Grim Fandango

Преди няколко години един от шефовете на компанията Lucas Arts отишъл да прекара лятната си ваканция в Мексико. Там похапнал малко от мексиканската екзотична кухня, обърнал специално внимание на местната текила и преживял няколко романтични приключения (надявам се жена му да не прочете настоящото списание). А когато си тръгвал, си купил за спомен няколко calaveras. Предполагам, че не знаете какво е calaveras, ето кратко обяснение – според мексиканския фолклор мястото, където отиват мъртвите след смъртта си, е огледално отражение на света на живите.
Мъртвите ходят на работа, пиянстват по кръчмите, женят се помежду си и се раждат малки скелетчета (които после бягат от часовете по математика и ходят да играят на Tomb Raider 3). А за наивните американски туристи мексиканците правят малки кукли-сувенири на тази тема – именно те се наричат calaveras. Така се е появила идеята за Grim Fandango, за главния герой Manuel Calavera и за неговите приключения в Land of the Dead.

Историята е съвсем проста – преди да достигне до The Land of Eternal Rest всеки мъртвец трябва да премине дълъг и опасен път през земята на мъртвите – това пътешествие трае цели четири години, а пътят е осеян с разпилените кости на тези, които никога няма да достигнат до мястото си за вечна почивка. И тук вече се появява тънката разлика между различните мъртви – тези, които приживе са водили праведен живот (или чиито близки са им направили богато и пребогато погребение) имат право на специални условия и специален транспорт, за да направят пътуването си; докато останалите трябва да нарамят торбичка на рамо и да се отправят пеш. За щастие има и трета възможност – всички дейности в страната на мъртвите се ръководят и надзирават от Department of Death, а за това е необходим и многоброен разнообразен персонал. По този начин някои от мъртвите могат просто да “отработят” своето ако не луксозно, то поне сравнително безопасно последно пътуване. Ето как стигаме до нашия герой Maни – той се е уредил като travel agent в учреждението – занятието му е да отскача до света на живите и да прибира (със сгъваемата си коса) душите на починалите, след което им продава необходимите билети и урежда документите за последното им пътуване. Проблемът е обаче, че Мани не е на твърда заплата, а на комисионни – колкото повече и по-платежоспособни (или праведни) души успее да обслужи (да клъцне с косата), толкова по-бързо ще събере необходимите пари за собственото си пътуване. С една дума, лесна работа… ако не беше шефът му Don Copal и неговото протеже Domino Hurley. По някаква странна случайност всички “тлъсти” клиенти се падат все на Domino, а за Мани остава само ултиматумът на шефа му, че ще изхвърчи на улицата, ако не си размърда тазобедрените кокали и не докопа някой и друг първокласен клиент… А календарът вече сочи 31 ноември – the Day of the Dead (доколкото си спомням – религиозен празник на католиците, а и на протестантите, които обаче май го наричаха Halloween). На този ден мъртвите се връщат в света на живите и празнуват със своите близки и приятели – но не и Maни, който е съвсем самотен и по този случай остава дежурен в офиса си.

Тук се намесвате вие – в един елитен ресторант е станало масово отравяне и всички дежурни агенти се отправят към местопроизшествието с косите си; това е шанс за Maни – навярно сред жертвите има доста богати гуляйджии! Само че и Domino не дреме – хитро и тарикатски отпраща шофьора на Manny, като му казва че може да ползва почивен ден по случай празника – а на агентите на Department of Death не е позволено сами да управляват служебните си автомобили (какво по лесно от това “случайно” да бутнат някой пешеходец от света на живите!).
Това е първата ви по-сериозна задача – да си намерите нов шофьор. За съжаление Manny изглежда няма много мозък в черепа си, защото когато най-сетне успява да свърши тази свръхелементарна задача, от отровените гуляйджии не е останал почти никой… и това е повод за Don Copal да отправи съвсем сериозно последно предупреждение към нашия герой…

Ще последват още няколко по-дребни приключения, след което щастието най-сетне се усмихва на Maни – ще срещне прекрасната (по стандарта на мъртвите, разбира се) Mercedes Colomar! Тя е не само първокласен клиент (което ще донесе тлъста комисионна), но като че ли ще стане и голямата любов на Мани… или поне така изглежда, тъй като се оказва, че всъщност на Mercedes се полага най-мизерният възможен билет за пътуване… независимо от документите, в които уж пише друго! Май Мани пак нещо е омотал – и това е прекрасен повод за шефа му Don Copal да го изрита на улицата!!! Сбогом работа… сбогом луксозно пътешествие… сбогом Mercedes… освен ако Manny Calavera не се отправи след нея в дългото и опасно четиригодишно пътешествие и не успее да разгадае WTF става в страната на мъртвите и кой е виновен за тези странни събития!

Какво още може да се каже за играта – може би това, че се поддържа 3D-режим и че цялото управление се извършва само от клавиатурата. Последното е доста удобно, но все пак ще ви трябва доста време докато посвикнете да местите в правилната посока кокалите на Мани; освен това на мен ми бяха много смешни статиите в някои западни списания, в които управлението само с клавиатурата (без мишка) бе обявено за революционна суперновост! Ей, то бива, бива, ама толкова къса памет май не е на добре! Все пак не е минало чак толкова много време от началото на десетилетието, когато използването на мишка в някоя игра бе повече изключение отколкото правило, но какво да се прави, Lucas Arts харчат много пари за реклама и всички западни списания се стараят да пишат повече хвалби за тях.

И да не забравя – ако се окаже, че ви е много трудно, може да ни изпратите e-mail и да помоля колегата от Калифорния Ник Мортимър да спретне един малък solution за следващия брой.

Автор: Генко Велев