Fable III

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Откъдето и да погледнем ситуацията, компютърните фенове на Fable са изключително прецакани. Първо, получиха Fable 1 със зверско закъснение от една година. Втората така и не се появи за PC, а третата отново идва на харда им по-късно – този път седем месеца след премиерата си за Xbox 360.

Струва ли си чакането? Вероятно това е въпросът, на който повечето от вас се опитват да си отговорят – дори и след превъртането на Fable III. От една страна – това е изключително просто екшън-приключение, което ще разочарова сериозните феновете на ролевия жанр. От друга обаче – то е претъпкано до козирката с комични герои и ситуации и предлага една изключително очарователна приказна атмосфера. Както и сами виждате – отговорът е някъде по средата.

На практика – компютърните маниаци получават (почти) същата игра

която и собствениците на Xbox 360. Вярно, някои графични бъгове са изгладени, визията е с една идея по-впечатляваща, а бойната система е съвсем леко ребалансирана, за да предостави по-голямо предизвикателство. По отношение на съдържание обаче във Fable III за PC няма да откриете нищо ново. Дори DLC пакетът Traitor’s Keep не е включен. Всеки, които иска да го разцъка, ще трябва да си плати шепа долари като пич – точно както направиха и конзоладжиите.

Общо взето ситуацията е следната – героят, който спасява Албион във Fable II, става крал. Изминали са около 50 години от неговите подвизи. Днес от него са останали единствено двете му деца. По-голямото от тях се възкачва на трона и тръгва по трънливия път на злото, като под неговата тирания народът на Албион започва лека полека да грохва от отчаяние.

Вие от своя страна поемате управлението на другото дете. Веднъж щом стартирате Fable III, ще бъдете подканени да направите първия си избор – дали да бъдете момче или момиче. След неприятно спречкване с владетеля обаче, сте принудени да напуснете замъка. А вашата цел е – да съберете армия и да свалите от трона вашия жаден за власт брат.

Първото нещо, което ще ви направи впечатление е,

колко ограничена роля играе изборът ви

Половината от приключението ви е посветена на възкачването ви на трона. Тук то е по-скоро изградено за добър, отколкото за лош герой. До известна степен има логика в това – все пак първо трябва да се опитате да спечелите доверието на хората, а след това (ако искате) да ги потъпкате и да не спазите нито едно от обещанията, които сте им дали. Но пък би било чудесно вашите собствени действия да имат значително по-сериозни последствия. А такива няма. Дори и да изколите до крак цял град, винаги бихте могли да се върнете към първоначалната си цел – спечелването на последователи, с които да организирате революция и да свалите краля от трона.

На практика – забелязва се една доста обезпокоителна тенденция към пълно опростяване на всичко де-що може. Ако сте си мислили, че Fable II е семпла, почакайте да видите тройката. Взаимодействието с останалите хора в света например е изключително ограничено. Ако преди можехте да изпълните каквото и да е действие пред лицето им във всеки един момент – пърдене, сочене с пръст и т.н. – то сега това на практика е невъзможно. Ограничени сте до едва шепа опции. При това трябва да изчакате, за да им дойде реда.

Бойната система също е изключително семпла

Героят ви разполага с три основни нападателни способности – меле, далекобойно и магическо. Той може да превключва между тях по абсолютно всяко време. За магиите няма мана, ударите ви (слаб и силен) не отнемат от издръжливостта ви, а пушките не ползват муниции. По време на приключението си – от взаимодействието с хората, изпълнението на куестовете и доброто ви представяне в битките – ще трупате определени точки, които, впоследствие, ще използвате за закупуването на умения, подобряващи вашия герой. Едни от тях ще ви правят по-добри в боя (комбота няма), докато други – ще ви дават достъп до различни емоции или ще ви позволяват да стартирате свой собствен бизнес.
Също така няма как да не отбележим, че

вашите оръжия се променят с течение на времето

Така например ако убиете X брой врагове от определен тип с вашия меч, той ще получи специфична характеристика. Например да ви дава жълтици с всеки посечен противник, да ви прави по-слаби или да увеличава щетите, които нанасяте, срещу немъртви.

Стартовите оръжия на героя пък (чук, меч, пистолет и пушка) се променят и на външен вид в зависимост от вашите действия. Така например аз предпочитах използването на магии и моят меч започна да блести с доста приятни сини руни. Ако обаче обичате да трупате големи състояние, дръжката на пистолета или хладнокръвното оръжие току-виж започнала да блести в специфичен жълтеникав цвят. Разбира се – тези промени не влияят на изхода на сражението. Пък и битките не са кой знае колко трудни (дори и в PC версията, за която се твърди, че са с една идея по-предизвикателни).
Когато натиснете Esc по време на игра пък, на екрана ви няма да се появи стандартното меню.

На практика Fable III не разполага с интерфейс

Напротив – отвежда ви във вашата основна база с централна зала, в която се намира картата на света и откъдето може да пътувате до всяко едно кътче на Албион. Около вас пък се намират различни врати. Една от тях е за оръжейната, където екипирате различни оръжия и магии (разнообразието е доволно – огнени топки, светкавици, торнадо и т.н.). Друга е гардеробът ви. Тук са всичките ви костюми, които сте закупили или открили, както и прическите и татуировките ви. В трета ще се наслаждавате на трофеите и богатството си. А в четвъртата пък ще осъществявате връзка с вашите приятели – с други думи, може да им отидете на „гости“ в техния свят и да порацъкате Fable III в кооперативен режим.

Във визуално отношение играта е разкошна, напук на спорадичния спад в кадрите в секунда дори и на машини, които надвишават многократно препоръчителните системни изисквания. Всяко едно градче е изградено с изключително голямо внимание към детайла. На практика това е приказно приключение в абсолютно всеки един смисъл на тези думи.

За да пребягате през всички куестове, ще ви трябват не повече от 20-на часа, което за игра от този тип не е прекалено много. Но предвид доста семплия геймплей – и това си е чисто постижение. За щастие преобладаващата простота се компенсира до голяма степен от изключителното чувство за хумор, което блика от всеки един ъгъл на Fable III. Играта ще ви кара де се усмихвате не веднъж и два пъти по време на вашето приключение. Затова ще се грижи вашия иконом, озвучаван от Джон Клийс от Монти Пайтън, както и изключително цветните и идиотски персонажи, с които ще се срещате по време на възкачването на трона и впоследствие – при вашето управление на Албион.

С други думи – ако опростения до полуда геймплей и различните технически бъгове, като лаг и спорадични проблеми с патфайндинга (най-вече на вашето псе), не ви пречат, ще останете доволни от Fable III. В противен случай – насочете се към The Witcher 2: Assassins of Kings. Не е като да нямате избор.

Автор: Владимир Тодоров