by PC Mania
В един прохладен и прекрасен пролетен ден на 1935 година, някъде из джунглите на Северна Америка, Безразсъдно Смел Журналист (БСЖ) ще вземе интервю от най-популярния приключенски герой на всички времена… Камерата е готова, микрофонът е включен. Три, две, едно… начало!
БСЖ: – Здравейте! Днес ще потърсим археолога Индиана Джоунс, за да научим малко повече подробности за поредно му приключение. А ако не се лъжа, ето го и него – онзи запъхтян тип, по чийто пети се търкаля огромна каменна топка, която изпитва неистово желание да го премачка. Да не споменаваме и въоръженото с лъкове племе, което спринтира зад гърба му. Нека видим дали ще може да отдели няколко минути от своето изключително ценно време… Здравейте, подозирам вие сте д-р Джоунс, нали? Слушал съм много за вас. Професор по археология, експерт по окултното и откривател на ценни реликви.
ИД: – Да, същият. Добре го казахте, ама не виждате ли, че съм леко зает? Въпросът е на живот и смърт! (точно в този момент каменната топка прелита със свистящ звук покрай него и едва не го отнася, стрела пронизва върха на шапката му, а друга се разминава на косъм от обектива на камерата).
БСЖ: – Разбирам ви, но ще бъдете ли така добър да разкажете малко повече за своето ново приключение? Как го намирате? На каква мисия сте в момента и отговаря ли тя на вашите изисквания като археолог?
ИД: – Уф, ами добре! Нека само отидем малко по-встрани. Наскоро привърших с издирването на изчезналия старозаветен Кивот, в който преди стотици години евреите поставили донесените от Мойсей “Десет божи заповеди”. А в момента съм по следите на легендарната черна перла, наречена Сърцето на дракона. Преданията гласят, че тя е заровена в гробница на първия китайски император – древен владетел, известен със своята жестокост и желание за безсмъртие. Всеки, който притежава този артефакт, ще може да контролира човешкото съзнание. “Ключът” за проникването в гробницата е разделен на три части, които заедно образуват Огледалото на сънищата. Проблемът е, че те са разпръснати из различни краища на света. Що се отнася до това дали е на моето ниво – определено да! Откриването на Сърцето на дракона ще бъде едно от най-големите предизвикателства в кариерата ми! Някакви други въпроси?
БСЖ: – Ами да. Бихте ли откроили основните разлики между изявата си в The Infernal Machine и тази в The Emperor’s Tomb?
ИД: – Щом се налага. От Дяволската машина насам успях да усвоя доста нови бойни умения, хватки и ловки движения. Направо ще се изненадате, когато ме видите в действие. Станал съм адски подвижен и на моменти (особено под водата) светкавично бърз. Но предполагам такава е съдбата на героите – постоянно се развиват.
На първо място ръкопашният бой е вече неразделна част от моето ежедневие. Много често ми се налага да използвам юмруци и крака, за да налагам досадниците по пътя си. Вече усвоих толкова много комбинации от удари, че просто нямам думи – бия им главички, сграбчвам ги и ги налагам, а после ги блъскам в стената или ги бутам през парапета, ритам ги в главата или в стомаха, докато все още лежат…
БСЖ: – Да, да, мисля, че добих доста добра образна представа…
ИД: – Момент, не съм довършил. И с камшика научих едно-две нови неща. Например вече мога да обезоръжавам враговете далеч по-ефективно или да ги придърпвам и да им бия по една плесница. Трябва да призная, че е много забавно.
БСЖ: – Това означава ли, че повече няма да употребявате огнестрелни оръжия?
ИД: – Не, разбира се. Вече мога да боравя с пушки двуцевки, различни видове пистолети, картечници, арбалети, гранати и т.н. Освен това съм добре запознат и с всякакви хладни оръжия – мачетета, саби с широко острие, метателни ножове и прочее. Мога да използвам дори и копия.
БСЖ: – Някои хора смятат, че в The Emperor’s Tomb сте по-скоро конзолен, отколкото PC герой? Какво ще кажете по въпроса?
ИД: – Да, има нещо такова. Забелязах, че камерата, която постоянно виси над главата ми, се държи доста странно. Не ме следва плътно зад гърба и е в доста свободно състояние. Често в един момент се оказва, че зяпам директно в нея. Пък и не мога да се записвам, ужас! Но в това няма нищо кой знае колко фатално и прибавя допълнителна доза адреналин.
БСЖ: – Какви препятствия срещате по пътя си?
ИД: – Всякакви видове капани и не особено трудни пъзели, разни мутирали крокодили, няколко акули, подземни, натъпкани с азиатски главорези. И, естествено, нацисти – направо вече мразя ги тези хора. Постоянно се бъркат там, където не им е работата. През последните години Хитлер направо се е вманиачил по окултното и всячески търси ценни артефакти, които да обърнат хода на Втората световна война. А мястото на Сърцето на дракона е в музея! И аз ще го занеса там с помощта на моята симпатична азиатска партньорка.
