Космосът е голямо място. Знам, че сте наясно с този въпрос, но ми се искаше да го уточним. Като повечето наистина огромни неща, той е празен. Вземете за сравнение държавния резерв на България или главата на автора на настоящата статия, например. Освен че е огромен, космосът е също толкова безинтересен – хиляди светлинни години, пълни с нищо, а когато се появи нещо, то или е твърде горещо, за да го приближиш или твърде студено, за да става за ядене. Тук се намесват игрите, за да ни извадят от обикновената скука на обкръжаващата ни реалност.
Galactic Civilizations II е игра, която кара космоса да оживее. В нея ще срещнете цели 12 извънземни цивилизации, с които ще трябва да си поделите галактиката. Endless Universe е самостоятелно допълнение към серията, което включва в себе си и предишните два експанжъна Dark Avatar и Twilight Of the Arnor, заедно с всички новости, прибавени в тях. Играта е от жанра, познат отвъд океана като 4Х, или eXplore, eXpand, eXploit, eXterminate. На родна почва, дефиниран от известни литературоведи (добре де, от мен), той се превежда като СЕКС – изСледвай, увЕличи, еКсплоатирай, уСмърти. Това означава, че ваша милост ще трябва да се занимава с абсолютно всичко в междузвездната ви цивилизация. Имате почти пълен контрол върху всички аспекти на империята си – военен, изследователски, икономически и т. н. А понякога животът е много по-добър без подчинени – питайте нашия главен редактор.
Живот в космоса
Поставяте основите на империята си, като започвате само с една-единствена планета, с по един миньорски, разузнавателен и колонизиращ кораб, а технологиите ви са развити дотолкова, доколкото междузвездните ви консерви поне не се разпадат в открития космос. Целта е да се развиете до просперираща империя, населявана от щастливи жители и разполагаща със стабилна икономика и без финансова криза в банковата система. Как ще постигнете това зависи само от вас. Можете да изберете пътя на войната и да завладявате всичко с твърда повърхност, което забележите. Можете обаче и да се опитате да го привлечете на своя страна с дипломация. Вярно, че с добра дума и армада бойни кораби можете да постигнете повече, отколкото само с добра дума, но понякога ще ви се налага да се въздържате от открита враждебност.
Собствените ви планети ще се нуждаят от нови сгради, за да увеличат производителността си. На близките астероиди трябва бъдат пратени миньори, космическите аномалии трябва да бъдат изследвани, а поданиците ви трябва да бъдат радостни, че живеят в най-готината империя в галактиката. За съжаление, ако не са съгласни с последното, няма възможност да ги пратите на каторга в наказателна колония или да ги изстреляте през торпедните люкове.
Другите цивилизации също не са никак глупави и няма просто да стоят и да гледат, докато вие завладявате безценните (или безполезните) планети по границите си. Понякога ще е по-добре да подходите внимателно и да сключите договори със съседите си, за да можете да обменяте технологии и ресурси. Приятелски настроените AI играчи са и доста колегиални, като често ви изпращат ресурси и флоти в подкрепа на собствената ви армия, когато сте във война с някого.
Говорейки за война, тази игра едва ли ще допадне изключително много на феновете на гигантските баталии – уви, битките се водят повече или по-малко автоматично и техният изход зависи повече от решенията, които сте взели преди това. Което е жалко, защото един от основните плюсове на играта е възможността да преправяте външния вид на космическите си кораби. Изобщо, доста неща в тази игра може да се пипнат по някакъв начин – можете дори да създадете своя собствена раса, ако останалите цивилизации не ви допадат по някаква причина. Не знам колко хора ще се възползват от опциите за редактиране обаче, защото в играта вече има почти всичко, което ви трябва, и частта с правенето на кораби не е задължителна. Ако искате, можете да закачите още две оръдия към поредната си летяща каруца, но, първо, това не е Spore, така че не очаквайте много и – второ – в джитката най-вероятно вече е включен друг, по-добър кораб, който да използвате.
Вакуумът
Играта е доста неприятелски настроена към нови играчи. Ако директно се впуснете в екшъна, бързичко ще се убедите в това. Екранът ви е претъпкан с опции, постоянно се отварят разни екрани, пълни с подменюта, които от своя страна са пълни с още екрани с подменюта. Почти нищо не се обяснява in-game и за да разберете какво изобщо се случва, ще трябва да прегледате десетината видео-туториъли. От една страна те са доволно подробни, така че вероятно ще загреете сравнително бързо кое как се прави. Те обаче страдат от факта, че са именно “видео” туториъли – тоест без капка интерактивност и на вас ще ви се наложи да назубрите разните пинизи.
Като цяло Galactic Civilizations II: Endless Universe създаде у мен усещането за дежа вю. Всички тези теми и елементи са били използвани до откат в много други игри и не са се превърнали в тотални клишета само заради сравнително ниската популярност на жанра. Трудно е да се каже кой от кого е крал идеи, важен е крайният резултат, а той е – щом си играл една 4Х походова космическа стратегия, значи си играл всичките. Имаме стандартните обикаляне на космос, колонизиране на планети, водене на преговори… Знам, че може да звучи малко глупаво, все едно да се оплаквам, че в историческите стратегии винаги има мечоносци, стрелци с лъкове и конница. Но другите стратегии някакси успяват да се измъкнат от този капан и често са напълно различни една от друга и като замисъл, и като реализация. Космическите 4Х стратегии не са. Време е нещо в този и без това периферен жанр да се промени към по-добро. Иначе след време единствената космическа стратегия, която ще играем, ще бъде Spore 2.
Автор: Пламен Димитров