се отказах от обсадата и нападнах близко село в същата провинция, и както и очаквах, защитниците излязоха от крепостта за да предпазят селото. На открито обаче, стрелците се оказаха лесна жертва за бойните ми коне и тежко бронирани бойци върху тях.

Оценка

Както знаем, в природата перфектни неща няма (с изключение на палачинките, Alissa White-Gluz и вече допотопната игра Pharaoh) и Knights of Honor II не прави изключение. Но пък е доста близо до това, и макар и да се опитах, кусурите които успях да и намеря са малки и в общия случай – поправими с пач или два.

Играта може да се похвали със страхотна за жанра графика, интуитивен интерфейс и до колкото разбирам – върви сносно дори на по-стари машини. Като оставим техническите аспекти настрана, тя е забавна, ангажираща и което за мен е най-важното, кара те да мислиш.
Случайния принцип, на който се определя разпределението на ресурсите по картата, началните отношения със съседните страни и дори уменията между които ще можеш да избереш за даден рицар, гарантират че няма как две преигравания да бъдат еднакви.

Тук трябва да отбележа колко спомагат и различните евенти и умения – за пример, кралят на Сърбия нямаше синове, но пък имаше четири щерки, за една от които ожених един от моите наследници. В последствие, с малко помощ на шпионина си, кралят бе сполетян от злощастен ловен “инцидент” и почти безкръвно присъединих към територията си няколко провинции като “наследство“. Такива моменти граничат с дизайнерска гениалност, и когато успееш да се възползваш от тях, кефът е неимоверен.

За да приключа със суперлативите, KoH II предлага разнообразни опции за мултиплейър, и повече от добър mod support (и вече има немалко интересни модове в Steam и Nexusmods)

Сега, за недотам добрите неща.

За начало, tutorial-a в играта е доста по-беден и недостатъчен от този в grand strategy игрите на Paradox, да речем. Аз смея да се наричам ветеран, и все пак ми отне няколко часа да схвана някой неща, мога само да си представя колко объркващо би било за новак в жанра.

Липсват ми непряко свързани с политиката и войната евенти – суша да речем, земетресения. Чума, ако щете. Мога само да се надявам, че в бъдеще ще бъдат добавени.

Определено AI-то на компютъра в реалновременните битки би могло да изтърпи подобрение или две. В момента, единствената стратегия на която станах свидетел е просто да впусне всичките си войски в директна атака, ставайки лесна жертва на тактическия ми гений.

Друго което трябва да отбележа, е че съм свикнал игрите на Веселин Ханджиев и компания да имат страхотни саундтраци, и тук съм малко разочарован. Музика в играта има, но е някак лишена от вдъхновение, незапомняща се и след по-дълга серия, откровенно досадна.

И това е. Ако можете да преглътнете тези малки минуси, Knights of Honor II: Sovereign е страхотна стратегия, която с лекота мога да препоръчам на всеки почитател на жанра.

п.п – Както можете да разберете от долния скрийншот, България може да бъде и на много повече от три морета…