БСЖ: – И как точно мислите да направите това?
ИД: – Не знам. Но ще измисля нещо по пътя! Трябва да тръгвам…(с няколко ловки движения Индиана Джоунс изчезва в обкръжаващата растителност).
БСЖ: – Ето, че имахте възможност да научите за най-новото приключение на археолога от първа ръка.
Но момент, какво е това? По пътя отсреща се задава някаква чаровна китайска девойка. Вероятно това е помощничката, за която Индиана Джоунс спомена. Нека я заговорим… Извинете, госпожице, може ли за момент? Бих искал да ви задам няколко въпроса. Бихте ли се представили?
МИ: – О, здравейте, аз съм Мей Инг, новата красива азиатска приятелка (и партньорка) на д-р Джоунс в новото му приключение. Работя под прикритие за китайското правителство, а в момента задачата ми е да отървавам задника на Инди от неприятностите, в които постоянно се забърква.
БСЖ: – Звучи нескромно и интригуващо. Но как успявате да го следвате? Той изглежда доста забързан човек.
МИ: – Как ли (истеричен смях)? Не чувате ли какви звуци издава, докато тича? Това пръхтене се чува на километри разстояние. И, повярвайте ми, доста е досадно. Малко напомня на една негова колежка… мисля, че се казваше Лара Крофт. И тя издаваше подобни звуци в едно от своите приключения, но при сблъсък с твърди повърхности, ако разбирате какво искам да кажа.
БСЖ: – Мисля, че се досещам. Но кажете, как бихте описали д-р Джоунс?
МИ: – Човек със силно чувство за хумор, гарнирано с множество иронични коментари. Женкар и лентяй. Но едновременно с това и най-добрият археолог, когото познавам. Доколкото разбирам, няма никакви промени в неговия характер през последните години. Направи ми впечатление, че никога не се разделя със своята шапка. Дори когато някой я избие от главата му, той се навежда и си я взима отново. Странна птица.
БСЖ: – А има ли какво да кажете за външния му вид и за местностите, които посещава?
МИ: – О, определено Индиана изглежда по-добре от всякога. А местата, през които минава, са просто зашеметяващо красиви, диви и древни. Може сами да се убедите, ако тръгнете по неговите стъпки. Което ми напомня, че имам работа за вършене. Чао! (с два гигантски скока чаровната китайка изчезва по петите на д-р Джоунс).
БСЖ: – И така, с това нашето интервю приключва… Но момент, виждам още една фигура, а подир нея вървят цял отряд войници с идиотска маршируваща походка. Приличат на германци. И идват директно насам! А разгневеният им лидер май иска да ме заговори…
АБ: – Ей, ти там, с микрофона, случайно да е минавал от тук един раздърпан и потен археолог с шапка и камшик?
БСЖ: – Ъ, аз ли? Да, изпуснахте го за няколко минути. Смея обаче да попитам кой всъщност сте вие?
АБ: – Аз съм Албрехт фон Бек. Немски наемник, командващ войските на Гестапо, които издирват гробницата на първия китайски император, и заклет враг на Индиана Джоунс. Може да ме възприемате като един от главните злодеи в тази история.
БСЖ: – Чудесно, драги ми злодею. Може ли да ви задам няколко въпроса? Какво е мнението ви за д-р Джоунс?
АБ: – Не мога да го понасям, естествено. Ще ви кажа също така, че той е станал изключително хитър и коварен. Вече налага моите хора с лопати, железа, крака на маси и стъклени бутилки. А в главите им разбива цели столове. Често използва стените за прикритие, а после наднича и стреля. Дори има навика да се преоблича като нацист и да се прави на един от нас. Ужасен е! Но сега, ако все още искате да живеете, бих ви посъветвал да ме оставите на мира… (с тези думи, той поведе многочисления отряд, който започва да се препъва в гигантските храсти и не след дълго се губи от погледа).
БСЖ: – Е, разминахме се и този път. По всичко личи, че след всичко това, нашият репортаж е към своя край. Аз съм Безразсъдно Смел Журналист (БСЖ) и се надявам, че ви беше интересно. Довиждане и до нови срещи!…Записваме ли още? А? В ефир ли сме? Спря ли камерата, бе? Уф, някаква гадина ми влезе в обувката…
P.S. – В текста са използвани следните съкращения: БСЖ е Безразсъдно Смел Журналист, ИД е Индиана Джоунс, МИ е Мей Инг, а АБ е Албрехт фон Бек.
Автор: Владимир Тодоров