Еволюцията, и по-точно положителните скокове при нея, са нещо изключително приятно. И въпреки множеството примери от естествената и човешка история, не всеки от тях се дължи на гигантски метеорит или групово преяждане с халюциногенни гъби. В подкрепа на това твърдение можем да приложим руската компания за гейм-дивелопмънт G5 Software и тяхната поредица хеликоптерни симулатори. Преди тридесетина луни (или там някъде) на бял свят излезе родоначалникът Red Shark. Игричката не беше лоша, но славянските елементи в стил “боевик” и сравнително непретенциозните графика и геймплей, я направиха не толкова лесно смилаема. Е, явно взели си поука от резултатите, авторите се стегнаха и за сравнително малко време произведоха нещо наистина добро. Тяхната прясна хвъркато-ориентирана геймка Fair Strike е лека, забавна и точно на мястото си. Тя е именно това, което някой геймър би очаквал от един вертолетен сим.
Гости от миналото
Класическите елементи в новата игра се забелязват още от самото начало. Сценарият е изпълнен с доста прозаични, отдавна предъвкани, но доказани мотиви. Историята на Fair Strike ни разказва как след година-две световно значимите терористи и наркотрафиканти се развихрят на няколко фронта. Положението става сериозно и международната общност създава спецотряд, който да се бори с враговете на “демокрацията”. Основна част на новото формирование се явява групичка модерни бойни хеликоптери, в чиито редици попада и главният персонаж в играта, т.е. вие. Оттук нататък следват тридесет мисии, разпръснати из четири географски локации: Карибите, Югоизточна Азия, Близкия Изток и руините на бивша Югославия. Като действие и геймплей, предложеното развитие на сюжета е силно изчистено. Задачките, които се дават, опират или до нечие зрелищно взривяване, или до спасението на даден закъсал положителен герой…
Разклонения
Едно от добрите нововъведения в Fair Strike е организацията и последователността на нивата. Частите в отделните раздели на геймката са подредени в нещо като събитийна решетка, като известно количество от тях стърчат встрани от основната фабула. При желание всяко едно от нецентралните занимания може да бъде пренебрегнато. Страничните мисии нямат абсолютно никакво значение за цялостното изпълнение на която и да е от кампаниите.
Контрол
Вторият хубав елемент на играта е управлението. Fair Strike предлага два кардинално различни модела на джиткане – аркаден и симулаторен. В по-простия първи вариант играчът пърха в нещо като въздушно подобие на красивичък 3D шутър. Контролът над машината е изключително лек. Много от операциите (от рода на кацане и презареждане) са абсолютно автоматизирани. На ваша милост не й трябва нищо друго, освен добри рефлекси и здрава гейм-периферия, която да понася солидната порция насилие.
За сметка на това в симулаторния режим хеликоптерите се държат затрудняващо-реалистично. В геймката са заложени голяма доза ефекти, свързани с полетните особености на вертолетите. И когато всички те се включат, управлението се усложнява значително.
Камери
По отношение на прякото следене на действието, гледните точки, от които може да се хвърчи, са три: първо и трето лице и кокпит. Разликата между първите два случая е единствено в това, че във вариант едно на екрана висят всички възможни индикатори, а във вариант две освен тях, на монитора се разполага и камера зад гърба на машината. В третия случай – с включен кокпит – действието се следи от кабината на съответния хеликоптер. Едно от малкото минусчета на играта се крие именно в последната възможност. Вътрешността на предложените вертолети е изработена сравнително повърхностно без твърде много красоти и детайли…
Иначе машините, които могат да се управляват във Fair Strike, са шест. В наличност са три хеликоптера от руски произход: КА50, КА52 и КА58, два – от американски: АH-64A Apache и PAH-66 Comanche и европейският PAH-2 Tiger. Всеки от тези вертолети си върви и със съответното въоръжение и характеристики. Приятното в случая е, че в началото на всяка мисия играчът има възможност да избере някой от достъпните до момента хеликоптери, както за себе си, така и за съекипниците, отпуснати му за дадената мисия.
Противници…
“Лошите индианци”, разпръснати из нивата на симулатора, са друг открояващ се и качествено изпълнен елемент от геймплея. Враговете са от най-различен тип и калибър, и изглеждат приятно безопасно. Въпреки това малка група пехотинци и един-два БТР-а могат да направят на пух и прах всеки безметежен момент. Дори и при най-ниско ниво на трудност изпълнения в стил “Последният екшън герой” се наказват безжалостно. Моментът, в който нещата загрубяват истински, са мултиплеърните изпълнения. В детмача ботовете хвърчат на същите машини, на които лети и самият играч, което увеличава анихилиращите им AI-качества значително…
И така, ако не сме твърде дребнави при останалите важни детайли, графиката и звукът на Fair Strike са подобаващо добри. В играта няма изобилие от префърцунени ефекти, но това, което е предложено практически би се харесало на всеки. В симулатора е интегрирано всичко, което си трябва (взривове, детайлно изпипани единици, светлинни чудеса) без прекалено тежките и недостъпни глезотии, изискващи карти от рода на Radeon 9800 pro и Audigy. В резултат на това минималните изисквания са сведени до доста примамливи граници, което би позволило пускането на играта и на малко по-старички щайги.
Esc
Въпреки че хеликоптерните симулатори не обитават върховете на жанровите топ-класации, настоящата игра си заслужава вниманието. Разнообразието в моделите й на управление, графиката и нейната забавна историйка, я правят интересна за малко по-широк кръг играчи. Ако си падате по пуцането и големите взривове, Fair Strike почти сигурно би ви допаднала.
P.S. Специалната екстра на Fair Strike се крие в езиковата й част. С други думи: играта е преведена на български, като единствено аудио файловете са запазили оригиналното си англоезично звучене. За територията на България геймката се разпространява официално от Gramis.
Автор: Сергей Ганчев