Harry Potter and the Goblet of Fire

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 дек. 2005

Сякаш всеки от нас иска мъничко магия. Особено по коледните и новогодишни празници, когато вятърът страховито реве „Бу-у-у-у” отвън, докато вие сте се сгушили пред… монитора (е, не всеки има камина, уви). Въпросът тук е дали да разчитате само на белобрадия старец с весело изражение и алени одежди да ви поднесе това късче магия или да използвате алтернативни методи и да оставите забавлението си в ръцете на младия магьосник, който вече четвърта година се поти като в сауна над учебниците в Хогуъртс.

Три е повече от едно

В „Хари Потър и огненият бокал” (последната игра от поредицата – да, тази по филма със значимо БГ-участие) поемате управлението на Harry Potter, Ron Weasley и Hermione Granger. Теоретично погледнато, избирате в кой от тях да се въплътите. То и на практика уж е така, но основният резултат от избора ви е по-скоро козметичен. Тримата магьосници не притежават характерните за предишните части уникални способности за всеки един от тях и няма чак толкова съществено значение кого ще удостоите с главната роля.

Освен това решението ви няма да обезличи останалите, защото поръчвате едно, а получавате три: по стара коледна традиция, тясно обвързана с празничните промоции, така характерни за този магически сезон. Тримата герои рамо до рамо правят заклинания като тук можете да се възползвате да играете с приятел или да разчитате на помощта на изкуствения интелект. Ако трябва да сме точни, играта не предлага точно multiplayer опция, но както споменах, можете да играете с приятел. За целта трябва да използвате един и същи компютър с клавиатура и геймпад. Не можете да играете online или на отделни машини. Ако пък сте сам, си избирате фаворит, когото не можете да сменяте поне през настоящата мисия.

Из прашните магически книги…

Добро попадение, което авторите са запазили от предишните игри, е, че отново използвате един и същи клавиш за различни магии, вместо да ви мъчат с нещо подобно на изпит за пианисти. Например с “C” можете да вдигате обекти във въздуха, да отваряте врати или да изсипвате водна струя, с която гасите огнени езици. Различната магия се задейства в зависимост от обекта, към който заплашително сте насочили магическата си пръчица.

Друго заклинание, което доста ще използвате, е “Jinx”. С тази магия най-общо казано атакувате опоненти. Интересно става, когато използвате преимуществото на това, че разполагате с трима герои. В битка например можете да комбинирате силите си. Един от вас може да вдигне зашеметения враг във въздуха, така че той да не може да ви атакува. Същевременно вторият герой може да направи магията „Jinx” и да се възползва от безпомощността на гадината, за да я изкара от строя.

По време на битките се срещате с всевъзможни същества, с които трябва да се разправяте. Интересни са например саламандрите. Кожата им е изгаряща и те се движат в огнена прегръдка, но можете да унищожите изгарящите им “одежди”, ако използвате магията, с която насочвате водна струя. След това трябва отново с „Jinx” да се биете срещу вече загасените саламандри. Но това е само един пример, играта предлага много голямо разнообразие от тактики, с които трябва да експериментирате.

Други интересни дейности, които ще извършвате в играта, подозрително носят намек за инструментите на труда, посредством които по научен начин може да се разбере всичко, което ви е приготвило бъдещето. А именно… боб и карти. Е, няма да хвърляте никое от тях, но такъв ви бил късметът. Ще събирате магически бобчета и с набъбващата си бобена колекция ще закупувате карти. Това са специални upgrades, с които можете да развивате всеки от тримата герои. Така например можете да засилите силата на своите атаки или издържливостта си, да увеличите продължителността на magicus extremus meter-а. Всеки от тримата ви герои обаче може да използва максимум три карти, които сте купили в една мисия. Освен това всеки от тях има своя собствена колекция от боб и карти.

За да прогресирате в играта, трябва да събирате Triwizard щитове. Така отключвате следващите мисии. Когато преминавате през дадено ниво за първи път, е наистина интересно – има любопитни пъзелчета, странни създания, добра атмосфера. Лошото е, че умишлено е предвидено да преигравате някои от нивата, за да съберете необходимите ви щитове, а най-неприятното е, че търсейки ги из нивата, нямате ясна индикация, кога сте ги събрали и можете да прогресирате към следващата мисия.

Живот като на кино

За да не оставя у вас впечатлението, че играта и филмът си приличат само по заглавието, все пак ще спомена, че не е така. Ако очакванията ви са да чуете нещо за Виктор Крум и България, ще се изпълнят, макар че в играта те са наистина просто бегло застъпени като тема. Ако пък се чудите дали играта стриктно следва историята на филма, отговорът е: и да, и не. Заглавието се придържа към приключенския елемент, но някои други увъртания около story-то са ви спестени. В тази връзка трите изпитания за шампионите, разбира се присъстват. Малко преди финалната си среща с Волдеморт ще сте летели на метла, бягайки от дракон и ще сте се гмуркали в дълбините на Черното езеро.

Тези изпитания наблягат по-скоро на състезателния ви дух и се очаква за малко време да свършите много работа. Тук не се изисква да събирате каквото и да е или да разглеждате наоколо. Според мен това определено е добро попадение, което освежава геймплея.
Преди да премина към финалните редове, обаче мисля да ви се оплача от един технически аспект на играта: камерата. Определено не ми допадна, подбрани са ужасно неудобни гледни точки.

Outro

Да се върнем към Коледния дух. Нали помните, че вън е студено и вие сте се гушили пред мониторите? Искате да усетите магията. „Хари Потър и огненият бокал” ви предлага точно това омагьосване. Може би не с бокал, пълен с огнена течност и всъщност не по случай празниците (разчитайки, че с това можете да се справите и без Хари). И все пак го прави по един достатъчно приятен начин, който можете сами да оцените, ако харесвате по-леките и разтоварващи игри и сте готови да преминете през всички тайни кътчета на Хогуъртс и Забранената гора.

Автор: Лили Стоилова