by PC Mania
Имам си нова любима фирма разработчик и дистрибутор на игри. Първата е на руснаците от Nival Interactive. След наистина перфектната по мое мнение игра за Втората световна, наречена Blitzkrieg, и невероятната ролева серия за изгубените острови (позната под много имена, най-известното от които е Evil Islands) се оказа, че са доста добри и при преработването на картови ролеви игри в компютърен вариант. Става дума за Etherlords. Ако си спомняте, сагата за “господарите на етера” (или “господарите на ефира”, ако бъде преведено буквално) излезе преди около година и ни предложи наистина впечатляващи битки, използващи система, подобна на тази в Magic The Gathering. Адски много време прекарах тогава пред кампанията, а по-късно – и в дуели по нета. Но да се върнем към Etherlords II. Земя като една човешка длан Промените във второто издание на играта са доста. Историята е сравнително неоригинална. Всички си мислят, че войната е свършила, но изведнъж нещата се променят. Синтетите нахлуват в земите на горския народ. А властелините на етера на хаоса се изправят срещу нашествие на кинетите – господарите на синия етер. Появява се и нова опасност. Странен герой обикаля из света и събира артефакти, а в същото време огромни части от народонаселението са повалени от странна болест – т.нар. бледата чума. Нека започнем със стила на игра. Отново става дума за походова стратегия, но получила доста силен ролеви тласък. Вече не разполагате с крепост, в която да призовавате герои и да правите глобални магии. Героят ви е само един и за разлика от първата част ще бъде с вас от самото начало на кампанията до нейния край, трупайки опит, предмети и нови магии. Също така ходовете минават в реално време – т.е. сменят се автоматично без да се налага да се накъсва действието. Просто си вървите и изведнъж на малката скала в долния десен ъгъл на екрана забелязвате, че вече е нова седмица. Всичко това налага доста промени и в самия стил на игра Първо – през мисиите ще можете да прехвърляте не само героя си, но и всичките му карти с магии. По този начин можете да си изградите един наистина добър и разнообразен deck за всяка ситуация. А това ще ви е нужно, защото вече нямате компютърно управлявани опоненти, а стационарни гардове и фиксирано количество чудовища по картата. Също така няма глобални магии, но на някои места има олтари, които правят такива безплатно, или различни зони с някакво позитивно или негативно действие. Така например от един олтар получавате магия, даваща ви всеки втори рунд от битката магията Zap, а всеки трети – Chain Lighting или осигуряваща на всички плъхове под ваше командване уменията Restless, Berserk и Dispell. Всичко това – абсолютно безплатно. Също така придвижването ви по картата вече е възможно, а в някои случаи – задължително. След всяка успешна битка освен опит ще можете да придобиете специализацията на врага (в първата част героят ви имаше само една специализация – сега може да си избира от списък с тези, които знае) и/или магии. Живот, баланс, хаос, енергия, мрак… Това са петте раси в играта. Да – петте, има една нова – сивите Pale създания. Те са доста особени, защото най-често влизат в битката под формата на духове. Ако ги убиете, те не отиват в гробището, а отново се връщат в това си състояние. Заедно с тях разнообразието от различни колоди с магии става огромно. Отново стилът на играта е същият. Магиите са разделени на нанасящи преки щети, чародейства, прецакващи или облагодетелстващи войските и призоваващи. Самите същества се делят на нападателни, подкрепящи и стени. Стените са специални гадове, които не могат да атакуват и действат само като защита. Повечето имат и специални и расови бонуси. Доста изгодно е да се направи колода със зверове с расови бонуси – така почти няма да имате нужда от допълнителни заклинания (например орките, авиаците и гоблините имат единици, чиято поява на бойното поле автоматично вдига показателите на всички същества от расата с едно). Всяка гадинка си има две основни статистики – за атака (или колко щети нанася) и за защита (колко може да понесе). Героите не участват пряко в битката, но също разполагат с точки живот и сблъсъкът приключва, когато те стигнат нула. Графиката и звукът на Etherlords II са приятни, а по време на битка са наистина зашеметяващи. Все още игралната карта, макар и изпълнена изцяло в трите измерения, е сравнително постна и някак си бонбонено цветна. Ако не сте се сблъсквали с първата част, но имате интерес към играта на карти или просто интересните и нестандартни заглавия – това е правилният ви избор. Защото Etherlords II кефи и то много. Пък и притежава едно рядко срещано в последно качество – не се изиграва за две вечери, а за поне седмица.
Автор: Георги Панайотов