by PC ManiaАх, Cryo, Cryo, Cryo…
Всеки път си казвам така и със съжаление поклащам глава, когато ми попадне игра на прочутата френска фирма, работеща вече близо десетилетие в бранша на компютърните игри. Тези брилянтни мозъци създават истински шедьоври на хартия, концепциите за игрите им често са неотразими и изключително оригинални, но крайният продукт почти винаги е незадоволителен. Наистина е чудно как историята се повтаря с всяка нова игра на Cryo: сюжет, който смайва с оригиналността си, красива графика, перфектни звуци, изпипана музика и на фона на всичко това, геймплей, който отчайва само след няколко часа игра. Необяснимо е как такива добри идеи редовно биват опропастявани от груби грешки в дизайна и нескопосан интерфейс. Убеден съм, че ако тези концепции можеха да попаднат примерно в ръцете на LucasArts или Sierra непременно щяха да се родят шедьоври. Жалко е също, че вместо да се усъвършенстват в направата на приключенски игри, където имат доста добри попадения (напр. The Lost World, Atlantis, както Versailles и Egypt, които са с историческа тематика), Cryo се люшкат от жанр на жанр – напоследък опитват пробив в екшъните и дори реалновремевите стратегии (Saga, Deo Gratias), което определено не им се отдава. Доказателство за това е и най-новият им хибрид между Alone in the Dark и Tomb Raider – Guardian of Darkness.
В Guardian of Darkness можете да се насладите на магнетичното присъствие на вокала на Smashing Pumpkins – Били Коргън, който е в главната роля. След като е изритан от групата от Д’Арси и Джеймс Иха (което всъщност е невъзможно, но нали в крайна сметка играта е с фантастичен сюжет) Били Коргън търси начини да си възвърне славата.
След отказа на Трент Резнър от NiN за съдействие по сформирането на убийствен дует, гологлавият Коргън съвсем се чалва и решава да изостави музиката. Той започва да търси утеха в езотерични и спиритуалистични занимания, прочита всички книги на Пако Рабан, твърдо убеден, че филми като “Ловци на духове” не са забавни, защото са прекалено близки до реалността. Новите му интереси скоро го подтикват да се заеме с една изключителна модерна и доходоносна професия – екзорсизъм (състои се в прогонване на дявола или на “палави” духове). Мрачната особа на Били Коргън и завидните му умения спомогнали за светкавичното му издигане в “занаята”. Скоро популярността му толкова се разраснала, че услугите му били потърсени от странна свръхсекретна организация, наречена “Порталът”. Всъщност членовете на тази организация са пазители на портала, който свързва живота и смъртта: там можеш да влезеш, но никога да се завърнеш. Проблемът се състои в това, че някои по-хитри мъртъвци все пак успели да направят междупространствения скок и се озовали в света на живите, нарушавайки баланса. Целта на екзорсиста Били е да справи с нахалните духове и да ги върне там, където им е мястото (къде, по дяволите, е то?).
Нашият гологлавец ще трябва да изпълни 10 мисии за организацията, които ще го отведат на изключително необичайни места като например музей за предколумбийско изкуство, нелегален склад за алкохол по времето на сухия режим, ресторант за бързо хранене, цепелин и т.н. Безплътните твари (сиреч духовете) стават по-могъщи с всяко следващо ниво и Били, подобно на Егон Спенглер (очиларкото от “Ловци на духове”), ще трябва да измисля все по-неконвенционални подходи, за да ги прогони. За разлика от “ловците”, нашият човек няма да използва разни бутафорни машинарии, а набор от различни магии и способности, които ще придобива постепенно в процеса на игра. За използването на магиите той се нуждае от специална субстанция, която се добива най-често чрез изсмукването на отрицателната енергия в свърталищата на отвъдните сили и трансформирането й в положителна. Играта се управлява като Tomb Raider, но в нея е наблегнато преди всичко на изследването и разгадаването на паранормалните мистерии, прилагането на магии на точно определени места, а също така намирането и използването на разни предмети и артефакти. Идеята с различните магии в екшън-приключенска игра, придаващи й лек RPG-оттенък, е наистина новаторска, но реализацията е под всякаква критика. GoD (съкращението не означава Бог, а “божествено тъпа игра”) просто не може да ви грабне с нищо: неудобен интерфейс, нескопосана, ръбеста графика, плачевно лоши звуци и AI, което може да ви разсмее с неадекватността си. Самото действие е скучно и откровено досадно, мотивацията да прогонвате духове се изпарява още през първите 15 минути, като след това ви обзема нескрит гняв към тази дилетантска боза, а както е рекъл мъдрият Йода: “гневът води към омраза, а омразата – към страдание”. По-добре не бих могъл да го кажа. Всъщност в главната роля дори не е Били Коргън, а някакъв противен темерут на име Екна, който очевидно се взема прекалено насериозно и през цялата игра не обелва нито една дума. Тъпият му джеймсбондовски лаф (за съжаление и единствен): “Казвам се Кат’р, Екна Кат’р, монах-екзорсист”, можа да изтръгне от мен само състрадателна усмивка. Първоначалното ми безразличие към плешивеца скоро се смени с антипатия, а в по-късните нива и с нескрита омраза и отвращение.
Господи, презирам го!
Играта, подобно на главния герой, страда от остра липса на чувство за хумор и за разлика от Alone in the Dark, атмосферата й в никакъв случай не може да събуди някакъв интерес. Екшън елементите са не само смехотворни (стрелба по някакви лигави неща, които се появяват по стените и дуели с духове), но и изключително досадни. Да си призная честно, пряко сили стигнах до четвърта мисия и нервичките ми не издържаха.
Французите от Cryo са известни, ако не с друго, то поне със стилно направените си и визуално изпипани игри, така че за мен е голяма мистерия как под техните изтънчени ръце се е родил този бъгав, недодялан продукт, който не може да се похвали с нищо повече, освен с оригиналната си идея.
Ако сте абонати на “Феномен” или “Психо”, носите в чантите си амулети или рисувате на пода вкъщи пентаграми, ако редите карти Таро преди лягане, а “Кабала” е настолната ви книга и хората ви отбягват, значи Guardian of Darkness е вашата игра. В противен случай: долу ръцете от нея. Със сигурност можете да намерите по-приятни забавления.
Автор: