Killer is Dead

Гейм индустрията в Япония традиционно се отличава с някои от най-колоритните дизайнери изобщо. От Шинджи Миками през Хидеки Камия, та до Гоичи Суда, дизайнерите в Страната на изгряващото слънце често пъти са значително по-колоритни дори от създаваните от тях игри. Това твърдение важи в пълна сила особено за Гоичи Суда, който вече повече от десетилетие радва конзолните геймъри с атрактивни и противоречиви заглавия. През последните години той е особено продуктивен и заглавията, в които има участие следват едно след друго – Diabolical Pitch (XBOX360, творчески директор), Shadows of the Damned (PS3/XBOX360, директор и сценарист), Lollipop Chainsaw (PS3/XBOX360, творчески директор), Liberation Maiden (3DS/iOS, директор и сценарист), Black Knight Sword (PS3/XBOX360, изпълнителен продуцент и сценарист), Short Peace: Ranko Tsukigime’s Longest Day (PS3. сценарист) и Lily Bergamo (PS4, продуцент). Ако се вгледате в тях обаче първото, което ще забележите е, че те са само за конзоли. С изненадващия РС порт на Killer is Dead това обаче ще се промени.

Класиката Killer7 с ново лице

Пусната през 2005 г. за GameCube и PS2, Killer7 е първата игра на Суда, издадена извън Япония, която едновременно с това го прави известен на широката гейм публика. Без да е директно продължение, Killer is Dead се явява духовен наследник на Killer7. Вече веднъж се спряхме на играта, когато тя се появи за PS3 и XBOX360 миналата есен, но сега е време за второ мнение за качествата й – мнение, което всъщност се оказва доста по-различно.

В главната роля е Мондо Запа – един наемен убиец, който работи по договор, спускан му от неговия шеф Брайън, огромен негър, чието половина лице е механична маска и който пали пурата си с огнена струя от същата такава механична ръка. Историята ще ви отведе до най-невероятните места, които може да си представите – от битка в имение на тъмната страна на Луната през 1000-ния етаж на футуристичен небостъргач до бясно преследване с мотор и… тигър, яхнат от Якуза бос, продал душата си на дявола. Разбита на епизоди с уникални имена, тя проследява пътуването на Мондо към бъдещето, миналото и Луната.

Ядрото на геймплея е достатъчно просто, за да го овладеете бързо. Мондо се управлява от трето лице и използва поредица от атаки с меча си, за да елиминира различните врагове, които се появяват. Той може да отбягва удари, да контрира и да се хвърля настрани, както и да си помага с още допълнителни трикове, които се отключват и купуват. Неговата ръка се трансформира в няколко вида огнестрелно оръжие или бормашина, с която пък разбива блока на врага.

Визия и малко отгоре

Благодарение на стилизираната визия, действието в Killer is Dead е невероятно бляскаво както в пряк, така и в преносен смисъл. Ярки експлозии от цветове се появяват всеки път, когато Мондо направи специално комбо, а гледката на летящия на забавен кадър убиец, който обезглавява поредния противник неминуемо увеличава атрактивността. Оставяйки обаче настрана контрастната графика, самото преминаване през нивата в Killer is Dead е изненадващо скучно и повърхностно. Всяка зона изглежда като празен коридор и понеже интериорният дизайн се повтаря доста дори е възможно да се объркате в малкото места, където структурата на нивата не е напълно линейна. Битките определено имат своите екзотични моменти, но за съжаление всичко извън тях е толкова абстрактно и ненормално, че цялостното изживяване така и не успява да се развие в нищо смислено.

С изключение на концепцията за „тайнствения наемен убиец“, в играта няма никакъв друг установен контекст и тя не си поплюва в опитите си да пренесе всичко в сферата на възможно най-откаченото и нереалистичното. Още първата мисия пренася Мондо в сюрреалистична къща, наподобяваща „Алиса в Страната на чудесата“, където той убива десетки чудовища, а по-нататък преследва човек по повърхността на Луната. Всичко е странно и ненормално, а от тук насетне нещата стават само още по-извратени. Хубаво е, когато дизайнерите проявяват повече въображение, но от мешаната скара в Killer is Dead трудно може да се извлече някакъв смисъл. Усещането е просто за общи стилистични идеи или бързи хрумвания, които Суда се е опитал да превърне в цели завършени нива, но в играта просто няма достатъчно субстанция, която да държи този дигитален Франкенщайн заедно.

По отношение на съдържанието, Killer is Dead предлага странични мисии с минимални задачи – използвайте картечница, за да покосите вълни от врагове, открийте всички гадинки в къщата или смачкайте враговете с мотора си. Всички тези мисии не допринасят с нищо за сюжета, а геймплей механиката не е достатъчно интересна или комплексна, за да направи тяхното самостоятелно изиграване удовлетворяващо. И говорейки за удовлетворение, лично аз все още не мога да разбера какво точно е имал предвид Суда с добавянето на т.нар. „жиголо мисии“.

Сексизъм c гейм лице

В хода на кампанията Мондо получава възможността да срещне привлекателни дами на различни места – най-често барове – и да изпие тайно с поглед пищните им деколтета и други интимни места, докато те не гледат. След като играчът спечели достатъчно точки, правейки това, Мондо може да даде на жената някакъв подарък, за да „спечели сърцето й“ и ако нещата се развият в правилната посока, нещата продължават към гореща сцена в леглото, която камерата предвидливо не предава. Напълно открит съм за сексуално съдържание в игрите, стига то да бъде в подходящ контекст или да служи на някаква артистична или сюжетна цел, но тези мисии не са нищо друго освен произволно и безсмислено еротично съдържание. Те изглеждат не на място, показват лош вкус и понеже няма нито диалог, нито някаква реална продължителна връзка с представител на противоположния пол, жените са редуцирани до безлични парчета месо, а това само засилва всичко негативно, което може да се каже за начина, по който се представя нежния пол във видео игрите.

Между тромавите нива, несвързаната история и отблъскващите жиголо мисии ще откриете много малко неща в Killer is Dead, които може да ви допаднат. Мързеливият гейм дизайн и слабите опити за осигуряване на смислено преживяване и развлечение уморяват бързо и няма да се учудя, ако се откажете от играта дори преди да видите финалните надписи. Ако го направите дори няма да сбъркате – ако изобщо има някаква цел, Killer is Dead може да послужи единствено за пример какво не трябва да се прави в опит да се създаде вълнуващ и интересен развлекателен продукт.

Автор: Александър Рангелов