В гейм историята имаше момент, в който думите “open world” бяха магическа комбинация, а всяка игра искаше да прилича на Grand Theft Auto. За съжаление той отдавна е в миналото и междувременно пазарът се пренасити със заглавия, които се опитват да представят уникална свобода на движение и избор. Немалка част от тях откровено се провалиха. Къде е мястото на Just Cause 2 в тази палитра и заслужава ли си заради нея да смените операционната си система, ако още не сте го направили?
Втори дубъл
Оригиналната Just Cause на шведите Avalanche Studios беше достатъчно интересна игра, която успя да компенсира известните си проблеми. Четири години по-късно студиото излиза с нейното продължение, което залага на добре познатите характеристики на отворения свят, съчетани с уникални екшън изпълнения.
Всичко в Just Cause 2 изглежда познато на онези, които са играли оригинала – от скока с парашут в началото до огромния тропически свят, който може да изследвате както пожелаете. Да не забравяме и Рико Родригес – главният герой се завръща, за да разнищи история, в дъното на която стои отново познат персонаж, неговият бивш шеф и ментор Шелдън. За последно той е видян на измисления остров Панау в Югоизточна Азия, където се подвизава и местния диктатор Пандак Панай. Мисията на Рико този път е да открие какво се е случило с Шелдън и да свали режима на диктатора.
Бързам да ви предупредя, че сюжетът в играта не е нищо особено и няма да ви остави със затаен дъх, очаквайки поредния обрат. Историята е точно толкова достатъчна, че да оправдае здравия екшън, което всъщност не е толкова лошо.
Точно като на филм
Думата „екшън” е ключова в описанието на геймплея на Just Cause 2. Не бива да търсите логика и реализъм в това, което се случва. Пълната свобода на движение, която имате в играта, ви позволява да подходите по най-различни начини към всяка една битка или препятствие. Една от най-рекламираните характеристики на играта бе куката, с чиято помощ може да се придвижвате както хоризонтално, така и вертикално и да изпълнявате най-различни каскади. На пръв поглед тази функция зловещо прилича на Bionic Commando, но тук поне играта с нея е по-добра от злощастния опит на GRIN.
За да се впишете в геймплея на Just Cause 2, трябва да разберете колко важна е куката на Рико. Нейното приложение е практически универсално и ви служи както за придвижване, така и за справяне с враговете. Може да я използвате във всяка една ситуация и среда и така да реализирате най-различни хрумвания, колкото и невероятни да ви се струват те. Представете си, че сте заобиколени от група противници, които постепенно ви притискат. Само с едно натискане на клавиша F може да закачите куката за някоя статуя или покрив и така да превърнете враговете си в лесна мишена от височина. С куката може да събаряте противници от високо, да ги запращате един в друг или да взривявате някои от многобройните експлозиви, разположени наоколо. В близко разстояние пък тя изпълнява ролята на ръкопашно оръжие.
Друго важно приспособление е парашутът на Рико. Тъй като движението във вертикална посока в играта е доста често, парашутът може да бъде полезен при многобройните скокове или каскади. Когато го отворите, Рико започва плавно да се рее във въздуха, което ви дава време за реакция, стрелба или просто помага да омекотите падането.
GTA в Южното полукълбо
Извън вездесъщата кука и парашута, Just Cause 2 изглежда и се играе като типичен екшън от трето лице в отворен свят. Панау е доста голям остров (дори със самолет прекосяването на цялата карта отнема повече от шест минути), който може да разглеждате, без да се съобразявате с текущата ви задача. Из него са разхвърляни най-различни полезни неща като нови оръжия и ъпгрейди за старите, допълнителни задачи, които трябва да изпълните за трите фракции на острова, както и още мисии на тайнствения работодател на Рико – Агенцията. Всички ваши действия в играта се измерват с точки „Хаос”, които показват вашето деструктивно влияние върху режима на диктатора и неговите сили и определят доколко търсен е Рико от местните власти.
В играта са намерили място и огромен брой превозни средства – от мотори и скутери, през автомобили и джипове, та до хеликоптери и бронетранспортьори. Трябва да се отбележи, че физиката им е леко странна и със сигурност отговаря на цялостния несериозен замисъл. В резултат може да извършвате интересни каскади, но и бързо да се изнервите от управлението.
Без ХР – заслужва ли си?
Just Cause 2 е една от все още малкото игри, които се отказват изцяло от Windows XP и изискват наличието на Vista или 7. Авторите обосновават постъпката си с втората версия на своя енджин Avalanche, който изисква DirectX 10. Решението е противоречиво, защото е в ущърб на сериозна част от геймърите, които все още ползват ХР, но от визуална гледна точка поне е оправдано. Както самият Рико, така и целия виртуален свят изглеждат доста добре, като впечатление правят и подводните пейзажи, които може да откриете в играта. Малко странно обаче, озвучението на Just Cause 2 не е толкова добро, като с напредване на играта могат да бъдат открити и аудио бъгове като незавършени изречения на персонажите.
Без присъствието на куката и лудите каскади, които тя позволява, Just Cause 2 щеше да е поредната игра, изсипваща прекомерна свобода без никакъв замисъл. Благодарение на този аксесоар и на разнообразния геймплей, свързан с него, играта успява да се отличи. Доста несериозна и луда на моменти, тя прилича на екшън филм, в който не може да повярвате нито за секунда, но въпреки това го гледате с широко отворени очи.
Автор: Иво Цеков