Homefront

Сякаш направо без да иска, Homefront се превърна в една от най-одумваните и противоречиви игри в последните няколко месеца. Освен че се замеси в политически противоречия, играта на Kaos Studios предизвика мини екологична катастрофа и си навлече гнева на геймърите още преди да е излязла. Но както се казва, няма лоша реклама, така че в централата на издателя THQ само могат да бъдат доволни, че играта е толкова често обсъждана тема в геймърската общност, а и извън нея. Очевидно е, че поне до един момент стратегията работеше, защото Homefront се превърна в най-поръчваната предварително игра в историята на THQ. Компанията може и да няма каталога на Electronic Arts или Activision да речем, но фактът, че 200 хил. души само в Северна Америка направиха своите приордъри все пак говори нещо.

Така или иначе времето за догадки беше до днес. Homefront е на пазара и е време да разберем от първа ръка дали амбициите на THQ и Kaos са оправдани или ще видим поредния клонинг на Call of Duty.

Една доста по-различна Америка

Миналата есен новият Medal of Honor разбуни страстите, като се опита да пресъздаде автентичната атмосфера на американската инвазия в Афганистан. Homefront обаче прави още по-дръзка крачка, като пренася войната в задния двор на Съединените щати. Не в наши дни, но не и толкова далеч.

2027 г. е достатъчно далеч във времето, за да позволи художествен сценарии и в същото време не е чак толкова отдалечена, за да не предизвика поне мъничко истинска емоция в сърцата на геймърите. По това време петролната криза в Близкия изток е довела да срив на световните финансови пазари и рязък недостиг на петрол. Като най-големият потребител на черното злато в света Съединените щати усещат удара най-силно. Страната се тресе от вътрешна нестабилност и заплашва отново да се разцепи, но този път не между Севера и Юга, а чисто географски – по протежението на великата река Мисисипи. Точно в този момент диктаторският ботуш на Северна Корея, който вече принудително е завзел Юга, решава да стъпи на американския бряг. Над САЩ е взривена познатата на всеки FPS фен EMP бомба, която блокира цялата електроника и хвърля страната в тотален хаос. Game over!

Или не, точно обратното. Именно в този момент почва вашето Homefront приключение. Играта ви поставя в ролята на пилот, призован от силите на съпротивата за една мисия в района на Сан Франциско. Оттам нещата се развиват на свой собствен ход и вече сте въвлечени в една мащабна кампания за борба с нашественика. В доста краткия ход на играта (но за това по-надолу) ще срещнете дузина персонажи, които ще ви помагат или пречат, но сред тях се открояват няколко. Това са Конър Морган, твърдият лидер на съпротивата; Риана, която е повече или по-малко задължителния женски персонаж; бившият полицай Карлсън и Лий – американец от корейски произход, който очевидно трябва да внася някакъв драматизъм, тъй като често бива гледан с недоверие от останалите заради етническия си произход.

Войната вкъщи

Хубавото на играта е, че не се обляга на поредния екип елитни супер бойци, които могат всичко, а се опитва да изгради достоверна картина на една повалена някогашна суперсила. Вместо да ви пренесе в някоя далечна джунгла или пустиня, действието в Homefront се развива на фона на познати за средния американец или изобщо западняк кадри. Еднофамилни къщи в предградията, бензиностанции, местни супермаркети, училища, задни дворове – всяко едно от тези места може да стане арена на бойни действия. Преди време Modern Warfare 2 също загатна за това как би изглеждала битката в градска Америка, но този път нещата са развити много по-цялостно.

Няма съмнение, че атмосферата и вниманието към детайла са силни черти на Homefront. Многото пейзажите изглеждат застинали, сякаш зловещата инвазия е хванала обитателите съвсем неподготвени (което реално май е точно така) и те не са имали време да реагират. На различни места из нивата може дори да откриете страници от вестници, които разказват историята до момента. Едва ли всеки ще бъде склонен да спре на средата на ожесточена престрелка, за да чете вестник, но безспорно това е интересен нюанс, който засилва усещането за надвисналата обреченост.

Но все пак това е игра

Атмосфера или не, Homefront е шутър от първо лице, а виртуална Америка гъмжи от нашественици, които си плачат да застанат в мерника на вашия автомат или снайпер. И тук започват да се проявява посредствеността на играта.

Въпреки че PC версията на играта е дело на Digital Extremes, които вече работят по The Darkness 2, тя с нищо не се отличава от „оригиналния” конзолен продукт на Kaos Studios. Ако приемем, че цялата амбиция на дизайнерите е отишла в историята на играта, очевидно е, че за геймплея не е останала и капка новаторство. Ако сте играли всеки един съвременен шутър от последните няколко години, значи сте играли Homefront. Управлението е идентично, а геймплеят почти стандартен, макар и малко по-бавен от този в Call of Duty серията. Освен че стреляте по доста врагове, периодично може да управлявате някое превозно средство или тежко оръдие. Виждали сте го и преди, нали?

