По някаква причина японците явно обичат (повече от нас) да бъдат плашени. При това не как да е, а със стил. Едва ли е нужно да споменавам магическото словосъчетание “silent hill”, за да подкрепя тезата си. И все пак, напоследък като се замисля за survival horror жанра, първо се сещам за една друга поредица – Fatal Frame. Причината е ясна – на ниво оригиналност FF просто размазва всякаква конкуренция. Едва ли е нужно, но нека все пак ви припомня две други вълшебни думички – “camera obscura”.
Не, това не е заклинание, а името на единственото ви оръжие във “Фатален кадър” (както се превежда името на играта). Както са се досетили феновете на латинския, става въпрос за фотоапарат. Не какъв да е фотоапарат, а такъв, с който можеш да заснемеш призрак и така да го изпратиш в преизподнята… където всъщност му е мястото. И ако случайно всичко това ви звучи като фасулска работа, по-добре си помислете пак. Или пък просто опитайте играта… ако ви стиска!
Историята на новото издание, с подзаглавието The Tormented, ни въвежда в живота на фото-репортерката Рей Куросава, която само преди два месеца е загубила мъжа на живота си, загинал в автомобилна катастрофа с кола, зад чийто волан е била самата Рей.
Ирония на съдбата (или може би не?!) отвежда младата жена в покрайнините на изоставено имение, за да разследва слуховете за привидения, които шестват в околността. Самата Рей е скептично настроена към паранормалното, но когато й се явява дух не на някой друг, а на покойния й приятел, нещата коренно се променят. Главната героиня бива въвлечена в дебрите, или по-скоро – в бездната на призрачното имение… и кошмарът започва!
С кошмара започват обаче и умереното разочарование, свързано с простичкия факт, че The Tormented представлява (с много малки изключения) просто “още от същото”. И ако това беше донякъде простимо за второто издание от поредицата, този път нещата просто трябваше да стоят малко по-иначе. Това в никакъв случай не означава, че играта е предсказуема, или – не дай боже – скучна. Просто не очаквайте някакви свръхразлични предизвикателства.
Може би за да се реваншират за липсата на иновации (и разбира се, за да удължат още малко чистото игрово време) създателите на Fatal Frame III са вдигнали трудността до почти непоносими на места граници. Това трудно би могло да мине за плюс, особено ако сте сред геймърите с по-слаби нерви, защото играта и без друго е направена така, че да те държи почти непрекъснато на ръба на истерията. В същото време пъзелите са си останали все така “нищо особено”, което също ме удари право в сърцето. Последното ми сериозно мрънкане е свързано с някои наистина недопустими за трето издание бъгове, като например адски тромавата и неточна система за избиране на предмет или обект от заобикалящата среда.
Отвъд всичко това обаче третият Fatal Frame е абсолютната мечта на survival horror фена. Историята и визията (макар и не така бляскава като тази на конзолите от ново поколение) са абсолютно зашеметяващи, както и цялостната атмосфера играта. Ако сте сред искрените фенове на японския хорър от сорта на The Ring (оригинала, а не щатския римейк), тази игра е абсолютно задължителна за вас, дори никога преди да не сте хващали джойпада на PS2 в ръка.
Автор: Ивелин Иванов