by PC Mania
Седем кръга преди края на тазгодишното издание на Формула 1 е ясно, че шампионатът е многократно по-интригуващ от миналата година. Завръщането на Кими Райконен, въртележката на подиума от първата половина на сезона и фактът, че Себастиан Фетел все пак е простосмъртен като всички останали правят магията на високите скорости изключително увлекателна, а развръзката й – неизвестна до самия край. Точно в този стратегически момент на високо напрежение Codemasters пък ни зарадваха с новата си F1 2012, която представлява най-сериозната заявка за еднолично лидерство в тази специфична ниша на рейсинг жанра.
Всеки, запознат с магията на Формула 1, добре знае, че сложните изчисления, математическата прецизност и тънките тактически решения са ако не по-голямата част, то поне половината от крайната победа. Светът на високите скорости наистина предлага и битки болид до болид, но огромна част от нещата се решават в бокса и дизайнерското студио – преди, по време на и след състезанието. Казвам това, защото F1 2012 е създадена на същия принцип. Тя е по-скоро стратегическа главоблъсканица, отколкото развлекателно занимание, с което може да убиете час или два на ден. В стремежа си да пресъздадат по възможно най-достоверен начин светът на Формула 1, момчетата от Codemasters Birmingham наистина са достигнали невиждани досега висоти.
За добро или зло
Разбира се, сериозните почитатели на играта навярно ще прегърнат всички подобрения и усложнения и категорично ще завяват, че точно това е смисъла на подобно заглавие (These are the things that put hair on man’s balls, както казваше колоритният герой на Ранди Куейд в спортната комедия Balls out). За честта на англичаните трябва да кажем, че те наистина са задълбали доста навътре във фините настройки, съпътстващи сезоните във Формула 1. Ако искате да извлечете максимума от играта ще трябва да опресните познанията си по автомеханика, аеродинамика и други по-екзотични дисциплини. Не, няма шега – за да бъдете конкурентоспособни в основния кариерен режим на играта се нуждаете от всичката прецизност и бързина, които може да извлечете на пистата и извън нея. Избор на гуми, налягане на спирачките, вид на горивото и още половин дузина деликатни опции очакват вашите решения още преди болидът да е напуснал бокса.
На пистата нещата са не по-малко хардкор. Познатата Flashback функция отново присъства, но сте ограничени само до четири опита, с които може да поправите грешката, която иначе може да ви коства състезанието. А това не е никак много. F1 2012 изисква от вас прецизност. Направете точно това, което трябва, точно тогава, когато трябва. Или се простете с шампанското. Дори и при намален демидж модел пораженията върху болида при сблъсък могат да бъдат значителни. Напоследък стана модно геймъри и журналисти да се оплакват от прекалената трудност на някои заглавия, къде с право, къде без. F1 2012 не може да бъде наречена „невъзможна“, но включването на допълнителни елементи за облекчаване на трудността като повече flashback бройки при желание едва ли щеше да навреди на някого. Дебатът за трудността в игрите заслужава много по-голяма и самостоятелна тема, но нека само кажем, че елементарната логика диктува, че колкото по-голяма вариация в степента на трудност, толкова повече потенциални играчи могат да бъдат привлечени.
Какво друго на пистата?
Ядрото на F1 2012 е кариерата, но освен това може да мерите сили в още няколко различни режима. Естествено начало за огромната част от онези, които посягат към играта трябва да бъде Young Driver’s Test, който бе обсъждан доста преди премиерата на заглавието. На теория този режим представлява един обширен туториъл, който ви запознава с тънкостите на управлението. Вместо обаче да поставя мост между тренировките и кариерата, Young Driver’s Test сякаш подчертава разликата дори още по-силно. Той изглежда по-съсредоточен върху прекалено основните неща и така и не ви помага да разберете комплексните механизми. Вероятно идеята на Codies е била нещата по естествен път да се пренесат в главната кариера, но не очаквайте, че когато минете Young Driver’s Test ще се разминете с разочарованията на пистата.
Не толкова натоварваща алтернатива и място за забавление е Champions Mode, където ще трябва да се съревновавате с шестима световни шампиони от последното десетилетие – Кими Райконен, Луис Хамилтън, Дженсън Бътън, Михаел Шумахер, Себастиан Фетел и Фернандо Алонсо. Този режим е по-аркаден като усещане и сякаш не натоварва толкова много. Така например сценарият с Кими Райконен ви слага в ролята на негов съотборник. Пистата е Спа и току що сте излезли от бокса със съвсем нов чифт гуми, докато останалите продължават да карат с износените си. Задминете Кими в оставащите три обиколки и спечелете белгийското Гран при, за да приключите успешно сценария. И тук обаче никой няма да се даде без бой, затова се пригответе за доста напрегнати моменти. Проблемът с трудността до немалка степен изчезва, когато се отправите онлайн, защото при човешкият фактор винаги има елемент на непредвидимост. В битките в мрежата F1 2012 наистина е страхотна, спор няма.
Прецизност и в дизайна
Досега не говорихме за безупречното пресъздаване на Формула 1 в играта, но че това е така едва ли може да се учуди някой. Всички отбори, пилоти и писти – включително и тази в Съединените щати, която тази година дебютира в календара – са изпипани до най-малките детайли. Графиката, базирана на собствения Ego енджин 2.0, е отлична, а климатичните ефекти продължават да са страхотни. Някои от най-напрегнатите и красиви състезания се провеждат именно под бръснещите дъждовни капки на „Силвърстоун“.
Няма съмнение, че F1 2012 е отлична игра. Трудността й е неоспорима, но усещането от вашите подвизи на виртуална писта също е незаменимо. Донякъде може да се поспори дали Codemasters не са прекалили в усложняването на геймплея и дали така не отблъскват потенциални фенове. Но за да сме честни трябва да кажем, че същата тази трудност произтича не от калпаво програмиране или груби дизайнерски грешки, а от желание за перфекционизъм и автентичност. F1 2012 не е за всеки, но онези, които са готови да й се посветят, ще получат много в замяна.
Автор: Иво Цеков