Отново в традициите на FPS модела напоследък не се сражавате сами, а в компанията на другари от съпротивата. AI-то на вашите партньори е на средно ниво – те не са неподвижни мишени, но не са и особено активни. Така или иначе лъвската част от стрелбата се пада именно на вас, но поне не сте единствената мишена за враговете. От убитите може да взимате нови оръжия, като някои от тях са с допълнителни приставки като по-силна оптика или лазерен мерник. Мунициите обикновено са в изобилие, така че няма особена нужда да отпускате спусъка. Арсеналът е стандартен за жанра – пистолети, помпи, автомати и снайпери – но спокойно може да си изберете едно оръжие, което ви допада и да продължите само с него.

Говорейки за оръжия, ето ви един пример, който много точно описва проблема на играта – в самото начало получавате един пистолет заедно с мрачната заръка да оползотворите всеки един куршум от него. Нормално, времената са тежки, корейските окупатори са навсякъде, оръжията се намират трудно, а мунициите са рядкост…. само дето един поглед към дисплея на играта ви показва, че имате цели 100 патрона. Ето ви големия недостатък на Homefront – на пръв поглед играта се опитва да ви накара да повярвате, че историята е необикновена и ситуацията наистина изисква всичките ви сили и отдаденост, докато под повърхността това е най-обикновен шутър без никаква оригиналност.  

Дизайнът на нивата е доста линеен, което е наистина жалко, защото както споменахме, светът на Homefront изглежда крайно достоверно и ви мами да се потопите в него. Вместо това обаче в огромната част от случаите сте принудени да следвате невидимата пътека, която авторите са избрали за вас. Картите изглеждат широки и отворени, но това е измамно чувство, тъй като просто няма как да се доберете до голяма част от местата. На всичкото отгоре играта страда от т.нар. невидими стени, които може да уцелите дори, когато реално не виждате преграда между вас и противника. Ако в Homefront имаше система за прикритие, подобна на тази в Rainbow 6: Vegas 2, геймплеят определено щеше да е по-добър, защото нямаше да се налага да се показвате изцяло всеки път, когато искате да бъдете по-прецизни в стрелбата. Такава обаче няма и не един и два пъти героят ви ще умре именно заради дъжда от куршуми, които се изсипва отвсякъде.

За окото и ухото

Графиката в Homefront отново е средна работа и със сигурност няма да спечели никакви награди в това отношение. Моделите на героите като цяло са солидни, но далеч не са перфектни. Едва ли е нужно да се споменава, че РС версията на играта изглежда по-добре от конзолните, за което помага и DirectX 11 поддръжката, обещана от Digital Extremes.

Озвучаването определено е на ниво, като ехото от стрелбата на моменти се смесва с писъците на ранените. Звуковите ефекти са добри и напомнят автентичното звучене на оръжията в последния Medal of Honor. Изглежда създателите са вложили доста усилия в това отношение, защото саундтракът към играта вече бе издаден като самостоятелен диск.

Безспорно истинският фокус на играта е върху онлайн сраженията, като за целта Homefront предлага уж амбициозен мултиплейър. В него може да премерите сили в режими като Ground Control (борба за овладяване на ключови позиции) и Team Deathmatch (стандартен отборен екшън), но като цяло тук няма особено разнообразие. Основната единица в мултиплейъра са т.нар. Battle points, които се печелят от килове и постигането на задачи. На свой ред точките могат да се харчат за нови оръжия, въздушни удари и др. Развитието на героя ви става относително бързо, което позволява и на новаци в жанра да се включат активно. Началната бройка на картите, с които идва играта обаче, е доста малко – седем плюс една ексклузивна за ХВОХ360, която се предлага като DLC още от деня на премиерата на играта. Липсва и достатъчна функционалност от техническа гледна точка.

А ако не обичате да играете онлайн?

Дойдохме си на думата – на каквато и трудност да играете Homefront, сингъл кампанията ще ви се стори прекалено кратка. Всъщност в това отношение тя конкурира Medal of Honor и единственият начин да я удължите, при това напълно излишно и изкуствено, е все да играете на най-високата трудност и да прахосате малко повече време в търсене на вестниците (общо 61 на брой) или постигане на achievements, ако сте с конзолната версия. Много разработчици твърдят, че FPS жанрът е прекалено динамичен, за да се нуждае от дълга сингъл кампания, но истината е, че ако тя бъде реализирана както трябва и с необходимото геймплей разнообразие, 10-12 часа игра са напълно постижими. За съжаление обясненията на шефът на Kaos Studios предни броени дни, че „само експертите могат да изиграят играта за 4-5 часа, докато на средния геймър ще са му нужни 10 се оказаха прекалено плоски… Е, от позитивна гледна точка поне всички сме експерти. Някакъв ко-оп или аркаден режим подобен на Tier One от Medal of Honor или на онзи от CoD 4: Modern Warfare щеше да бъде добре дошъл, но такъв няма. Когато Homefront свърши – а това става почти внезапно и ви оставя леко разочаровани – това е завинаги.

Или поне докато не дойде следващата част на играта. Не е тайна, че THQ предвижда да превърне Homefront в поредица, която да се сравнява с Call of Duty и да разгърне историята много над приключенията на вашия пилот. Ако евентуалната втора част се опита да предложи както дръзка история, така и по-разнообразен геймплей, тя със сигурност ще има успех. А дотогава оригиналният Homefront вероятно ще събира прах някъде по бюрото ви.

Автор: Иво Цеков