by PC ManiaДвойка на тая игра, двойка и никаква милост! Авторите да се върнат посрамени обратно в първи клас и да напишат за назидание по сто пъти, че “Клиентът не е овца за стрижене, срещу парите си той все нещо трябва да получи”. Поне някое съвсем малко нещице. Ама не. Тропнали с крак и се заинатили магарешки създателите на това чудо и за изврат решили да направят точно такава игра. НЯМА нищо по-скучно на света. Да ме прощавате за даскалските асоциации, ама такова безсрамно бездарие е непростимо – сякаш някой насила е карал Virgin Interactive да прави играта Hazard и хората отнемайкъде просто са отбили номера. Може и така да е, знае ли човек… Само ми е любопитно под заплаха от какво чудовищно наказание е работил клетият екип.
Hazard е една изсмукана от пръстите RPG/action игра, която е убийствено досадна като геймплей – още в първия половин час става ясно, че три четвърти от времето ще прекарате в размахване на меч като топлийка, в последната четвърт ще обикаляте познатите от много други игри градчета от по пет къщи и толкоз. Героите са съвсем ситни, подтичват грозно и могат да извършват точно по две движения с оръжията си, а именно да бучкат враговете и да блокират техните удари.
Играете с Rick и Armi – снажен левент и гърчава девойка с копиенце, която би трябвало да я бива повече в магиите, но според мен и за това не става. Дядото на Rick е убит от разбойници, а бащата на Armi се е загубил – значи юнакът търси възмездие, а хубавицата е по дирите на безследно изчезналия си родител. Не съкращавам сюжета – двамцата се срещат и си разменят горното точно с по две изречения, а после дружно тръгват из еднакви зелени полянки, зелени долчинки и падинки и убиват ли, убиват гъсеници и зелени чичовци с рога на гърбовете. От гадините чат-пат изпада по нещо – примерно по двайсет пари или някое магическо листо дето възстановява HP или MP. (Горе-долу на това място ще се откажете и ще си намерите по-интересно занимание като да пуснете една прахосмукачка.) В първия град, до който стигате, ви очаква изненадка – беловлас старейшина споделя с вас, че много престъпници са се навъдили по тези земи, а местните герои до един не се връщат от битките и точно вас са чакали с надежда в свитите сърца… Такива ми ти работи. На някого да не му е до болка известна тази история?! Обикновено в такива случаи колегите се съмняват, че авторите са просто кретени. Аз пък твърдя, че тези тук може би са нормални психически, но злоупотребяват с някакви опиати, които ги карат да гледат през пръсти на себе си и на делата си. Като са си спестили и най-малкото мисловно усилие, авторите на Hazard са показали невероятен нюх към всичко безлично и лошо направено във възможно най-слабите имитации на Diablo.
Управлението на играта е съвсем елементарно – маркирате героите и с кликване някъде из картата ги подкарвате. Armi е малко кекава и даже невинните гъсеници лесно й отнемат HP, но ако се опитате да я предпазите и да оставите Rick да върши тежката работа, няма да сполучите – дори да я пратите на другия край на картата, малката палавница самоволно се втурва на помощ с неподозирана чевръстина и обикновено пострадва. В inventory-то имате доста възстановителни листа, но недисциплинираната ги опуква за нула време, да й се не знае… Със стрелките местите камерата из картата, за да огледате околността и за да получите морска болест, а с двата бутона на мишката се биете. Три-четири клавиша изкарват различните менюта или задействат магията, но това е възможно и с мишката.
За посредствената графика героично ще стисна зъби и ще замълча, тя и от картинките се вижда. Досега не предполагах колко разнообразни ругателни думи знам, но всички са неподходящи за изписване.
Интериорите са безлични и изкопирани едно към едно от Corum 3 (намерили от кого да крадат), а пещерите и поляните са съвсем обидни за окото.
В тази игра няма музика. Има две комбинации от по три музикални тона – напрегнато пам-пам-пам, ако сте в гората или на полето и наоколо е възможно да изникнат врагове и едно по-разлято ла-ла-ла, ако сте в населено място и се очертава само да си приказвате с информатори. На който не му харесва, да си я изключи, ако изобщо стигне до града и до второто семпло подобие на мелодийка. Сигурно това е част от ужасяващ експеримент, брутална и абсолютно незаконна употреба на детски труд
обзалагам се, че композиторът е някое двегодишно хлапе и само връстниците му биха били доволни от такъв фон. А звукът, който се лее безспирно, защото непрекъснато се биете, е басовото “Ъ-ъ!” на Rick и по-тъничкото ъ-кане на Armi. Несклонните към мазохизъм да си купят предварително някакви успокоителни, защото повече от 20 минути с Hazard могат да доведат човека до драстични решения спрямо околните или спрямо компютъра.
Тази игра е саботаж, в редиците на компанията Virgin Interactive e внедренa банда диверсанти и ако тя не бъде разкрита овреме, ще загроби имиджа на компанията.
Автор: Елица Тодорова