Duke Nukem Forever

Duke Nukem Forever е изначално обречена. Никоя игра, която очакваш близо 15 години, не може да оправдае очакванията ти. Колкото и да се опитваш да си безпристрастен. „Трябва да е нещо велико“, казваш си, „А дали въобще е възможно? – прокрадва се и нотка скептицизъм…

Дори сега ми е трудно да повярвам, че виждам Duke Nukem Forever в завършения й вид. Няма да ви занимавам с цялата одисея, свързана с нейната разработка – нея може да прочетете в едно от десетките превюта, които сме писали по темата през годините. По-важното в случая е – става ли за нещо?

Уви, първото впечатление, което Duke Nukem Forever остави у мен е, че това си е чиста проба

чекиджийски екшън

(Ще ме извинявате за мръсната дума, но след часове наред, прекарани с Дюк, човек няма как да не си промени речника.) Какво имам предвид ли? Играта започва що-годе обещаващо –екшън и престрелка с гигантски бос. Но не и преди Дюк да се изпикае в местната тоалетна.

Миг по-късно обаче се оказва, че това всъщност е видео игра, която нашият рус екшън герой играе от отегчение, докато две мацки обгрижват с ласки половото му мъжество. Мацки всъщност е силно казано – почакайте да ги видите как вървят. Анимациите им са потресаващи – сякаш някой е забил кол между краката им. Но както и да е, продължаваме по-нататък…

Минали са 12 години от последните подвизи на Дюк

Сега той е се е превърнал в най-богатата и влиятелна личност на Земята. Притежава хотел в Лас Вегас, води развратен начин на живот и всяко начинание, което подхваща, се реализира успешно. Когато го видят, хората  буквално припадат. Всеки иска да бъде Дюк, всеки го търси за автограф и би се задоволил, дори и Дюк да му покаже среден пръст. А това не е чак толкова невъзможно.

Положението обаче не изглежда розово. Защо ли? Просто погледнете през прозореца и ще видите един гигантски извънземен кораб-майка, паркирал се във въздушното пространство над Лас Вегас. Почти като сцена, извадена от сериала V. Президентът на САЩ моли, всъщност почти заповядва на Дюк да не предприема поредния извънземен геноцид, защото, видиш ли, пришълците идвали с мир. Миг по-късно, разбира се, нещата се объркват, гадините ни нападат и започват осъществяването на своя таен план – да отвлекат мацките ни, да отгледат своя собствена армия и да превземат света ни. И разбира се – вашата задача в играта е да им попречите. А и действията им представляват лична обида към Дюк – никой не може да се гаври с неговите пиленца.

И така – след този относително неравен по отношение на геймплей динамика старт, играта ви захвърля в истинския екшън. А той, уви, не е сред най-впечатляващите.

Откъдето и да я гледаме – Duke Nukem Forever е ту мудна, ту скучна

Екшънът, който в един момент става доста еднообразен, е неравно разположен между отделните сцени и се редува с празни и буквално мъртви местности, в които се налага да разрешавате скучни пъзели. Престрелките, които би трябвало да са сърцето на играта, са доста слабо реализирани в някои мисии, а изкуственият интелект можем спокойно да наричаме просто изкуствен.

За да се опитат да разнообразят геймплея, авторите (кои точно, знам ли? Вижте само колко студия са работили по Duke) използват бирата и стероидите като помощни средства. В първият случай екранът ви ще се замъгли, ще започнете да се оригвате и ще станете по-устойчиви на нападение за кратко време. Ако глътнете познатите от Duke Nukem 3D стероиди пък, ще започнете не само да тичате по-бързо, но и да размазвате противниците си с един-единствен юмручен удар.

Едва с въвеждането на още оръжия, включително Shrink Ray, с което смалявате противниците и ги стъпквате, Freeze Ray (за замразяване), както и с добре познатата ни Holo Duke – холограма, с която мамите враговете си – нещата стават с една идея по-интересни. Но така и не можах да се отърва от натрапчивото чувство за еднообразие.

Екзекуциите също са готина, макар и недоразвита идея

Ако зашеметите дадено извънземно (логиката как точно става това обаче е неясна), може да отидете до него и да натиснете E. Тогава Дюк ще го довърши с брутален удар, който почти винаги е ритник във фейса, и ще възстанови егото си (демек кръвта ) на макс и на мига.
 
Битките с босовете пък са разочароващи и представляват най-обикновена и посредствена престрелка. Единствената разлика е, че на височина вие обикновено им стигате до коляното. За да свалите босовете, трябва просто да ги обсипете с експлозиви или оръжие от типа на RPG, което в повечето случаи не е никак трудно. Всякаква тактика тук е (почти) излишна. Най-интересното идва едва накрая, когато трябва да ги екзекутирате ръчно или да ги унижите. Например да ритнете окото на боса като топка за американски футбол или пък да използвате собствените му топки за боксова круша. Но след третия път и това омръзва.

Е, има добри хрумки тук-таме

Така например, за да повишавате максималното количество его, трябва да взаимодействате с предметите наоколо. Тогава Дюк обикновено изявява и своята простотия. Но пък от друга страна – не очаквайте и нещо твърде впечатляващо. 

Сцените, в които се смалявате и кръстосвате из света, използвайки хамбургерите, за да се предпазите от горещата печка, са свежи.  Даже тук се появява и единствената не чак толкова плоска шега, която дори не е на сексуална тематика. Едно момченце вижда дребния Дюк и му казва Hey, are you a toy? Нашият герой от своя страна отвръща – I’m not a toy, I’m an action figure!

В друг момент пък ще ви се наложи да управлявате бъги из пустинна местност, да газите извънземни и да правите нечовешки скокове. Свежо, но до един момент – просто този геймплей елемент продължава твърде дълго. Краката разходка из „призрачния“ град също не е лоша. Но няма как да не останете с усещането, че всичко някак си е зашито с бели конци. Особено мисията със съня на Дюк, в която трябва да намери вибратор, пуканки и презерватив за една танцьорка – тя изглежда толкова изкуствена и не на място, че просто нямам думи…

Като цяло – от съвременна гледна точка

играта е, при това в най-добрия случай, един посредствен продукт със слаба графика, закъснял с около 15 години. За толкова дълъг производствен процес човек няма как да не се запита – защо Duke Nukem Forever прилича толкова много на Duke Nukem 3D и какво по дяволите са правели 3D Realms между 1997 и 2009 г.? Само това ли може да роди съзнанието им? Ако отговорът е – да, то добре, че затвориха врати.

Duke Nukem Forever със сигурност е игра, която не трябва да купувате, освен ако просто не искате да задоволите любопитството си. Ако все пак решите да се сдобиете с нея, е възможно да ви излезе през носа или да умрете от скука по време на ужасно дългото приключение на Дюк. Разбира се, през годините сме виждали и други шутъри с подобно ниво на посредственост. Те обаче поне са били разработвани за 1, максимум 2 години. Струваше ли си чакането за Duke Nukem Forever? Твърдо не. Don’t bet on Duke!

Автор: Владимир Тодоров