Джак Кийни (да – така се произнася не Кейн, Кайн или производни), саркастичен глупак със завидно големи топки, на които дори Тони Монтана ще завиди! Адски съм благодарен, че съдбата ме срещна с него, защото пичът успя да възвърне отдавна умрелия ми интерес към адвенчърите. В сравнително дългата си кариера на геймър и геймжурналист куестовете, които не са ме докарали до спазми от досада, се броят на едната ръка, а Jack Keane успя да се нареди в челната тройка редом с последния Monkey Island и Discworld Noir.
Така че за това за мен е истинско удоволствие да ви представя Джак и неговата история. Моля, не го бъркайте с Джак Спароу – да и двамата са капитани, и двамата имат брилянтно чувство за хумор и духовитост, забиваща саркастични пирони във всяко едно от изреченията си, но са толкова различни един от друг, колкото краставицата и локомотивния двигател.
Родителите на Джак
Jack Keane е разработен от германското геймстудио Deck 13. Не се стряскайте, ако това име не ви говори нищо. Студиото има около 8 заглавия в портфолиото си, сред които се открояват единствено Ankh – Heart of Osiris, Seven Symbols и Ski Resort Tycoon: Deep Powder, от които само първото става за игра. Защо ви занимавам с тази досадна информация? Защото е истинско чудо, когато студио, познато само с посредствени адвенчъри, успее да извади продукт, който наистина да върне интереса към този отмиращ жанр. Защото неочакваният кеф е тройно по-сладък от планирания такъв, независимо дали става дума за игра, 3 кила тулумбички или гола мацка, изръсила се от върху теб на плажа!
Рядко оставам толкова впечатлен от лекотата, с която всеки един диалог успяваше да привлече интереса ми и след това да го засили към ускоряващата крива, водеща от лекия кикот до отчаяния опит да не се катурна от стола. Рядко статичен и почти неинтерактивен пейзаж от игра ме е карал да правя скрийншот, само за да си го сложа по-късно за уолпейпър. Още по-рядко някой обвинява виртуалното ми алтер его, че смърди. А редките неща са лесни за обичане…
Само да добавя, че играта се разпространява и под името Jack Keane and the Dokktor’s Island за Америка.
Джак и чаената мистерия
Приключенията на Джак започват в Лондонския Тауър. Оглеждайки света около себе си от личната му (за момента) камбанария, той обмисля сериозно нещата за живота си… на професионален Looser. От тез с главно L, независимо къде в изречението е позиционирана думата. Търсейки утеха в избягването на гълъбови курешки, той е атакуван от двойка биячи в класическа формация – нисък, но смрадлив и висок, но за сметка на това тъп. Оказва се, че покрай цялата серия от житейски издънки Джак е задлъжнял на едни много, много лоши хора, а лихвите по отпуснатия му кредит възлизат на непосилна за събиране сума + 1 крак или ръка по негов избор. С малко хитрина и благодарение на острия си език Джак се изкопчва от двамата негодяи, само за да се натресе в още по-щура история.
Оказва се, че злокобният мистър Т (Тий – игра на думи с английския термин за чай) е разработил генетично променени гадове, поразяващи всички чаени насаждения. Единствените листенца от драгоценната напитка са тези в плантациите на Тий. А демократична монархия като Англия не може да позволи две неща да се случат:
а) Да има монопол в произволен пазарен сегмент
б) Кралицата да остане без следобедната си чашка първокласен чай.
Остров Зъбчо
Тъкмо ошашавил се от цялата история с биячите, Джак се натриса на агент Монтгомъри. Изпратен от кралицата да разследва настъпилата около доставките на чай дандания, той се нуждае от превоз до мистериозен остров (за който всъщност знае всеки), носещ съвсем несериозното име Зъбчо. Всъщност точно кой в кой се натриса, не е много ясно, но е трудно да подминеш агент Монтгомъри и да не го забележиш. В смисъл – ако мексиканец, под чието възкъсо пончо се подава униформата на таен агент, не ти направи впечатление в центъра на Лондон, значи си здраво извратено човече. Агентът печели сърцето на младежа с обещание за солидна пачка, ако му помогне в мисията. Изправен пред суровата реалност на пазарната икономика, Джак се съгласява. Следва търсенето на кораб, екипирането му с екипаж, няколко неудобни момента, появата на Аманда, пристигането на острова, дезертирането на екипажа на Джак с аргумента “Ти миришеш зле” и… Да се разкаже сюжета на този куест, е все едно да кажеш как Нео и Тринити умират накрая на някой, гледащ Матрицата за първи път и вперил жаден и изпълнен с възхищение поглед в екрана.
Ако нещо работи – не го променяй
Сухото описание на геймплея на Jack Keane е кратко – point and click игра, в стила на Ankh. На всеки прозорец имате няколко предмета, които можете да разгледате или с които да си взаимодействате. Някои от тях можете да приберете в инвентара си, като не се налага да отваряте допълнителни прозорци, за да разгледате съдържанието му. Всичко във вашето владение се качва в горния десен ъгъл на екрана и оттам просто можете да го придърпате върху предмета, с който искате да го комбинирате. По-просто и интуитивно от това, здраве му кажи. Освен това самите предмети не са оградени с някаква досадна рамка и не нарушават визуалния интегритет на всеки екран. Но най-готината опция за пълен нууб в жанра като мен бе възможността за осветяване на всички интерактивни предмети на екрана само с натискането на един бутон – край на pixel hunting-a!
Всеки игрови прозорец е изцяло рендван в 3D и то в реално време. Това натоварва малко повече системата на моменти, но пък изглежда наистина красиво. Енджинът не трябва да се тормози със свинщини като изчисление на AI-та, експлозии и постоянно връхлитащи нови обекти и се концентрира върху пълното пресъздаване на един красив, тропически и приказен рай.
Нека погледнем реалистично на пазара за забавни куестове (не че другите не са забавни, но кримките са морално остарели като жанр, ако питате мен) в момента. Има точно един франчайз, който си струва парите, и това е Sam & Max с крайно късите си епизоди. Да, очаквам с нетърпение и новия Larry, но последната част бе с толкова противоречиви гейм качества (но пък с неоспорими ръкоблудствени такива), че не бих заложил петдесетачка на успеха й. Когато няма риба – и ракът е риба, а Jack Keane е стопроцентов паламуд, заклещен в мрежа, пълна с цаци, който да задоволи глада ви за качествено приключение. Посегнете към него и ако сте от малко останалите фенове на готините Дисни стил анимации. Тая манга и хентай изядоха главите на днешната младеж, пу-у-у! Добре разработените герои (плюс възможността да играете не само с Джак) и диалози, върлата гавра с всичко свещено за Англия и културата й (в стил Уудхаус) и неочаквания финал прави Jack Keane задължителна за всеки фен на жанра… и не само.
Автор: Георги Панайотов