Dungeon Siege III

Никой не може да оспори факта, че Obsidian успя да си спечели репутация на студио, поднасящо ни недовършени и несъвършени в техническо и геймплей отношение игри. Затова нямаше как да не погледна скептично на факта, че именно то ще разработва третата част на Dungeon Siege.

От друга страна обаче – Gas Powered Games, оригиналните автори на поредицата – показаха със Space Siege, че вече определено не ги бива да създават заглавия от този жанр.

И така – всички надежди паднаха върху плещите на Obsidian. Какъв е крайният резултат?

Забавен хек-енд-слеш с посредствена история, впечатляваща визия и ужасен конзолен интерфейс. Както и сами виждате – положителните качества вървят ръка за ръка с негативните, което в крайна сметка оставя смесени чувства от поредното ни странстване из кралство Еб.

Dungeon Siege III разказва за приключенията на 10-и легион

Група от легендарни бойци, които изиграват сериозна роля в съдбата и историята на Арана в предишните игри от поредицата. Някога те са били защитници на кралство Еб. Тридесет години преди началото на събитията в третата част на играта обаче, неговият владетел бива убит, като вината пада изцяло върху 10-легион. Народът, ръководен от Джейн Касиндът, въстава и успява да изтреби почти целия отряд.

Настъпват непрестанни гонения на неговите членове. Малцина успяват да се измъкнат от лапите на Касиндър. Единствено Одо – смятан от мнозина за последния оцелял легионер – успява да се изплъзне от своите  преследвачи. Сега неговата цел е да събере всички потомци на легендарните воини, да изгради 10-и легион наново и да се измъкне кралство Еб от тираничните лапи на Джейн  Касиндър. Така започват и нашите приключения –

като един от четирите последни легионера

Лукас, Рейнхарт, Анджали и Катерина. Всеки един от тях разполага с различен набор от умения и сили. Лукас е типичният воин и преминава през противниците си с помощта на щит и меч. Анджали е митичен архонт, който може да приема две различни форми и поразява всеки, който се изправи на пътя й, с огън. Дори може да призовава същества. Рейнхарт също е ловък заклинател, възползващ се от предимствата на магическата си ръкавица, бълваща светкавици, докато Катарина предпочита да унищожава съществата с огнестрелни оръжия.

Онези от вас, които очакват бойна система, подобна на първите две части, ще останат разочаровани. Това обаче не е нещо непременно лошо.

На първо място – кажете сбогом на еликсирите

Убитите противници пускат зелени и сини сфери, които съответно възстановяват здравето и фокуса на героя ви. Ще попадате и на лилави, които зареждат уменията ви с допълнителна мощ.

На второ – за да се сражавате, трябва да използвате както мишката, така и клавиатурата. С WASD и курсора насочвате удара си, докато с 1, 2 и 3 активирате конкретно умение. Shift увеличава силата на някои способности  в определени ситуации, докато Space служи за блок или в комбинация с WASD, за претъркулване в дадена посока.

Всичко това прави Dungeon Siege III в пъти по-динамична и екшън-ориентирана игра, особено когато стигнете до някой бос. Да, ще ви бъде необходимо малко време, за да свикнете с управлението (камерата в това отношение въобще не помага). Но веднъж щом се почувствате комфортно с бойната система, ще започнете да преминавате през ордите от противници с истински кеф. А и наборът от защитни, нападетелни и лечебни умения, с които всеки един от героите разполага, са зрелищни и добре замислени, за което Obsidian могат да отнесат единствено похвали.

По време на вашите приключения

може да имате най-много още един спътник. Ако той загине, имате възможност да го съживите. Не очаквайте непременно същото и от негова страна, особено ако го контролира компютъра. В интерес на истината – Dungeon Siege III е в пъти по-забавна и интересна, ако я играете в кооп с ваш приятел, така че горещо ви препоръчвам да си намерите хек-енд-слеш партньор, преди да решите да я пробвате.

Във всяко едно друго отношение Dungeon Siege III е класичеки хек-енд-слеш. Куестовете са десетки, а плячката, която извира от труповете като фонтан – в изобилие. Уви, интерфейсът е толкова конзолен, че буквално ми се повръща като го видя. Но ако успеете да свикнете и с него, определено ще се накефите на десетките оръжия, брони, пръстени и какво ли не, които ще правят героите ви още по-мощни и яки. Дори дребните „морални избори“, които ще трябва да направите по време на играта, внасят известна атмосфера в цялостното приключение, което, каквото и да си говорим, е един маниашки лут фест.

И така – още една класическа PC игра придоби конзолен облик

Очевидно това не е нещо непременно лошо. Няма как обаче да не се замечтая за дните, в които колях чудовища до моето вярно муле и с добрия стар компютърен интерфейс. Те отдавна отминаха. И Dungeon Siege III е най-яркото доказателство за това. Надявам се, че Diablo III ще ми ги припомни.

Автор: Владимир Тодоров