by PC Mania
За успокоение на всички Heroes маниаци излязоха и последните две части на Хрониките. Искам да кажа все пак няколко думи за целия цикъл.
Идеята за пускането на Хрониките може да се обясни с желанието на 3DO да оправи някои пропуски в досегашните Heroes-и, касаещи липсата на интересна история зад кампаниите. Според мен обаче играта си имаше достатъчно интересна история във всяка една от своите кампании.
Ако не бяха подходили толкова комерсиално и да изкарат цялата работа в един пакет, можеше и да се получи един доста сносен експанжън, ама нейсе! Не бих дал 80$ без 20 цента за 32 карти на HOMM3, които мога и сам да си спретна и да ги изджиткам с приятели. И след като изказах глобалното си възмущение по въпроса, ще премина към конкретните ми впечатления от “Masters of Elements” и “Clash of the Dragons”.
Ще започна с малко предистория, защото именно историята е това, което все пак прави Хрониките приятни за игра:
В тези две части вие отново сте в ролята на безсмъртния войн Тарнум, който продължава своите превъплъщения и след като вече го видяхме като духовен двойник на варварина Краг Хак и рицаря Кристиян. Сега ще можем да се насладим как се справя като вълшебника Драгон и рейнджъра Гелу, познати ни от Armageddon’s Blade, специалисти съответно на Enchanters и на Sharpshuters – все юначни стрелци, даващи ви предимства в боя.
В третата част на Хрониките ще имате за задача да се преборите с повелителя на Елементите, целящ да… завладее света! А в четвъртата ще трябва да разкриете загадката около изчезването на “Добрите Дракони”.
Не искам да ви разкривам повече от историята. Тя все пак се разказва по начин, различен от досегашните. Тук ще научавате какви точно разговори води Тарнум със своята любима, как “копнее и гасне” по нея, как търси на кого да остави повереното му дете, докато е на боен поход и т.н. Е, не мисля, че това е чак толкова интересно – такива неща и такава история имаше и в един от single player-сценариите на оригиналния HOMM3, а именно Myths and Legend. Там също течеше информация какво се случва по време на играта ви и тя също не е пряко свързана с геймплея, а освен това се основава на гръцката митология, та човек можеше и да понаучи нещо.
Това го споменах, не за да омаловажа най-интересната част на Хрониките, а за да предпазя тези от вас, които биха си дали парите единствено по тази причина. Концепцията на играта не е променена въобще. Няма голяма разлика и в трудността спрямо тази от предишните две Хроники. Отново ще се подвизавате предимно на S и M карти и ще търсите “здравия противник”, който все така ще гледа да не ви се показва и така в очакване на “трудната битка” докато не установите, че неусетно сте минали поредния сценарий…
Филмчетата са добри като анимации, но и там има какво още да се желае – малко са кофти като графика, пикселите направо скачат по екрана ви. Не мога да си обясня защо качеството на картината трябваше да е по-лошо от това на Armageddon’s Blade. Хубавото към историята е, че тя е добре преплетена със стари събития от същия ескпанжън и така ви прави да се чувствате още по-съпричастни. Лошото е, че това е подтикнало дизайнерите на играта да помързелуват още повече и да пуснат някои стари cut scenes.
Хрониките ще се запомнят най-вече с колекционерската си стойност и едва ли ще успеят да стоплят поне малко сърцата на запалените като мен фенове на HMM до излизането на четвъртата част (дано по нищо тя да не напомня тази).
Автор: Иван Атанасов