God of War III

Наскоро ми попадна едно интервю с „гейм режисьора” на първия God of War – Дейвид Джафи. Попитан дали му се е искало да включи „морални избори” в играта, той отговори, че подобен елемент (макар и интересен за него лично) само би разводнил усещането ни за Кратос. После добави, че Кратос е герой, който можеш само да съпътстваш в приключението му, но не и да подритваш в каквато посока си поискаш. Какво да кажа – Джафи очевидно не е случаен човек. В това негово твърдение е събрана есенцията на „изживяването”, наречено God of War. Може да не одобрявате някои от детайлите в играта, можете да не си падате (като мен) по екстремното й насилие, но искате или не, ще ви се наложи да уважавате изборите на нейните създатели. И то не защото те ви принуждават, а защото разбирате, че ако махнеш и една прашинка от общата „смес”, магията като нищо ще изчезне. В този ред на мисли, нека ви успокоя –

магията е все още тук

И още как! Уводните двайсетина минути от играта ще ви оставят (колкото и банално да звучи) без дъх. Наистина никой не се е приближавал дори (а и едва ли ще се приближи скоро) до епичността и мащаба на God of War. И сега, когато хората от Santa Monica Studio най-после държат в ръцете си изумителната мощ на PS3, нищо и никой не може да ги спре да демонстрират своята визия в пълния й блясък. Изумително, наистина изумително! Всъщност, още в самото начало, новият God of War прави такъв гигантски скок, че поддържането на същото (или поне сравнимо) ниво по протежението на цялата игра се превръща в истинско изпитание. Изпитание, с което екипът на студиото се справя героично. С препъвания и задъхване тук и там, но определено достойно. Дори да не сте сред най-върлите почитатели на поредица, едва ли сте пропуснали да научите, че

този път Кратос се цели високо, много високо

Дали Зевс ще го отнесе или не, това оставям да разберете на вас самите. Но просто се замислете за миг. В предишните игри, епични и впечатляващо мащабни сами по себе си, всичко, което се искаше от нас, бе да сритаме задника на Арес. Този път срещу Кратос се е изправила цялата Олимпийска дружина, от-до. На това му се вика вдигане на летвата, а?! Като всеки велик воин и Призракът на Спарта разбира, че за такава битка ще му трябват могъщи съюзници. Гея и нейните деца, титаните, изглеждат точно като правилните „хора” за работата. В тоя ред на мисли, противно на очакванията (напомпани солидно от рекламната кампания на играта) господа Титаните играят сравнително скромна роля в новия GoW епос. Не че съм точно разочарован, но ми се струва, че това си е чиста проба пропуснат шанс. В същото време последното нещо, в което можете да упрекнете новото издание на поредицата, е липсата на добра история. Макар да не става въпрос точно за древногръцка драма (и слава богу) сюжетът на играта е повече от добре заплетен, без да изпада в ненужна страст към драматичните обрати. Полейте всичко това с феноменалния санудтрак и ще получите сигурна рецепта за често настръхване на космите по врата (и навсякъде, където ви се намират такива).

God of War III е безспорно едно тотално ангажиращо изживяване

Но няма как да подмина и болезнената тема за липсата на нови идеи в играта. Този път, обаче, аз изцяло подкрепям идеята на дивелъпъра да заложи на проверената и доказана геймплей формула. Правенето дори само на арта по едно такова заглавие е един истински, титаничен подвиг. Полирането му до тотален блясък, а после и напасването му спрямо технологичните ограничения и изисквания, е също не по-малък героизъм. Не забравяйте също, че God of War III ползва изцяло нов, създаден именно за целта енджин. Мога само да уточня, че студията, способни да се справят с такова предизвикателство на такова ниво, и да постигнат такъв резултат в рамките на един доста стегнат срок за изпълнение, вероятно се броят на пръстите на едната ми ръка. Ако по някаква странна причина хората от Santa Monica Studios бяха решили да правят и геймплей революция в същото това време, мисля, че дори те щяха да си счупят врата. Както чудесно знаете, аз лично доста обичам да мрънкам за липсата на нови идеи. Щом нито веднъж в малко над 12-те часа, които ми отне да врътна God of War III, не усетих и капка досада или какъвто и намек за скука, значи може би просто наистина не е трябвало да се променя каквото и да е. И спокойно – макар това да е все същият, абсолютно познат геймплей, приятни изненади определено няма да ви липсват.

