Не е точно city builder, но трябва оптимално да подредите своите сгради и да осигурите нужните ресурси.
Не е RTS, но трябва да ръководите армии в реално време.
Не е тактическа игра, но трябва правилно да използвате терена и уменията на своите бойци.
Що е то?
Ами Frozenheim.
Към Валхала!
От всички изброени жанрове, Frozenheim е най-близко до реалновремевите стратегии. Да, имате различни ресурси които трябва да събирате, подданниците ви имат нужда от храна, вода и различни сгради които да повдигат настроението им. И да, това как ще използвате терена, климата и различните видове войски има значение за крайния изход на битката.
Но главното, независимо дали играете кампанията, skirmish срещу компютъра или в мултиплейър с до 7 противника, е самата битка. За да победите, трябва или да надделеете до врага, или (в кампанията) да стигнете до определена цел, която винаги е тежко охранявана.
Преди да стигнем до там обаче, нека започнем от самото начало. Преди каквито и да е помисли за завладяване на чужда територия, трябва да изградите основите на своето селище – с други думи храна, дървесина и къщи за хората. В последствие ще ви трябват и по-сложни ресурси като камъни, желязо, кожи и брони, но в самото начало една колиба на дървосекачи и две рибарски лодки би трябвало да ви стигнат. Тук идва и първата особеност на Frozenheim – ресурсите са крайно ограничени. На практика всичко, освен някой източници на храна, е в малки количества по картата, и изчерпите ли ги, единственият начин да си набавите още е да търгувате в market place (често, срещу крайно неблагоприятни цени). Това значи, че е добре да разположите сградите си за ресурси така, че да имат повече от един източник наоколо – например, повече от една купчина камъни. Или това, или рано или късно ще ви се наложи да срутите сградата и да я построите наново другаде, хабейки време и ценни ресурси.
Важно също така, е да разположите правилно и своите “социални” сгради – лечебницата например, не само бавно лекува стоящите наблизо войни, но и покачва морала в домовете които са достатъчно близо. Кладенецът пази от пожари, и също покачва настроените в околните домове. С други думи, има значение къде точно ще поставите почти всяка сграда, а пространството с което разполагате често е крайно ограничено.
В един момент трябва да изберете и своят клан – най-близкото до различни раси в играта, от които зависят технологиите които ще имате и до определена степен – бъдещата ви стратегия. Всеки от четирите клана има свои особености (вълците имат по-силна атака, кланът на гарваните разчита на скорост и по-добри лечители), но като цяло разликите не са особено големи и няма чак толкова голямо значение кой ще изберете.
Успеете ли да изградите стабилна икономика, време е да нападате. За жалост, количеството единици е крайно ограничено – имате скаути, стрелци с лък, три или четири (според зависи кой клан сте избрали) вида пехота и няколко обсадни машини. Липсата на разнообразие не би била проблем, ако голяма част от и без това малкото единици не бяха излишни. На практика стрелците нанасят неразумно високи щети, така че щом направите 2-3 групи от тях, и добавите някаква пехота да забавя враговете докато стрелците ги унищожават, победата ви е в кърпа вързана. Това обезсмисля голяма част от наличните опции и ъпдейти, както и слабо застъпените тактически опции (за пример, пехотата ви може да се крие в гората, ставайки невидима докато врагът не се приближи на няколко крачки)
На почти всяка карта можете да намерите пръснати и определен брой рунически камъни, всеки от които веднъж завладян, ви дава достъп до силите на дадено скандинавско божество. За пример – камъкът на Фрея ви дава достъп до сила създаваща гора на посоченото от вас място (крайно удобно в по-късен етап, когато сте изсекли всичко). Съберете ли всички камъни (шест на брой) ще получите и умението Рагнарок – викингски еквивалент на атомната бомба, което можете да изсипете над земите на врага. Имайте предвид че почти всички сили са нечестно добри, и презареждат доста бързо, та е въпрос на избор дали ще ги използвате в тази и без това сравнително лесна игра.
В много късен етап, ще можете да привлечете към себе си и един от няколкото налични герои – изключително силни единици, способни сами да обърнат посоката на битката. За съжаление, това обикновенно се случва толкова късно, че изхода вече така или иначе е решен.
Оценка
Въпреки своите минуси, Frozenheim е приятна игра, особено на фона на доста мижавия избор от нови RTS. Графиката е страхотна, музиката и озвучаването са на ниво,и като цяло – геймплеят работи.
От друга страна, няма как да не се отбележат и няколко големи минуса. Опитвайки се да направят микс между няколко поджанра, програмистите от Paranoid Interactive не са задълбали достатъчно в нито един от тях. Икономическата част е постна, стратегическата – небалансирана, а тактическите елементи на практика не влизат в употреба (за пример – има значение дали войниците ви се спускат надолу по хълм, или се изкачват. На практика обаче, хълмовете са предимно по краищата на картата, и рядко се превръщат в бойно поле).
Има какво да се желае и на тема стабилност и бъгове – макар и играта да зарежда много бързо, и да се държи стабилно през повечето време, понякога има неприятен лаг. Бъгове също има доста, вариращи от забавни (една от лодките ми пълна с бойци започна да плува по сушата) до потенциално развалящи играта (неведнъж мои бойци някак си пропадаха под повърхността на картата – хем бяха там и можех да ги движа, хем не бяха).
Последно – AI-то на противника не съществува. Единствената стратегия позната на враговете, е от време на време да пращат няколко единици по най-краткия маршрут към вашата база.
Ако си затворим очите за изброеното, Frozenheim е приятна, разчитаща на скорост и добра преценка стратегия, с красива графика и нелош, макар и беден откъм опции, мултиплейър. Тъй като дори без намаления, играта е на цената на една добра пица, може би трябва да и дадете шанс.