Freedom Force vs. the Third Reich

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 03 апр. 2005

Навремето имаше едно много сладко анимационно филмче по Fox Kids – The Tick (кърлежът). Зад привидно клишираната му концепция (супергерой с неговия верен помощник) се криеше нещо повече. От първата секунда с въвеждащите надписи до последния миг всеки епизод бе така пропит с ирония, та ум да ти зайде. На фона на поредната мисия за спасяване на света, сценаристите и аниматорите успяваха да се избъзикат с цялата западна комикс-култура, с нейните най-видни супергерои и с американския начин на живот като цяло. Не знам защо, но продължението на Freedom Force ме подсети именно за това филмче.

Предисторията

Freedom Force 2 е последствие на едноименната игра от преди почти две години. Една доста иновативна ролева идея, взела в ръцете си концепцията за супергероите и праснала ги в приятно изглеждащ 3D свят. В общи линии геймката беше лека и приятна, най-добре сравнима на ниво геймплей с произволна серия на Diablo, но във вариант със супергерои. Изглежда е събрала доста фенове и е оправдала вложените средства, за да се стигне до втора част. Тя обаче леко понамирисва на експанжън.

Историята

Някъде, далече в галактиката, една синя топка се врътка около една по-голяма червена и гореща такава. Около 2% от населението й, зависещи изцяло от малки зелени хартийки и златни дрънкулки по ръцете, се смятат за най-важните обитатели на този свят. В едно доста голямо градче обаче се случва нещо неочаквано. Странна Хикс-енергия, минаваща през пространството, помита няколко нищо неподозиращи човечеца и ги дарява със странни умения. В зависимост от личността на всеки и конкретната ситуация тези способности варират. И май единственото общо нещо между тези представители на вида Хомо Сапиенс е неопределимото желание да носят бельото си над панталоните и да да летят. “По-добрите” от тях решават да създадат нещо като лига, чиято цел е да предпазва невинните от злото. А то идва под формата на извънземни атаки, луди учени, кофти мляко в бакалията и цял куп други свинщини, които сме склонни да си причиним пак заради малките зелени хартийки.

Но на сцената се показват нови играчи – отново засегнати от странната космическа енергия. Тези агенти, проявили силен афинитет към по-гадните човешки страни и слабости, предпочитат да използват силите си за лична облага…. И така – нека сблъсъкът между двата вида супергерои да започне сега. Както и сами виждате, комиксовото клише не само че не е избегнато, а върху него се гради целият чар на играта. А, и забравихме да споменем името на основния лошковец – Blitzkrieg, което в комбинация със заглавието може да означава само едно… Правилно, познахте… Пичелите! Отново ще се понесем петдесетина години назад, за да вземем дейно участие в разрушаването на n-тия пъклен нацистки план.

Отборът
Ще се сблъскате с истинска плеада от добри и лошкови суперпичове. Всъщност всеки един от тях вече сме го виждали, но с друг костюм и име. Ел Диабло – огнения латинос, е еквивалентът на FireBoy от Фантастичната четворка. Men Ant пък е един от най-големите бъзици със Spidermen. Ще се сблъскате и с игровите версии на Ironman, Punisher, War Machine, Ice man, Jeen Gray  Professor X от X-Men поредицата. Изобщо пичовете от Irrational не са пощадили никого.

Образът на всеки един от героите е изграден с адски много комичен патос, а на въпроса защо са си играли да създават тези “скинове” за вече съществуващите супергерои Ken Levine – един от водещите дизайнери на компанията, обяснява, че от една страна придобиването на франчайзите би излязло доста солено на сравнително малката компания, а от друга – първоначалните собственици биха наложили доста ограничения относно мястото на техните питомци в евентуалната история.

Но да се върнем на геймплея. В началото на всяка мисия (чиято цел се свежда под една или друга форма до изтрепване на сите лоши, докато героят Х не трябва да гушва букетчето) си избирате четирима войни на доброто и праведността, с които да поведете справедливия си поход.
Всеки един от тях има нормална ръкопашна атака, някаква форма на стрелба и 3-4 специални умения, които изискват повече енергия върху главите на противниците. След всяка мисия пък ще можете да ъпгрейднете качествата на проявилите се герои, да напомпате някоя от магиите им или да намете на своя страна нов боец. Точките, които печелите в края на всяко ниво и ви позволяват гореизброените действия, падат основно от изпълнение на конкретно зададените ви основни и допълнителни задачи, както и от различни бонуси. Използваната ролева система е доста лека и простовата: имате няколко основни характеристики за сила, ловкост и т.н., а самите магии са с по няколко степени на развитие.

Свръхестествените трикове се делят на два типа – изискващи мана и “безплатни”. Всеки герой има 3 кубчета под физиономията му, изобразяваши енергията му. Когато те свършат, за да използвате някое от по-силните си умения, трябва да изчакате малко или да поемете някое от Х-пакетчетата, разпръснати из нивата.
Освен “мана” те ви дават допълнителен експириънс, здраве или престиж.

Нивата и графичната платформа

Въпреки използваните триизмерни модели на персонажите и заобикалящата ви среда, дизайнерите са успели да запазят традиционния комиксов стил. Самите “филмчета” между мисиите са слайд-шоута от ръчно нарисувани картинки, разказващи някаква история. По-приятното е, че машината ви не се натоварва, а енджинът позволява интеракция с всичко по екрана. По-силните герои могат да откъртят някоя улична лампа и да я използват като Бухалката на справедливостта или да замерят лошковеца, имунизран към обикновените им атаки с някоя преминаваща наблизо кола. Още по-голям фън пък са верижните взривове, които можете да предизвикате, опустошавайки цели квартали.

Освен визията и озвучението е минало през един цялостен патос-филтър, за да се придаде нужната атмосфера и честно казано – да забавлява.
Казано най-общо, играта не е нищо, което да разклати твърде силно геймърските сърца. Но ако се приеме с нужната доза несериозност, отлепянето от монитора може да се окаже доста трудна задачка. И все пак…

Автор: Георги Панайотов