Iratus Lord of the Dead – Wrath of the Necromancer

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Ноемврийските мъгли ни донесоха кисело зеле, първия за годината сняг, добра причина да не се бръснем за месец и първото DLC на Iratus Lord of the Dead – Wrath of the Necromancer.

Руснаците от Unfrozen определят играта си като “hardcore tactical roguelike rpg” – определение, с което бих се съгласил до някаква степен. Играта не е чак толкова hardcore, има достатъчно тактически и роуглайк елементи и задоволително количество ролеви геймплей.

За незапознатите – влизате в ролята на Iratus, най-главен от най-главните некромансъри, който преди векове е решил да завладее света. В крайна сметка обаче, досадна група от войни на доброто го спира, разрушава армията му от немъртви и го закопава вовеки веков в гробница дълбоко под земята.

Вековете си минават, силите на доброто отслабват все повече и повече. Робство, корупция и алчност завладяват земите на хората и елфите, а джуджетата копаят все по-дълбоко и по-дълбоко алчни за злато. В един момент обаче стигат прекалено дълбоко, освобождавайки Iratus от вековният му затвор.

Ако сте играли Darkest Dungeon, бързо ще се почувствате в свои води. В Iratus също ръководите отбор от до четири създания, водите тактически походови битки с врагове, шматкате се по генерирани на случаен принцип подземни лабиринти, качвате нива опит на войните си и събирате артефакти. С тази разлика, че този път сте от отбора на лошите.

Разликите обаче, не спират до тук – на всеки три нива можете да изберете как да развиете някое от уменията на войните си, като част от изборите могат тотално да променят начина по който работи дадено умение.

Друга голяма разлика е, че Iratus не е просто пасивен наблюдател – той също качва нива опит и учи магии, с които може да подобрява уменията на своята войска, да отслабва враговете или директно да им нанася щети с огън и жупел.

Feeling cute, might kill few elves later


Какво е новото?

Първата новост в DLC-то са двете нови гадини, присъединяващи се към армията от немъртви.


Abomination – купчината съшита надве-натри плът е доста добър танк, нанасящ предимно психически щети. С вдигането на няколко нива, той може да се научи да зашеметява враговете, като това умение го прави идеален за stun базирани партита, а ултимативното му умение му позволява да налапа ранен враг, убивайки го и получавайки пасивно лечение всеки ход до края на битката.

Прелестен е, просто прелестен


Reaper – бледият ездач на недохранен кон също предлага услугите си на Iratus, а какви услуги само са това! Нанася физически щети, използва неприятни проклятия, които пасивно нараняват с магически и психически щети враговете всеки рунд, премахва бъфовете им, а ултимативното му умение Scythe of death, със същия успех можеше да се казва и I win, с цената на 65 rage нанася щети зависещи от това до каква степен физиката и психиката на врага са намалени (до  общо 400% от щетите на вашият Reaper – казано с думи прости, дори босовете умират от един клик, ако преди това са били получили 50% щети по какъвто и да е начин).

I win…

И двете нови единици са интересни и допринасят за и без това богатата селекция от немъртва паплач, но поне за мен са малко overpowered и трябва да бъдат балансирани по един или друг начин в бъдеще.

Друга новост са големите вражески единици – огрета, задвижвани от пара джуджешки роботи, дракони и производни, които заемат две позиции вместо една, имат повече от двойна кръв сравнени с нормалните врагове и често – унищожителна огнева мощ.

За да ви бъде още по-интересно, към играта е добавено ново, пето ниво подземия с нов бос накрая. Босовете на предишните нива също са преработени с цел да се добави повече разнообразие. За да се почувствате по-добре от победата си над тях, можете да получите плячка под формата на десетина нови артефакта за Iratus и минионите му.

Още един нов елемент е алхимичния казан, в който можете да варите различни отвари – всяка от тях се използва еднократно и дава краткотрайни бонуси за вас или минуси за враговете по време на битка. За да ви е по-интересно обаче, трябва да откриете точните рецепти за всяка отвара сами чрез експерименти. Желая ви късмет с това, рецептите са доста, а повечето отвари – не чак толкова полезни…

Други малки новости са добавените скинове, позволяващи ви да направите единиците си още по-разнообразни (и гнусни), както и няколкото нови реплики, озвучени все така Stephan Weyte (който по-възрастните от вас може да помнят като гласът на Caleb от Blood и Blood 2: The Chosen).

След като прекарах няколко дни избивайки елфи, паладини, секси вещици и алчни джуджета в подземията на Wrath of the Necromancer, с леко нежелание поставям по-скоро средна оценка на DLC-то. Разбира се, новостите са добре дошли, но са прекалено малко, а и доста небалансирани. Новите босове са или прекалено лесни, или невъзможни според това какви единици ползвате. Abomination и Reaper са прекалено силни, до степен да станат почти задължителни единици, а алхимията и отварите са по-скоро досадна подробност. Искрено се надявам тези минуси да бъдат оправени с пачове, а ако Unfrozen решат да издават и второ DLC, то да е направено с повече детайли и носещо духа на оригиналната игра.

  • author image
    sha77er_hand Отговор
    дек. 19, 2020 @ 12:55 pm

    Готина игричка