Новите неща са там, макар и не революционни

Но пък и няма да ви тресе така характерното за продълженията déjà vu чувство, гарантирам ви. Като цяло те до едно са сработили чудесно – новите оръжия (както и новият по-директен начин за превключване между тях), „управляемите” изчадия и прочее, всичко това ще ви осигури предоволна доза „новости”. Дори „манажерията” на новата игра е достатъчно вълнуваща сама по себе си. Дори познатите „гадове” са претърпели (логично) такъв сериозен фейслифт, че на практика все едно ги срещате за пръв път. Изцяло нови добичета също не липсват и те са еднакво впечатляващи както като визия, така и като геймплей механика. Голямата слабост на поредицата като цяло, уви, е все още тук. Все така фиксираната камера има някои огромни плюсове, в чисто техническо отношение. Как иначе си мислите се постигат тези  уникално гладки анимации и този наистина феноменален контрол? Но (точно както в предишните заглавия) този тип камера върви и с някои уникални, най-вероятно непредотвратими гафове. Най-сериозните от тях са свързани с

и без друго проблематичните „платформър” секции

или с други думи – с подскачането от едно място на друго. Пригответе се да скърцате със зъби и като цяло да умирате доста по-често от падане в бездни, отколкото от някой фатален удар на своите противници. Нищо чак толкова драматично, бързам да уточня. Просто в игра като тази всяко малко недостатъче изглежда като сериозна издънка. Другият далеч по-малък, но все пак проблем е свързан чисто и просто с невъзможността да се огледаш като човек. Звучи почти смешно, поне докато не поиграеш няколко часа God of War III. Гаранция, че още в първия час ще ви се прииска отчаяно да се огледате наоколо, поне няколко пъти. От чисто естетски съображения. Просто „декорите” (като всичко останало в тази игра) са толкова невероятно красиви, мътните го взели!  Хората от Santa Monica можеха да пуснат един бутон „а сега се огледайте”, а-ла Gears of War… Нищо, следващият GoW дебне зад ъгъла.

Продължение?!?

О, бъдете сигурни в това. Да, знам, че засега няма никакви официални анонси. Освен, разбира се, този, че това на практика била последната глава от сагата за Кратос. Доо-бреее… Както кажете. Иначе въпросът какво крие бъдещето (или миналото) на Кратос е повече от интригуващ. Първото нещо, което можем да очакваме, е поне още едно (а най-вероятно и повече) PSP заглавие със същата марка. Няма лошо, но не точно с това са свързани големите ни надежди, нали? Онлайн игра? Не е никак изключено. Епизодични допълнения? Почти сигурно. Нови жанрове? Пази Боже! Странни „spin-off”-и  (или с други думи – безумни идеи за това как да се изцедят още пари с минимум усилия)? Дано ни подмине тази горчива чаша, но – уви – заплахата съществува. Всъщност, знаете ли какво? Теглете ми една, ако ви се прииска, но аз ще бъда адски благодарен, като геймър, дори това да е последното свястно нещо с „God of War” в началото на заглавието си. Особено след HD преработките на първите две игри всеки фен на жанра има нещо наистина невероятно в ръцете си, към което да се връща отново и отново. Отново мое лично мнение, но все пак си мисля, че оттук нататък God of War просто няма накъде да отиде. Поне не нагоре, където поредицата достигна абсолютния си връх. Встрани (ако ме разбирате), може би, не задължително за добро. И нека ви кажа още нещо на финала – аз ще съм безкрайно щастлив, ако създателите на следващата игра с тази марка (защото се съмнявам, че това ще са отново Santa Monica Studio) ме опровергаят тотално. Кралят е мъртъв, да живее Кралят!

Автор: Ивелин Г. Иванов